Бюджетен пир за сметка на данъкоплатците
Пипалата на рецесията се разгръщат върху все по-голяма част от бизнеса, само че парадоксално бюджетът на страната към този момент пети месец все излиза на плюс.
Такава е обстановката и през август, което демонстрира, че огромните обещания за подкрепяне на жителите и бизнеса най-малко към този момент остават единствено на хартия и са във притежание на чиновническата воля. Което значи, че множеството от може би плануваните заплащания не са осъществени. Въпреки че държавните финанси са на недостиг от 190 млн. лева, сумата свива бюджетния остатък напълно леко и той остава над 1.5 милиарда лв.. Но по-важното в тази ситуация е дали средствата от грижливо отгледания бюджетен остатък ще бъдат изхарчени съответно или не. А място за терзания в това отношение има.
Министерството на финансите чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия в границите на август да бъде с недостиг в размер на 190.4 млн. лева, което се дължи главно на спад в постъпленията.
Големият проблем за хазната
се явява свиването на данъчните и неданъчните доходи, което е обяснимо при буксуваща стопанска система, която се задъхва от неналичието на сигурни приходи, пазарни прогнози и ясна вероятност. Това дава отговор за какво приходите в хазната понижават с съвсем 1 милиард лв., до момента в който постъпленията от помощи нарастват с едвам 430.9 млн. лв.. Финансовото ведомство подчертава също, че забавянето в приходите е разследване от отрицателните резултати върху постъпленията при всички съществени типове налози. Причините, естествено, са въведените ограничавания в България и света по отношение на битката с разпространяването на COVID-19.
Това се вижда ясно и в подробните данни за осъществяването на бюджета през юли. Приходите от Данък добавена стойност са в размер на 6.049 милиарда лева, което е понижение с 414.2 млн. лева (6.4 %) по отношение на юли 2019 година. Основна причина за спада е понижената стопанска интензивност и влошените макроикономически индикатори за потреблението, както и за вноса и износа. Отражение дават и пониженията в цените на суровия нефт, както и съмненията в курса на щатския $. Приходите от акцизи също понижават - те са в размер на 3.01 милиарда лева, което съпоставено със същия интервал на 2019 година е с 141.1 млн. лева (4.5 %) по-малко.
Приходите от корпоративни налози към юли 2020 година са в размер на 1.320 милиарда лв.. Спрямо първите седем месеца на миналата година понижението е със 171.8 млн. лева (11,5 %). Забавените приходи в тази група налози са главно при корпоративния налог от нефинансови предприятия, които понижават с 13.3 % на годишна база.
Видно е също, че
до края на юли страната е изхарчила с към 800 млн. лева повече ,
в сравнение с година по-рано. Разходите по консолидираната фискална стратегия в края на седмия месец са 23.542 милиарда лева по отношение на 22.756 милиарда лева година по-рано. Допълнителните разноски обаче не са за справяне с рецесията. Или както отбелязва финансовото министерство:
"Номиналното повишаване на разноските, съпоставено със същия интервал на миналата година, се дължи главно на по-високия размер на обществените заплащания (базов резултат от нарастването на пенсиите от юли 2019 година и юли 2020 г.), на разноските за личен състав (разбирай за администрация - бел. ред.) и други. "
Към общите разноски би трябвало да се добави и постоянната вноска в бюджета на Европейски Съюз. Към 31 юли е изплатена сума в размер на 755.3 млн. лв..
От плановете на МФ излиза наяве, че продължава да се поддържа висок фискален запас - към 31 юли той е 10.14 милиарда лева, в това число 9.78 млрд.лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0.36 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Като стана дума за
несъответстващо консумиране на бюджетни средства ,
първият образец, който извиква в съзнанието са държавните планове за повишение на заплатите в 28 администрации с цели с 30% от септември. В тези категории попадат някои групи обществени и здравни служащи, митничари, данъчни, автомобилни, туристически, строителни и екоинспектори. Тук са и пазачите в пандизите, както и работещите в организациите по сортоизпитването, в опазването на културното завещание, в института по арбитраж и в други области. По какъв принцип са определени точно тези административни длъжности надали някой помни.
Факт е обаче, че следващата недомислена самодейност на премиера Борисов е цялостна с нередности. На първо място, би трябвало да се означи, че повече от месец кабинетът не е оповестил какъв брой служители ще получат нарастване на заплатата си с 30% и по-важното –
какъв брой ще коства тази спонтанна благотворителност на данъкоплатците
от частния бранш? Не е конкретизирано и по какъв начин ще се усъвършенства работата на тези структури след покачването на възнагражденията.
Всъщност единственият публично хвърлен в публичното пространство претекст е - нарастването с 30% на разноските за личен състав на администрации, които са натоварени с действия по преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19, в това число за чиновници на първа линия, чиито отговорности включват обслужване и надзор "на терен ", с директен контакт с други лица. Без заяждане, любопитно е да се знае, каква връзка имат в този подтекст имат пазачите в пандизите или митничарите, та даже и хората заети с опазването на културното завещание.
В претекстовете за решението се показва също, че покачването на заплатите ще засегне администрации, "в които главните заплати на чиновниците са по-ниски спрямо други институции, в дисонанс с размера на отговорностите им и директния риск за здравето ". Според причините на създателите на мнението "това поражда липса на мотивация и води до доста текучество на човешкия запас на администрациите ".
Логично е, обикновено мислещите хора
да са срещу това нарастване .
Особено откакто огромна част от българските жители са мощно пострадали от безумните забрани в първия стадий на рецесията. Изключение не прави и част от бизнеса, който за разлика от страната трябваше да редуцира даже скъпи за него фрагменти, с цел да понижи разноските си и да оцелее. Но този бизнес дълго ще се възвръща от вредите и даже не може да намерения за нарастване на заплатите.
Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара оповестиха, че са срещу препоръчаното от държавното управление нарастване на заплатите в държавната администрация. Българската търговско-промишлена палата също излезе с остра позиция във връзка концепцията на кабинета за 30-процентно нарастване на възнагражденията в 28 администрации. Само от КРИБ мълчат – като риби на изсъхнало!
"Този недостиг ще се покрива с задължения, със заеми, които ще заплащат още веднъж тези, които пълнят Бюджета - заетите в стопанската система, където заплатите освен, че не са увеличени, а са понижени. Тоест остава чувството за една неправда ", съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Българската търговско-промишлена дефинира нарастването на заплатите на чиновниците в държавната администрация като "пир по време на чума ".
"За всички е ясно, че ръководещата коалиция „ прави нужното “, с цел да завоюва повече гласове на идните избори, само че натоварването на бюджета с спомагателни разноски, включително и за непозволеното нарастване на заплатите на чиновниците в раздутата държавна администрация без съществуване на електронно държавно управление, без редуциране на административния уред и явно без оценка на въздействието и слагане в заплаха на целия бюджет на страната в условия на прекратен растеж на българската стопанска система, на закриване на предприятия, банкрутиране на компании и стесняване на интернационалните пазари заради рецесията и протекционистични политики, може да се дефинира като гуляй по време на чума ", декларира БТПП своята позиция.
Не че и преди този момент не се досещахме, че ръководещите стягат армията си от служители за идните избори, като им демонстрират кой държи и хляба, и ножа! Но последните дейности надвишават всички рационални граници на управническо държание.
Такава е обстановката и през август, което демонстрира, че огромните обещания за подкрепяне на жителите и бизнеса най-малко към този момент остават единствено на хартия и са във притежание на чиновническата воля. Което значи, че множеството от може би плануваните заплащания не са осъществени. Въпреки че държавните финанси са на недостиг от 190 млн. лева, сумата свива бюджетния остатък напълно леко и той остава над 1.5 милиарда лв.. Но по-важното в тази ситуация е дали средствата от грижливо отгледания бюджетен остатък ще бъдат изхарчени съответно или не. А място за терзания в това отношение има.
Министерството на финансите чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия в границите на август да бъде с недостиг в размер на 190.4 млн. лева, което се дължи главно на спад в постъпленията.
Големият проблем за хазната
се явява свиването на данъчните и неданъчните доходи, което е обяснимо при буксуваща стопанска система, която се задъхва от неналичието на сигурни приходи, пазарни прогнози и ясна вероятност. Това дава отговор за какво приходите в хазната понижават с съвсем 1 милиард лв., до момента в който постъпленията от помощи нарастват с едвам 430.9 млн. лв.. Финансовото ведомство подчертава също, че забавянето в приходите е разследване от отрицателните резултати върху постъпленията при всички съществени типове налози. Причините, естествено, са въведените ограничавания в България и света по отношение на битката с разпространяването на COVID-19.
Това се вижда ясно и в подробните данни за осъществяването на бюджета през юли. Приходите от Данък добавена стойност са в размер на 6.049 милиарда лева, което е понижение с 414.2 млн. лева (6.4 %) по отношение на юли 2019 година. Основна причина за спада е понижената стопанска интензивност и влошените макроикономически индикатори за потреблението, както и за вноса и износа. Отражение дават и пониженията в цените на суровия нефт, както и съмненията в курса на щатския $. Приходите от акцизи също понижават - те са в размер на 3.01 милиарда лева, което съпоставено със същия интервал на 2019 година е с 141.1 млн. лева (4.5 %) по-малко.
Приходите от корпоративни налози към юли 2020 година са в размер на 1.320 милиарда лв.. Спрямо първите седем месеца на миналата година понижението е със 171.8 млн. лева (11,5 %). Забавените приходи в тази група налози са главно при корпоративния налог от нефинансови предприятия, които понижават с 13.3 % на годишна база.
Видно е също, че
до края на юли страната е изхарчила с към 800 млн. лева повече ,
в сравнение с година по-рано. Разходите по консолидираната фискална стратегия в края на седмия месец са 23.542 милиарда лева по отношение на 22.756 милиарда лева година по-рано. Допълнителните разноски обаче не са за справяне с рецесията. Или както отбелязва финансовото министерство:
"Номиналното повишаване на разноските, съпоставено със същия интервал на миналата година, се дължи главно на по-високия размер на обществените заплащания (базов резултат от нарастването на пенсиите от юли 2019 година и юли 2020 г.), на разноските за личен състав (разбирай за администрация - бел. ред.) и други. "
Към общите разноски би трябвало да се добави и постоянната вноска в бюджета на Европейски Съюз. Към 31 юли е изплатена сума в размер на 755.3 млн. лв..
От плановете на МФ излиза наяве, че продължава да се поддържа висок фискален запас - към 31 юли той е 10.14 милиарда лева, в това число 9.78 млрд.лв. депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0.36 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Като стана дума за
несъответстващо консумиране на бюджетни средства ,
първият образец, който извиква в съзнанието са държавните планове за повишение на заплатите в 28 администрации с цели с 30% от септември. В тези категории попадат някои групи обществени и здравни служащи, митничари, данъчни, автомобилни, туристически, строителни и екоинспектори. Тук са и пазачите в пандизите, както и работещите в организациите по сортоизпитването, в опазването на културното завещание, в института по арбитраж и в други области. По какъв принцип са определени точно тези административни длъжности надали някой помни.
Факт е обаче, че следващата недомислена самодейност на премиера Борисов е цялостна с нередности. На първо място, би трябвало да се означи, че повече от месец кабинетът не е оповестил какъв брой служители ще получат нарастване на заплатата си с 30% и по-важното –
какъв брой ще коства тази спонтанна благотворителност на данъкоплатците
от частния бранш? Не е конкретизирано и по какъв начин ще се усъвършенства работата на тези структури след покачването на възнагражденията.
Всъщност единственият публично хвърлен в публичното пространство претекст е - нарастването с 30% на разноските за личен състав на администрации, които са натоварени с действия по преодоляване на пандемията и следствията от COVID-19, в това число за чиновници на първа линия, чиито отговорности включват обслужване и надзор "на терен ", с директен контакт с други лица. Без заяждане, любопитно е да се знае, каква връзка имат в този подтекст имат пазачите в пандизите или митничарите, та даже и хората заети с опазването на културното завещание.
В претекстовете за решението се показва също, че покачването на заплатите ще засегне администрации, "в които главните заплати на чиновниците са по-ниски спрямо други институции, в дисонанс с размера на отговорностите им и директния риск за здравето ". Според причините на създателите на мнението "това поражда липса на мотивация и води до доста текучество на човешкия запас на администрациите ".
Логично е, обикновено мислещите хора
да са срещу това нарастване .
Особено откакто огромна част от българските жители са мощно пострадали от безумните забрани в първия стадий на рецесията. Изключение не прави и част от бизнеса, който за разлика от страната трябваше да редуцира даже скъпи за него фрагменти, с цел да понижи разноските си и да оцелее. Но този бизнес дълго ще се възвръща от вредите и даже не може да намерения за нарастване на заплатите.
Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара оповестиха, че са срещу препоръчаното от държавното управление нарастване на заплатите в държавната администрация. Българската търговско-промишлена палата също излезе с остра позиция във връзка концепцията на кабинета за 30-процентно нарастване на възнагражденията в 28 администрации. Само от КРИБ мълчат – като риби на изсъхнало!
"Този недостиг ще се покрива с задължения, със заеми, които ще заплащат още веднъж тези, които пълнят Бюджета - заетите в стопанската система, където заплатите освен, че не са увеличени, а са понижени. Тоест остава чувството за една неправда ", съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Българската търговско-промишлена дефинира нарастването на заплатите на чиновниците в държавната администрация като "пир по време на чума ".
"За всички е ясно, че ръководещата коалиция „ прави нужното “, с цел да завоюва повече гласове на идните избори, само че натоварването на бюджета с спомагателни разноски, включително и за непозволеното нарастване на заплатите на чиновниците в раздутата държавна администрация без съществуване на електронно държавно управление, без редуциране на административния уред и явно без оценка на въздействието и слагане в заплаха на целия бюджет на страната в условия на прекратен растеж на българската стопанска система, на закриване на предприятия, банкрутиране на компании и стесняване на интернационалните пазари заради рецесията и протекционистични политики, може да се дефинира като гуляй по време на чума ", декларира БТПП своята позиция.
Не че и преди този момент не се досещахме, че ръководещите стягат армията си от служители за идните избори, като им демонстрират кой държи и хляба, и ножа! Но последните дейности надвишават всички рационални граници на управническо държание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ