Министерство събира информация за кадрите, нужни на бизнеса
Пилотен план на министерството на образованието обяснява фрагменти са нужни за бизнеса, осведоми пресцентърът на МОН.
Разработва се пилотен модел за събиране на информация за това какви умения търсят работодателите у нас. Проблемът за това какви фрагменти са нужни на бизнеса е един от главните в пътя за рационализиране на професионалното обучение в България.
Това бе една от тематиките на работна среща в МОН с представители на бранш " Информационни и информационни технологии “ (ИКТ). Тя е в границите на план " Качество на образователното наличие в професионалното обучение и образование “, изпълняван по програмата ЕРАЗЪМ+. Към момента няма задоволително данни за това какви фрагменти са нужни и какви ще са бъдещите трендове в другите браншове. Събраната информация от пазара на труда ще се употребява за адаптиране на образователните стратегии в професионалното обучение. Целта е да се построяват широкоспектърни умения, гъвкави образователни проекти и стратегии, по-прецизно премерване на уменията.
Според прогнозите, в актуалната стопанска система 4 от всеки 5 работни места ще са свързани с висококвалифицирани действия.
В работната среща участваха зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова, специалисти от МОН, представители на ИКТ бранша, на университети, на Българска академия на науките и на петте центъра по националната стратегия " Обучение за ИТ умения и кариера “ от 2017 година – в Правец, Русе, Пловдив, Бургас и София.
Моделът за събиране на информация от бизнеса ще бъде прибавен пробно в три бранша - ИКТ, Строителство и Транспорт. Информацията ще включва следните аспекти: профилирани умения (общи за бранша и характерни за професията), умения за потребление на технологии, свързани със бранша и съответната специалност, и портативни умения и компетентности.
Събраните данни ще са от изгода и за работодателите, и за специалистите, разработващи образователните стратегии, и за учениците и родителите им. Те може да бъдат употребявани и за прецизиране на набора от компетентности в Държавните просветителни стандарти за придобиване на подготовка по специалностите, както и на образователните и изпитните стратегии, а и на взаимоотношението сред МОН и бизнес секторите. изясни Ваня Тивидошева, шеф на дирекция " Професионално обучение “ в МОН.
Разработва се пилотен модел за събиране на информация за това какви умения търсят работодателите у нас. Проблемът за това какви фрагменти са нужни на бизнеса е един от главните в пътя за рационализиране на професионалното обучение в България.
Това бе една от тематиките на работна среща в МОН с представители на бранш " Информационни и информационни технологии “ (ИКТ). Тя е в границите на план " Качество на образователното наличие в професионалното обучение и образование “, изпълняван по програмата ЕРАЗЪМ+. Към момента няма задоволително данни за това какви фрагменти са нужни и какви ще са бъдещите трендове в другите браншове. Събраната информация от пазара на труда ще се употребява за адаптиране на образователните стратегии в професионалното обучение. Целта е да се построяват широкоспектърни умения, гъвкави образователни проекти и стратегии, по-прецизно премерване на уменията.
Според прогнозите, в актуалната стопанска система 4 от всеки 5 работни места ще са свързани с висококвалифицирани действия.
В работната среща участваха зам.-министърът на образованието и науката Мария Гайдарова, специалисти от МОН, представители на ИКТ бранша, на университети, на Българска академия на науките и на петте центъра по националната стратегия " Обучение за ИТ умения и кариера “ от 2017 година – в Правец, Русе, Пловдив, Бургас и София.
Моделът за събиране на информация от бизнеса ще бъде прибавен пробно в три бранша - ИКТ, Строителство и Транспорт. Информацията ще включва следните аспекти: профилирани умения (общи за бранша и характерни за професията), умения за потребление на технологии, свързани със бранша и съответната специалност, и портативни умения и компетентности.
Събраните данни ще са от изгода и за работодателите, и за специалистите, разработващи образователните стратегии, и за учениците и родителите им. Те може да бъдат употребявани и за прецизиране на набора от компетентности в Държавните просветителни стандарти за придобиване на подготовка по специалностите, както и на образователните и изпитните стратегии, а и на взаимоотношението сред МОН и бизнес секторите. изясни Ваня Тивидошева, шеф на дирекция " Професионално обучение “ в МОН.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ