Пълнолуние засенчва красотата на Персеидите
Пикът е в събота - 13 август
Чакаме идващ поток от падащи звезди през декември
Част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл
Блясъкът на цялостната Луна тази година ще засенчи хубостта на едно от най-популярните небесни феномени - Персеиди. Пикът на метеорния поток ще е на 13 август, само че ще могат да го видят единствено най-търпеливите и готови наблюдаващи, тъй като пълнолунието ще сътвори ярък декор и ще изтрие романтиката на проблясващите в тъмното небе ярки падащи звезди. Ако желаете да видите такава и да си намислите предпочитание, моментът е в този момент. “Персеидите се виждат добре от 30 юли и по този начин ще е до 9 август във втората половина на нощта, когато Луната залязва. Подходящи места за наблюдаване са планините и всички места, надалеч от осветените градове, тъй че отпускарите там могат да следят метеорния поток. На 13 август той ще е забележим за малко - от 4 ч до разсъмване”, изясни пред “Труд” астрофизикът Пенчо Маркишки, който е оптик в Института по астрономия и Националната обсерватория “Рожен” при Българска академия на науките и в катедра “Астрономия” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Според него сега са дейни още два по-слаби метеорни потока - южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди. И трите са подбудени от частиците, отделени от комети и са кръстени на съзвездията, върху които попада радиантът им.
Атрактивните Персеиди са част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл, която минава през вътрешната част на Слънчевата система през 133 година За последно това се е случило на 11 декември 1992 година Праховата ѝ опашка, образувана от частици с друга величина, обаче се разсейва в продължение на доста години, а Земята минава през този метеорен рояк годишно сред 17 юли и 24 август. Тогава фенове и туристи могат да се радват на небесната атракция в безлунни нощи.
За пропусналите да видят Персеидите, тази година предлага още един късмет - метеорният поток Геминиди. Негов родител не е комета, а метеоритът 3200 Фаетон. През декември Земята ще премине през облаците от галактически частици, отделени от него. Максимумът ще е на 14 декември, само че и тогава има пълнолуние, уточни Маркишки. Затова той поучава искащите да гледат зимния метеорен поток в последните часове на нощите от 15 до 17 декември.
Извън феновете и романтиците, в България има няколко запалени почитатели с благоприятни условия, които са се снабдили с мощни камери и посредством сървър се включват в европейска мрежа, чийто профилиран програмен продукт прави разбор на метеорите, летящи над даден регион в несъмнено време. “Така може да се открие нов метеорен поток. През май даже имаше подозрения, че ще забележим атрактивен метеорен дъжд, само че той се оказа слаб”, сподели Пенчо Маркишки. И изясни, че за дъжд от падащи звезди приказваме, в случай че те са над 1000 на час. Най-зрелищните метеорни дъждове по нашите географски ширини през две десетилетия са следени през 2002 година Тогава на небето са се виждали по 2200 падащи Леониди на час. Следващият им пик се чака към 2035 година
На 25 октомври - слънчево затъмнение
Третото за тази година отчасти слънчево затъмнение ще бъде очевидно на 25 октомври от Европа, Западна Азия и Североизточна Америка, а от България ще се следи най-добре в ранния следобяд. В София подобаващото време е сред 12,27 ч и 14,45 ч, като в 13,36 ч ще се скрие над 1/3 от слънчевия диск. Във Варна близо 40% от него ще е закрит в 13,42 ч, а затъмнението ще е очевидно от 12,29 до 14,54 ч.
Учени напомнят: За да наблюдавате, отидете на високо и мрачно
Едно от най-подходящо места за наблюдаване е Шуменското плато, където е и Астрономическата обсерватория.
Снимка: Астрономическа обсерватория - Шумен
Цветелина Георгиева,
ТРУД, Шумен
Метеорните потоци се следят с невъоръжено око, не са нужни телескопи. Достатъчно е да отидете на високо и мрачно място, с цел да се насладите на тази хубост. Трябва обаче да сте надалеч от градските светлини, най-добре е в планината.
Това разясняват астрономи от Шуменския университет “Еп. Константни Преславски”. За региона те показват като най-подходящо място за наблюдаване Шуменското плато, където е и Астрономическата обсерватория.
Дори в нощта пик на “Персеидите”, доста значима за положителната им видимост, ще бъде метеорологичната конюнктура.
2 лева за възпитаници, 6 лева - за възрастни
Поскъпва входната такса за обсерваторията във Варна
Таксата за посещаване на Националната обсерватория “Николай Коперник” във Варна се покачва. Входът за възпитаници, студенти и пенсионери ще е 2 лева, а за възрастни - 6 лева Досега те плащаха 4 лева, а малчуганите в предучилищна възраст влизаха против 1,50 лева В добавка наблюдението с телескоп за възпитаници и пенсионери ще коства 1 лева, а за възрастни - 2 лева
Цените не бяха променяни от 2009 година, а корекциите са нужни поради разноските за монтиране на нов дигитален многопроекторен планетариум, за модерни мултимедийни демонстрации и за осъвременяване на непрекъснатата експозиция към звездната зала. Новите такси бяха утвърдени от непрекъснатата комисия “Финанси и бюджет” към Общинския съвет.
Безплатно остава визитата в обсерваторията на подрастващи в границите на часовете, включени в образователната стратегия.
Чакаме идващ поток от падащи звезди през декември
Част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл
Блясъкът на цялостната Луна тази година ще засенчи хубостта на едно от най-популярните небесни феномени - Персеиди. Пикът на метеорния поток ще е на 13 август, само че ще могат да го видят единствено най-търпеливите и готови наблюдаващи, тъй като пълнолунието ще сътвори ярък декор и ще изтрие романтиката на проблясващите в тъмното небе ярки падащи звезди. Ако желаете да видите такава и да си намислите предпочитание, моментът е в този момент. “Персеидите се виждат добре от 30 юли и по този начин ще е до 9 август във втората половина на нощта, когато Луната залязва. Подходящи места за наблюдаване са планините и всички места, надалеч от осветените градове, тъй че отпускарите там могат да следят метеорния поток. На 13 август той ще е забележим за малко - от 4 ч до разсъмване”, изясни пред “Труд” астрофизикът Пенчо Маркишки, който е оптик в Института по астрономия и Националната обсерватория “Рожен” при Българска академия на науките и в катедра “Астрономия” в СУ “Св. Климент Охридски”.
Според него сега са дейни още два по-слаби метеорни потока - южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди. И трите са подбудени от частиците, отделени от комети и са кръстени на съзвездията, върху които попада радиантът им.
Атрактивните Персеиди са част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл, която минава през вътрешната част на Слънчевата система през 133 година За последно това се е случило на 11 декември 1992 година Праховата ѝ опашка, образувана от частици с друга величина, обаче се разсейва в продължение на доста години, а Земята минава през този метеорен рояк годишно сред 17 юли и 24 август. Тогава фенове и туристи могат да се радват на небесната атракция в безлунни нощи.
За пропусналите да видят Персеидите, тази година предлага още един късмет - метеорният поток Геминиди. Негов родител не е комета, а метеоритът 3200 Фаетон. През декември Земята ще премине през облаците от галактически частици, отделени от него. Максимумът ще е на 14 декември, само че и тогава има пълнолуние, уточни Маркишки. Затова той поучава искащите да гледат зимния метеорен поток в последните часове на нощите от 15 до 17 декември.
Извън феновете и романтиците, в България има няколко запалени почитатели с благоприятни условия, които са се снабдили с мощни камери и посредством сървър се включват в европейска мрежа, чийто профилиран програмен продукт прави разбор на метеорите, летящи над даден регион в несъмнено време. “Така може да се открие нов метеорен поток. През май даже имаше подозрения, че ще забележим атрактивен метеорен дъжд, само че той се оказа слаб”, сподели Пенчо Маркишки. И изясни, че за дъжд от падащи звезди приказваме, в случай че те са над 1000 на час. Най-зрелищните метеорни дъждове по нашите географски ширини през две десетилетия са следени през 2002 година Тогава на небето са се виждали по 2200 падащи Леониди на час. Следващият им пик се чака към 2035 година
На 25 октомври - слънчево затъмнение
Третото за тази година отчасти слънчево затъмнение ще бъде очевидно на 25 октомври от Европа, Западна Азия и Североизточна Америка, а от България ще се следи най-добре в ранния следобяд. В София подобаващото време е сред 12,27 ч и 14,45 ч, като в 13,36 ч ще се скрие над 1/3 от слънчевия диск. Във Варна близо 40% от него ще е закрит в 13,42 ч, а затъмнението ще е очевидно от 12,29 до 14,54 ч.
Учени напомнят: За да наблюдавате, отидете на високо и мрачно
Едно от най-подходящо места за наблюдаване е Шуменското плато, където е и Астрономическата обсерватория.
Снимка: Астрономическа обсерватория - Шумен
Цветелина Георгиева,
ТРУД, Шумен
Метеорните потоци се следят с невъоръжено око, не са нужни телескопи. Достатъчно е да отидете на високо и мрачно място, с цел да се насладите на тази хубост. Трябва обаче да сте надалеч от градските светлини, най-добре е в планината.
Това разясняват астрономи от Шуменския университет “Еп. Константни Преславски”. За региона те показват като най-подходящо място за наблюдаване Шуменското плато, където е и Астрономическата обсерватория.
Дори в нощта пик на “Персеидите”, доста значима за положителната им видимост, ще бъде метеорологичната конюнктура.
2 лева за възпитаници, 6 лева - за възрастни
Поскъпва входната такса за обсерваторията във Варна
Таксата за посещаване на Националната обсерватория “Николай Коперник” във Варна се покачва. Входът за възпитаници, студенти и пенсионери ще е 2 лева, а за възрастни - 6 лева Досега те плащаха 4 лева, а малчуганите в предучилищна възраст влизаха против 1,50 лева В добавка наблюдението с телескоп за възпитаници и пенсионери ще коства 1 лева, а за възрастни - 2 лева
Цените не бяха променяни от 2009 година, а корекциите са нужни поради разноските за монтиране на нов дигитален многопроекторен планетариум, за модерни мултимедийни демонстрации и за осъвременяване на непрекъснатата експозиция към звездната зала. Новите такси бяха утвърдени от непрекъснатата комисия “Финанси и бюджет” към Общинския съвет.
Безплатно остава визитата в обсерваторията на подрастващи в границите на часовете, включени в образователната стратегия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ