Пиесата на Хуан Майорга Момчето от последния чин“ е преведена

Пиесата на Хуан Майорга „ Момчето от последния чин “ е преведена на български от Нева Мичева и би трябвало да призная, че името на преводачката беше доста сериозна причина да избера този театър. Другата беше името на Стефан Вълдобрев в основната роля. Изборът ми се оказа изцяло оневинен.  Пиесата е екранизирана от Франсоа Озон във кино лентата му „ “ и режисьорът има няколко награди за своята акомодация, само че на сцената на театъра историята стои не по-малко безапелационно, надалеч по-нормално и с доста забавни акценти. Трудно ми е да преценява дали това е заслуга на истинския текст или е привнесено от актьорите, само че в последна сметка точно това е майсторството на положителния артист – да направи ролята си „ своя “.

Стефан Вълдобрев е в ролята на учителя по литература Херман. За учениците му литературата е ужасно досадна, а съчиненията им са сбити и необразовани тъкмо толкоз, колкото са евентуално и на връстниците им у нас и на всички места по света. Единствената светлина в професионалния живот на Херман е най-хубавият му възпитаник Клаудио (), който чете и написа с огромно наслаждение.

Има единствено един дребен проблем – Клаудио си има обичана тематика за писане и това е животът на съученика му Рафи и неговото семейство. За да поддържа своето наличие в дома на Рафи и с цел да продължи да доставя учителя си с следващите елементи на своята история, Клаудио е подготвен да лъже, да рискува и да злоупотребява с доверието на съученика и фамилията му. Изглежда за Херман в това няма никакъв проблем – в последна сметка изкуството би трябвало да оцелее, даже да е за сметка на живота.

Стефан Вълдобрев е извънредно приветлив и прочувствен в ролята на човек, който се пробва да вземе най-хубавото решение, само че не може да се отърси от очарованието на положителния роман. Във кино лентата на Озон ролята се извършва от Фабрис Лукини и той е доста по-отблъскващ в своята потиснатост и тъмно зложелателство. Краят на театралната история също е отличен, изцяло същински и някак си само вероятен. Точно подобен, какъвто Херман учи Клаудио, че би трябвало да бъде идеалният край.