„Лунните деца“ – шарен, шумен и очарователен
Пиесата „ Лунните деца “ е написана от Майкъл Уелър, останал вечно в спомените ни с мюзикъла „ Коса “. В „ Лунните деца “ става въпрос за същия интервал от историята на Съединени американски щати – шейсетте години и войната с Виетнам. Главните герои още веднъж са младежи, свързани от усеща или просто от събитията.
Най-важното е, че режисьорът Мартин Киселов е съумял на сцената на Младежкия спектакъл да пресъздаде страхотната атмосфера на „ Коса “ – сила, придвижване и обезверена религия в положителното, на която сме способни единствено на избрана възраст. Без в спектакъла да се пее или танцува, той е пъстър, гръмък и обаятелен.
В огромен и разпилян апартамент живеят дружно група студенти. Някои от тях са влюбени, други към този момент не са, някои са другари, други не се понасят – въобще нормалните взаимоотношения в едно сходно общество. Младите артисти Николай Владимиров, Александър Хаджиангелов, Юлиян Петров, Ахмед Юмер, Веселина Конакчийска, Ния Кръстева, Рая Пеева, Георги Гоцин и не толкоз младите им сътрудници Стефан Мавродиев и Вихър Стойчев са до един очарователни в функциите на хора, които живеят 100 % всеки момент.
Краят на образователната година наближава, а с нея и въпросите за бъдещето – някои ще се разделят, някои ще останат дружно, множеството ще работят или безславно ще се върнат при родителите си. Героите са доста, само че всеки от тях съумява да построи собствен личен неповторим портрет. Режисьорът към този момент е поставял пиесата с класа на проф. Ивайло Христов и двама от студентите му вземат участие и в този момент.
Много от проблемите в пиесата са типично американски, някои от тях – непосредствено произхождащи от спецификата на това време, в което изпадането от университета е означавало непосредствено път към джунглите на Виетнам. Това не прави историята неразбираема и е похвално, че Мартин Киселов, който е и преводач на текста, не се е изкушил да го „ актуализира “ или приспособява за родната аудитория, а го е запазил достоверен, уважавайки интелекта на феновете. Получило се е отлично зрелище, което по един обаятелен метод припомня, че самият спектакъл не инцидентно се споделя „ юношески “.
Най-важното е, че режисьорът Мартин Киселов е съумял на сцената на Младежкия спектакъл да пресъздаде страхотната атмосфера на „ Коса “ – сила, придвижване и обезверена религия в положителното, на която сме способни единствено на избрана възраст. Без в спектакъла да се пее или танцува, той е пъстър, гръмък и обаятелен.
В огромен и разпилян апартамент живеят дружно група студенти. Някои от тях са влюбени, други към този момент не са, някои са другари, други не се понасят – въобще нормалните взаимоотношения в едно сходно общество. Младите артисти Николай Владимиров, Александър Хаджиангелов, Юлиян Петров, Ахмед Юмер, Веселина Конакчийска, Ния Кръстева, Рая Пеева, Георги Гоцин и не толкоз младите им сътрудници Стефан Мавродиев и Вихър Стойчев са до един очарователни в функциите на хора, които живеят 100 % всеки момент.
Краят на образователната година наближава, а с нея и въпросите за бъдещето – някои ще се разделят, някои ще останат дружно, множеството ще работят или безславно ще се върнат при родителите си. Героите са доста, само че всеки от тях съумява да построи собствен личен неповторим портрет. Режисьорът към този момент е поставял пиесата с класа на проф. Ивайло Христов и двама от студентите му вземат участие и в този момент.
Много от проблемите в пиесата са типично американски, някои от тях – непосредствено произхождащи от спецификата на това време, в което изпадането от университета е означавало непосредствено път към джунглите на Виетнам. Това не прави историята неразбираема и е похвално, че Мартин Киселов, който е и преводач на текста, не се е изкушил да го „ актуализира “ или приспособява за родната аудитория, а го е запазил достоверен, уважавайки интелекта на феновете. Получило се е отлично зрелище, което по един обаятелен метод припомня, че самият спектакъл не инцидентно се споделя „ юношески “.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ