Кафе с претенция сервират в Армията
Пиесата " Кафе с рекламация " от Георги Марков слага в Театър " Българска войска " Иван Урумов. Художничка е Нина Пашова, създател на музиката е Добрин Векилов-Дони. С тази режисура ТБА отваря порти през днешния ден, 21 януари, за своята първа премиера за 2020 година
" Кафе с рекламация " не е първичното заглавие на Георги Марков. За първи път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за просвета като " Ние, котараците " - заглавие, с което е и първата режисура на пиесата в спектакъл " Трудов фронт ", с артиста Юрий Яковлев. Но същата година театърът затваря и до премиера по този начин и не се стига. През 1966 година в сп. " Театрална библиотека " пиесата на Георги Марков е оповестена към този момент със заглавието " Кафе с рекламация ". В идващите години тя се играе в Габрово, както и в Хасковския спектакъл, където режисьор е Еди Шварц, а функциите извършват Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.
Комичният сюжет ни придвижва в София през 1966 година в жилището на Милчо (Юлиан Вергов) - 43-годишен, шеф на рекламно бюро. Намираме го там дружно с " авера му " - 43-годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по " Раковска "... Напътствията на много по-опитния в свалките Милчо съвсем вдъхват кураж на Милко, който, въпреки и проектант, е довел кариерата си до заветната служба завеждащ техническата документи на службата, а във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката в жилището идва, натрапен, и третият им другар - 43-годишният Минко (Моню Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от " фамилния уют ", в чиито окови скоро е попаднал, и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната непредвидена развръзка пораждат куп нелепи и смешни обстановки. Една, на пръв взор, непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация.
" Кафе с рекламация " не е първичното заглавие на Георги Марков. За първи път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за просвета като " Ние, котараците " - заглавие, с което е и първата режисура на пиесата в спектакъл " Трудов фронт ", с артиста Юрий Яковлев. Но същата година театърът затваря и до премиера по този начин и не се стига. През 1966 година в сп. " Театрална библиотека " пиесата на Георги Марков е оповестена към този момент със заглавието " Кафе с рекламация ". В идващите години тя се играе в Габрово, както и в Хасковския спектакъл, където режисьор е Еди Шварц, а функциите извършват Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.
Комичният сюжет ни придвижва в София през 1966 година в жилището на Милчо (Юлиан Вергов) - 43-годишен, шеф на рекламно бюро. Намираме го там дружно с " авера му " - 43-годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по " Раковска "... Напътствията на много по-опитния в свалките Милчо съвсем вдъхват кураж на Милко, който, въпреки и проектант, е довел кариерата си до заветната служба завеждащ техническата документи на службата, а във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката в жилището идва, натрапен, и третият им другар - 43-годишният Минко (Моню Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от " фамилния уют ", в чиито окови скоро е попаднал, и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната непредвидена развръзка пораждат куп нелепи и смешни обстановки. Една, на пръв взор, непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ