Обичам жените със своята четка ~ Пиер-Огюст РЕНОАР
Пиер-Огюст Реноар е първият импресионист, който печели триумф измежду състоятелните парижани. Роден е на 25 февруари 1841 година в Лимонж, Франция, по рождение Реноар е роб – шестото дете на шивач и работничка.
Започва кариерата си на художник като рисува сюжети върху чинии във фабрика за порцелан. През 1860 година става копировач в Лувъра. През 1873 година взе участие в Салона на отхвърлените, а на идната година взе участие в Първата галерия на импресионистите. След като съумява да си завоюва прозвището „ художникът на красивите дами “, славата го застига с невероятна скорост.
Отношението му към дамите най-добре проличава от писмото, което написа на приятеля си Емил Зола, в което споделя: „ Тия проклетници е по-добре човек единствено да ги рисува. И от време на време да ги почесва като котки по врата. “
По природа Реноар е жизнеспособен и прекомерно прочувствен, тъй че мъчно се подчинява на строга дисциплинираност. Според него живописта се усвоява в музеите и с помощта на своите визити в редица музеи в Лондон, Холандия, Испания и Германия, съумява да усъвършенства техниката си.
За разлика от картините на Моне в пейзажите на Реноар постоянно участват човешки фигури, защото за него е нужно да показа индивида в съразмерен баланс със заобикалящата го среда. Използваните от него цветове са по-светли, а стилът му много по-свободен. Творбите му съдържат голям брой цветни петна и неразбираеми силуети. За разлика от сътрудниците си, Реноар избира да изобразява актуалния живот, без да отделя внимание на исторически и митологични сюжети. Когато показва действителността, просто трансформира това, което намира за неуместно. Не отразява действителността такава, каквато е, а взема от нея единствено това, което му е нужно, с убеждението, че „ от природата не можем да се научим на изкуство “.
В края на живота си Реноар бива прикрепен към инвалидна количка, откакто се разболява от ревматоиден артрит и получава паралитичен припадък. Но в никакъв случай не стопира да рисува, даже и откакто дясната му ръка се обездвижва. Любящата му брачна половинка Алина посвещава доста дни да го учи да си служи с лявата ръка и да рисува с нея, със същата лекост, нещо което мъчно се реализира от десничарите. Но съумява. Този случай даже е разказан в медицинските книги.
Когато сътрудника му Анри Матис му задава въпроса „ за какво си предизвиква цялата тази болежка “, Реноар дава отговор: „ Болката отминава, само че хубостта остава! “
Pierre-Auguste Renoir, Self-Portrait, 1899
И най-изкусната ръка е единствено слугиня на мисълта.
Убеден съм в това, че картината би трябвало да бъде приятна, радостна и привлекателна, да, привлекателна.
На света има прекалено много скучни неща, и не е належащо да попълняме включително и своите картини.
Аз обичам дамите със своята четка.
Една картина е подготвена, когато съм нарисувал дупето на някоя жена по този начин, че да ми се желае да го пипна.
Ако не бяха женските гърди, нямаше да рисувам.
Любовта е като росата – има я за малко.
Произведенията на изкуството е невероятно нито да се опишат, нито да се повторят.
Днес хората желаят всичко да се изясни. Но в случай че е допустимо да се изясни картина, това към този момент не е изкуство.
Художниците, под угрозата на забвението, би трябвало да са уверени в себе си, и да слушат техният същински притежател – природата.
Когато рисувам цветя, в моята душа настава успокоение.
Единственият метод да изразиш своята благодарност към художника е да купиш негова картина.
Luncheon of the Boating Party, 1880-1881
Two Sisters, oil on canvas, 1881
Claude Monet Painting in His Garden at Argenteuil, 1873
By the Water, 1880
By the Seashore, 1883
Dance at Le Moulin de la Galette, 1876
Girls at the Piano, 1892
Flowers and Fruit, 1889
After The Bath, 1888
The Large Bathers, 1887
Three Bathers, 1895
The Swing, 1876
Madame Monet Reading Le Figaro, 1872
Portrait of Berthe Morisot and daughter Julie Manet, 1894
Dance in the Country, 1883
Madame Georges Charpentier and her Children, 1878
Landscape with River, 1917
Confidence, 1897
The Luncheon, 1879
Roses in a Vase, 1876
Картини: Wikipedia
