Книга за един обичан вестник
Петра ТАШЕВА
Наскоро се състоя представянето на книгата " Легендата " Вечерни вести ". В книжарница " Тракия " се събраха сътрудници - публицисти и фенове на писаното слово, с цел да споделят благите си мемоари за един знаков вестник в нашата медийна история.
Не са доста изданията, които устоят половинвековен живот на пазара, и малко от тях се радват на интереса и обичта на читателите. Е, " Вечерни вести " е тъкмо такова издание - влиятелно, потребно, любопитно, търсено, ухажвано освен от читатели, само че и от бележити наши поети и писатели.
Книгата се появява на бял свят от издателство " Захарий Стоянов " и с признателността на неговия шеф Иван Гранитски, чийто татко Йордан Гранитски е един от дългогодишните публицисти във вестника. Самият Иван Гранитски приема " маята " на писането от тук - от редакцията на " Вечерни вести ", където се учи да трака на пишеща машина и гледа
по какъв начин се редят буквите
и се оформят страниците на вестника. Закърмен с магията на писаното слово, с миризмата на печатарското мастило, синът Гранитски надраства татко си и става изявен стихотворец, публицист, публицист, издател, културолог.
Тодор Коруев остави дълбока диря в българската публицистика
Идеята за тази книга е на Тодор Коруев. Поема я с възторг дългогодишният публицист Богдан Иванов и дружно събират спомените на сътрудници, работили във " Вечерни вести ". Светла да е паметта на Коруев, който не съумява да види книгата. Но, както написа Богдан Иванов, който е с съвсем 20-годишен трудов стаж във вестника, горе, в небесните селения, са към този момент доста от основните редактори, кореспонденти, публицисти, фотографи, словослагатели... И те несъмнено са траяли да вършат това именито издание, за което пред будките на София се редяха
опашки от читатели
В последните години от излизането си всекидневникът бе “декориран” с медал “Георги Димитров”
Началото на вестника е обещано в далечната 1951 година, когато стопира да излиза " Изгрев " - вестник на политическия кръг " Звено ". Започва летоброенето на " Вечерни вести " - орган на Софийския градски комитет на Българска комунистическа партия, след това на Столичния градски национален съвет, на градския комитет на Отечествения фронт и даже за известно време е самостоятелен вечерен ежедневник, който изкарва задоволително пари, с цел да се самоиздържа. Но без значение под чия шапка се издава, вестникът съумява да резервира относителната си автономия и се образува като почтително и
влиятелно издание
Читателите, жадни за новости и за хубаво българско слово, са сигурни, че вестникът им сервира достоверна информация, която получават за 2, 3, 5, 20 стотинки. Във времето, когато още не се е появила Българската телевизия, когато единствено от радиото идват бързо вестите, " Вечерни вести " сервира още следобяд " топли, горещи " вести, които чак на другия ден се появяват в другите издания. Днес доста хора ще се чудят, че опашки са се образували от " жадни " читатели, чакащи часове наред появяването на новия брой на " Вечерни вести ".
Ето по какъв начин Богдан Иванов изяснява за какво вестникът е бил издирван: " Да работиш във " Вечерни вести " беше доста влиятелно. В редакцията се бяха събрали едни от първите ни
журналистически пера
В коридорите на редакцията на “Вечерни новини” (от дясно на ляво): Минчо Тунев, Александър Костов, Жан Соломонов и Станко Нацев
Там разгласиха своите материали и доста наши известни създатели. Съставът на редакцията наброяваше внушителната цифра от 70-80 души. Имаше доста младежи, които осъществяваха новаторските си хрумвания в публицистиката и предаваха особена прохлада на изданието. В него намираха място любопитни рубрики, потребни на възпитаници, на кандидат-студенти. С настоящите си реклами и разгласи вестникът беше в услуга и на елементарните жители. А най-хубавото за нас, които бяхме в публицистичния екип, бе, че всички работехме с огромно наслаждение. Сплотяваше ни трудът, с който сърцато събирахме богата информация за деня и създавахме обичаното си издание, към което бяхме мощно привързани. Трябва да се признае, че вестникът разполагаше с
задоволителен бюджет
с цел да работим умерено. Не се притеснявахме за пари, за хартия, за заплащане на печатница. Всекидневници като " Работническо дело ", " Отечествен фронт ", " Земеделско знаме ", " Кооперативно село ", " Вечерни вести " бяха богати " институции ", разполагаха с леки коли, имаха пари за командировки, за екскурзии, за разнороден обществен живот. Имаха и задоволително фоторепортери, които доставяха богат снимков материал за илюстрации на информациите. "
Главни редактори на вестника са били Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев, Васил Гаджанов... Сред публицистите, работили във " Вечерни вести ", са изявени наши създатели като Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Михаил Топалов, Никола Статков, Станко Нацев, Цветан Северски, Константин Еленков, Димитър Цолов, Илия Кръстин, Любомир Михайлов... Седмичната графа " Трибуна на писателя " се зарежда от известни поети и писатели -
правилни другари
на вестника. Всяка година април е отдаден на късия роман и " Сребърният пръстен " е за създателя, спечелил състезанието. Всяка сряда читателите чакат обичаната хумористична страница " Добър вечер ", а съботното издание има страница с новостите в науката и образованието. Веднъж месечно излиза особено приложение със руската организация по печата " Новости ", със известия за съдействието сред България и Съюз на съветските социалистически републики.
Разказът на Богдан Иванов продължава със мемоари за живота на вестника: " Вечерни вести " беше в огромен тираж, тъй като се разпространяваше освен в София, само че и в страната. Тиражът за провинцията се поемаше от
нощните влакове
и се доставяше на читателите от цялата ни страна. " Вечерни вести " беше вестник модернист! За първи път наложи таблоидната форма в съботните и неделните си броеве от 12, 16 и 32 страници. За първи път вкара някои приложения като " Рекламен магазин " и " Дневна поща " от 16 страници, както и съботните и неделните " дебели " броеве от 32 страници с любопитна информация и забавни четива.
Редакцията на вестника беше школа за млади публицисти специализанти. Много студенти от специалността " Журналистика " караха стажа си при нас и ние с благотворителност и доброжелателност им предавахме насъбрания
опит в специалността
След като нахлу у нас смяната и всичко положително беше пометено от по този начин наречената народна власт, " Вечерни вести " не устоя на набезите за приватизация и плячкосване и " умря " - изчезна като многото други прелестни и потребни работи в България. Целта беше нищо хубаво да не се резервира, да се унищожи всичко, градено по времето на соца, с цел да се превърнем в една бедна и нискокултурна страна. Затова в този момент с носталгия си спомняме за времето, когато го имаше този чудноват вестник. "
Книгата за " Вечерни вести " не е единствено документално-мемоарна. Тя е потребен учебник за това по какъв начин се е правил вестник във времето, когато не е имало компютри, нито цифрови фотоапарати, нито мобилни телефони. С любопитните си истории изданието е
потребно четиво
за бъдещите историци, полиграфи, публицисти и културолози, тъй като споделя за окончателно отишлите си журналистически практики. Но най-важното е, че в книгата е отразен живецът на най-пламенните ни огромни и незабравими публицисти, от които постоянно ще има потребност новинарството.
Наскоро се състоя представянето на книгата " Легендата " Вечерни вести ". В книжарница " Тракия " се събраха сътрудници - публицисти и фенове на писаното слово, с цел да споделят благите си мемоари за един знаков вестник в нашата медийна история.
Не са доста изданията, които устоят половинвековен живот на пазара, и малко от тях се радват на интереса и обичта на читателите. Е, " Вечерни вести " е тъкмо такова издание - влиятелно, потребно, любопитно, търсено, ухажвано освен от читатели, само че и от бележити наши поети и писатели.
Книгата се появява на бял свят от издателство " Захарий Стоянов " и с признателността на неговия шеф Иван Гранитски, чийто татко Йордан Гранитски е един от дългогодишните публицисти във вестника. Самият Иван Гранитски приема " маята " на писането от тук - от редакцията на " Вечерни вести ", където се учи да трака на пишеща машина и гледа
по какъв начин се редят буквите
и се оформят страниците на вестника. Закърмен с магията на писаното слово, с миризмата на печатарското мастило, синът Гранитски надраства татко си и става изявен стихотворец, публицист, публицист, издател, културолог.
Тодор Коруев остави дълбока диря в българската публицистика
Идеята за тази книга е на Тодор Коруев. Поема я с възторг дългогодишният публицист Богдан Иванов и дружно събират спомените на сътрудници, работили във " Вечерни вести ". Светла да е паметта на Коруев, който не съумява да види книгата. Но, както написа Богдан Иванов, който е с съвсем 20-годишен трудов стаж във вестника, горе, в небесните селения, са към този момент доста от основните редактори, кореспонденти, публицисти, фотографи, словослагатели... И те несъмнено са траяли да вършат това именито издание, за което пред будките на София се редяха
опашки от читатели
В последните години от излизането си всекидневникът бе “декориран” с медал “Георги Димитров”
Началото на вестника е обещано в далечната 1951 година, когато стопира да излиза " Изгрев " - вестник на политическия кръг " Звено ". Започва летоброенето на " Вечерни вести " - орган на Софийския градски комитет на Българска комунистическа партия, след това на Столичния градски национален съвет, на градския комитет на Отечествения фронт и даже за известно време е самостоятелен вечерен ежедневник, който изкарва задоволително пари, с цел да се самоиздържа. Но без значение под чия шапка се издава, вестникът съумява да резервира относителната си автономия и се образува като почтително и
влиятелно издание
Читателите, жадни за новости и за хубаво българско слово, са сигурни, че вестникът им сервира достоверна информация, която получават за 2, 3, 5, 20 стотинки. Във времето, когато още не се е появила Българската телевизия, когато единствено от радиото идват бързо вестите, " Вечерни вести " сервира още следобяд " топли, горещи " вести, които чак на другия ден се появяват в другите издания. Днес доста хора ще се чудят, че опашки са се образували от " жадни " читатели, чакащи часове наред появяването на новия брой на " Вечерни вести ".
Ето по какъв начин Богдан Иванов изяснява за какво вестникът е бил издирван: " Да работиш във " Вечерни вести " беше доста влиятелно. В редакцията се бяха събрали едни от първите ни
журналистически пера
В коридорите на редакцията на “Вечерни новини” (от дясно на ляво): Минчо Тунев, Александър Костов, Жан Соломонов и Станко Нацев
Там разгласиха своите материали и доста наши известни създатели. Съставът на редакцията наброяваше внушителната цифра от 70-80 души. Имаше доста младежи, които осъществяваха новаторските си хрумвания в публицистиката и предаваха особена прохлада на изданието. В него намираха място любопитни рубрики, потребни на възпитаници, на кандидат-студенти. С настоящите си реклами и разгласи вестникът беше в услуга и на елементарните жители. А най-хубавото за нас, които бяхме в публицистичния екип, бе, че всички работехме с огромно наслаждение. Сплотяваше ни трудът, с който сърцато събирахме богата информация за деня и създавахме обичаното си издание, към което бяхме мощно привързани. Трябва да се признае, че вестникът разполагаше с
задоволителен бюджет
с цел да работим умерено. Не се притеснявахме за пари, за хартия, за заплащане на печатница. Всекидневници като " Работническо дело ", " Отечествен фронт ", " Земеделско знаме ", " Кооперативно село ", " Вечерни вести " бяха богати " институции ", разполагаха с леки коли, имаха пари за командировки, за екскурзии, за разнороден обществен живот. Имаха и задоволително фоторепортери, които доставяха богат снимков материал за илюстрации на информациите. "
Главни редактори на вестника са били Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев, Васил Гаджанов... Сред публицистите, работили във " Вечерни вести ", са изявени наши създатели като Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Михаил Топалов, Никола Статков, Станко Нацев, Цветан Северски, Константин Еленков, Димитър Цолов, Илия Кръстин, Любомир Михайлов... Седмичната графа " Трибуна на писателя " се зарежда от известни поети и писатели -
правилни другари
на вестника. Всяка година април е отдаден на късия роман и " Сребърният пръстен " е за създателя, спечелил състезанието. Всяка сряда читателите чакат обичаната хумористична страница " Добър вечер ", а съботното издание има страница с новостите в науката и образованието. Веднъж месечно излиза особено приложение със руската организация по печата " Новости ", със известия за съдействието сред България и Съюз на съветските социалистически републики.
Разказът на Богдан Иванов продължава със мемоари за живота на вестника: " Вечерни вести " беше в огромен тираж, тъй като се разпространяваше освен в София, само че и в страната. Тиражът за провинцията се поемаше от
нощните влакове
и се доставяше на читателите от цялата ни страна. " Вечерни вести " беше вестник модернист! За първи път наложи таблоидната форма в съботните и неделните си броеве от 12, 16 и 32 страници. За първи път вкара някои приложения като " Рекламен магазин " и " Дневна поща " от 16 страници, както и съботните и неделните " дебели " броеве от 32 страници с любопитна информация и забавни четива.
Редакцията на вестника беше школа за млади публицисти специализанти. Много студенти от специалността " Журналистика " караха стажа си при нас и ние с благотворителност и доброжелателност им предавахме насъбрания
опит в специалността
След като нахлу у нас смяната и всичко положително беше пометено от по този начин наречената народна власт, " Вечерни вести " не устоя на набезите за приватизация и плячкосване и " умря " - изчезна като многото други прелестни и потребни работи в България. Целта беше нищо хубаво да не се резервира, да се унищожи всичко, градено по времето на соца, с цел да се превърнем в една бедна и нискокултурна страна. Затова в този момент с носталгия си спомняме за времето, когато го имаше този чудноват вестник. "
Книгата за " Вечерни вести " не е единствено документално-мемоарна. Тя е потребен учебник за това по какъв начин се е правил вестник във времето, когато не е имало компютри, нито цифрови фотоапарати, нито мобилни телефони. С любопитните си истории изданието е
потребно четиво
за бъдещите историци, полиграфи, публицисти и културолози, тъй като споделя за окончателно отишлите си журналистически практики. Но най-важното е, че в книгата е отразен живецът на най-пламенните ни огромни и незабравими публицисти, от които постоянно ще има потребност новинарството.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ