България е в Топ 3 на Европа по ръст на индустриализацията
Петото потомство на индустриалната гражданска война е по-близо, в сравнение с чакаме. Европейски Съюз има съществено желание да се трансформира в международен водач в развиването на индустрията и IT бранша
България е измежду най-бързо напредващите страни в Европейския съюз във връзка с индустриализацията и това е в цялостно несъгласие с чувството, че изоставаме в огромното съревнование. Страната ни е в Топ 3 на Европейски Съюз по растеж на индустриализация и тежест на индустрията и IT бранша във образуването на брутния вътрешен артикул, сочат данните от статистиката. През последните години съвсем всички огромни родни компании вложиха солидни средства в набор от значими планове, съсредоточени в няколко основни области - автоматизация, роботизация, разбор на „ огромните данни “, интелигентни системи, виртуализация, неестествен разсъдък, машинно образование и „ интернет на нещата “.
Това са и главните съставни елементи на четвъртото потомство индустриална гражданска война. Въпреки, че за Индустрия 4.0 приказваме от по-малко от десетилетие, голяма част от детайлите и нововъведенията, които са присъщи за тази софтуерна епоха, към този момент са внедрени в хиляди бизнеси по света и у нас. Анализът демонстрира, че родният бизнес е вложил над 3 милиарда лв. единствено през последните 4 години в планове, свързани с Индустрия 4.0.
Експертите пък са безапелационни, че в случай че третото потомство индустриална гражданска война е траяло близо 40 години, то
Индустрия 4.0 ще участва във фокуса на бизнеса сред 15 и 20 години,
което значи, че все още сме в средата на този преход. Това прави идната - пета по ред индустриална гражданска война, която към този момент стана известна като Индустрия 5.0, по-близко, в сравнение с чакаме.
Въпреки че голям брой компании и цели промишлености към момента са в средата на прехода към четвъртата гражданска война, концепцията за Индустрия 5.0 е към този момент ясно образувана. Според Европейския съюз, Индустрия 5.0 „ дава визия за индустрията, която се стреми да отиде оттатък успеваемостта и продуктивността като единствени свои цели и ускорява ролята и приноса на промишлеността към обществото. “
И още: „ Поставя благосъстоянието на служащия в центъра на индустриалния процес; употребява новите технологии, за
да обезпечи разцвет оттатък работните места и растежа,
като в същото време зачита индустриалните ограничавания на планетата “. Това би трябвало да добавя разбирането за Индустрия 4.0, като „ по-конкретно слага проучванията и нововъведенията в услуга на прехода към промишленост, която е устойчива, насочена към индивида, екологична “.
С други думи, Индустрия 5.0 измества фокуса от чисто икономическата стойност към публичната стойност. Разбира се, това не е нещо ново. Призивите за по-голямо внимание към благосъстоянието и публичните полезности са остарели колкото е самият бизнес. Но да се слагат на сцената, в светлината на прожекторите, самите хора и самата планетата, вместо облагите и растежа на бизнеса, е нещо ново. Това е пренасочване на главните цели на промишлеността.
Идеята за Индустрия 5.0 не се лимитира единствено до индустрията в действителност. Прилага се за всеки бранш и за всяка организация, за която човек може да се сети. Това значи, че приложимостта на концепцията е доста по-широка от тази на Индустрия 4.0. Както Европейската комисия разяснява,
Индустрия 5.0 ще има три основни стълба за бизнеса -
ориентировка към индивида, резистентност и устойчивост. И трите имат обилни последствия за бизнес тактиките.
Ориентация към индивида
Ориентацията към индивида, съгласно дефиницията, „ предизвиква гениите, разнообразието и овластяването “. Най-важната смяна в тази светлина е, че хората към този момент не се преглеждат като средство (човешки ресурси), а като цели. С други думи, това е смяна в гледната точка: вместо да се приказва за хора, обслужващи организациите, в този момент става дума за организации, обслужващи хората.
Това не е чак толкоз изненадващо. То дава отговор на настоящите трендове на пазара на труда. В доста промишлености и в доста страни намирането, обслужването и
задържането на гении се трансформира в по-голямо предизвикателство от намирането клиенти
и даже нови пазари. Новата бизнес тактика просто отразява осъзнаването на полезността на хората.
Издръжливост
Европейската комисия споделя, че издръжливостта допуска „ еластичност и резистентност посредством гъвкави и адаптивни технологии “. След пандемията, проблемите с веригите на доставките и геополитическото напрежение в днешно време надали някой би оспорил, че издръжливостта е основна - през днешния ден и в бъдеще. В резултат на разтърсванията от последните три години пъргавината и гъвкавостта към този момент са по-трайно настанени в корпоративния дневен ред. Но занапред има още път да се измине до постигането на действителна устойчивост.
Според разбирането за Индустрия 5.0, главният фокус към този момент няма да бъде върху бизнес растежа, облагата и успеваемостта, а върху основаването на организации, които да не са нежни и уязвими - такива, които са в положение да плануват, реагират и да се учат навреме и систематично от всяка рецесия и да си обезпечават устойчиво и стабилно показване все пак.
Устойчивост
Предвид паниките по отношение на изменението на климата понятието резистентност надали се нуждае от показване. Според Европейската комисия, устойчивата бизнес тактика допуска „ дейности за резистентност и ценене на планетарните граници “. Това значи да вземем за пример, че организациите би трябвало да извърнат внимание на всичките 17 цели за стабилно развиване.
Подобно на първите два стълба, преходът към резистентност също изисква радикална смяна на разбиранията. Досега напъните за корпоративна резистентност значително се концентрираха върху намаляването или минимизирането на вредите - само че действителната задача е по-мащабна и по-отговорна.
Вместо просто да понижат негативното си влияние върху околната среда,
устойчивите компании се концентрират върху увеличение на позитивното си влияние,
като за задачата даже е въведено ново разбиране - „ чисто позитивен “, т.е. благоприятен бизнес. С други думи, тактиката за резистентност в Индустрия 5.0 значи, че фирмите стават част от решението, а не част от казуса.
Ключови средства за реализиране на тази концепция ще са инструментите, които в този момент се внедряват в границите на придвижването Индустрия 4.0. Роботизацията, автоматизацията, изкуственият разсъдък - всички тези технологии ще бъдат впрегнати в осъществяването на задачите на Индустрия 5.0.
Така да вземем за пример, роботизацията и автоматизацията ще смъкват от хората бремето на рутинните и тежките за осъществяване задания, с цел да могат да разпрострат своя креативен капацитет. Изкуственият разсъдък ще играе централна роля за прогнозиране и пресмятане на въздействието на бизнеса върху околната среда. Той ще намира сюжети, при които въздействието на организацията да е „ чисто позитивно “.
Дали някой намира тази визия за привлекателна или плашеща - това ще е друго за фирмите и за хората. Но поради досегашните и актуалните огромни провокации и рецесии, пред които сме изправени, наподобява Индустрия 5.0 ще има своята значима роля в развиването на промишлеността отсега нататък.
България е измежду най-бързо напредващите страни в Европейския съюз във връзка с индустриализацията и това е в цялостно несъгласие с чувството, че изоставаме в огромното съревнование. Страната ни е в Топ 3 на Европейски Съюз по растеж на индустриализация и тежест на индустрията и IT бранша във образуването на брутния вътрешен артикул, сочат данните от статистиката. През последните години съвсем всички огромни родни компании вложиха солидни средства в набор от значими планове, съсредоточени в няколко основни области - автоматизация, роботизация, разбор на „ огромните данни “, интелигентни системи, виртуализация, неестествен разсъдък, машинно образование и „ интернет на нещата “.
Това са и главните съставни елементи на четвъртото потомство индустриална гражданска война. Въпреки, че за Индустрия 4.0 приказваме от по-малко от десетилетие, голяма част от детайлите и нововъведенията, които са присъщи за тази софтуерна епоха, към този момент са внедрени в хиляди бизнеси по света и у нас. Анализът демонстрира, че родният бизнес е вложил над 3 милиарда лв. единствено през последните 4 години в планове, свързани с Индустрия 4.0.
Експертите пък са безапелационни, че в случай че третото потомство индустриална гражданска война е траяло близо 40 години, то
Индустрия 4.0 ще участва във фокуса на бизнеса сред 15 и 20 години,
което значи, че все още сме в средата на този преход. Това прави идната - пета по ред индустриална гражданска война, която към този момент стана известна като Индустрия 5.0, по-близко, в сравнение с чакаме.
Въпреки че голям брой компании и цели промишлености към момента са в средата на прехода към четвъртата гражданска война, концепцията за Индустрия 5.0 е към този момент ясно образувана. Според Европейския съюз, Индустрия 5.0 „ дава визия за индустрията, която се стреми да отиде оттатък успеваемостта и продуктивността като единствени свои цели и ускорява ролята и приноса на промишлеността към обществото. “
И още: „ Поставя благосъстоянието на служащия в центъра на индустриалния процес; употребява новите технологии, за
да обезпечи разцвет оттатък работните места и растежа,
като в същото време зачита индустриалните ограничавания на планетата “. Това би трябвало да добавя разбирането за Индустрия 4.0, като „ по-конкретно слага проучванията и нововъведенията в услуга на прехода към промишленост, която е устойчива, насочена към индивида, екологична “.
С други думи, Индустрия 5.0 измества фокуса от чисто икономическата стойност към публичната стойност. Разбира се, това не е нещо ново. Призивите за по-голямо внимание към благосъстоянието и публичните полезности са остарели колкото е самият бизнес. Но да се слагат на сцената, в светлината на прожекторите, самите хора и самата планетата, вместо облагите и растежа на бизнеса, е нещо ново. Това е пренасочване на главните цели на промишлеността.
Идеята за Индустрия 5.0 не се лимитира единствено до индустрията в действителност. Прилага се за всеки бранш и за всяка организация, за която човек може да се сети. Това значи, че приложимостта на концепцията е доста по-широка от тази на Индустрия 4.0. Както Европейската комисия разяснява,
Индустрия 5.0 ще има три основни стълба за бизнеса -
ориентировка към индивида, резистентност и устойчивост. И трите имат обилни последствия за бизнес тактиките.
Ориентация към индивида
Ориентацията към индивида, съгласно дефиницията, „ предизвиква гениите, разнообразието и овластяването “. Най-важната смяна в тази светлина е, че хората към този момент не се преглеждат като средство (човешки ресурси), а като цели. С други думи, това е смяна в гледната точка: вместо да се приказва за хора, обслужващи организациите, в този момент става дума за организации, обслужващи хората.
Това не е чак толкоз изненадващо. То дава отговор на настоящите трендове на пазара на труда. В доста промишлености и в доста страни намирането, обслужването и
задържането на гении се трансформира в по-голямо предизвикателство от намирането клиенти
и даже нови пазари. Новата бизнес тактика просто отразява осъзнаването на полезността на хората.
Издръжливост
Европейската комисия споделя, че издръжливостта допуска „ еластичност и резистентност посредством гъвкави и адаптивни технологии “. След пандемията, проблемите с веригите на доставките и геополитическото напрежение в днешно време надали някой би оспорил, че издръжливостта е основна - през днешния ден и в бъдеще. В резултат на разтърсванията от последните три години пъргавината и гъвкавостта към този момент са по-трайно настанени в корпоративния дневен ред. Но занапред има още път да се измине до постигането на действителна устойчивост.
Според разбирането за Индустрия 5.0, главният фокус към този момент няма да бъде върху бизнес растежа, облагата и успеваемостта, а върху основаването на организации, които да не са нежни и уязвими - такива, които са в положение да плануват, реагират и да се учат навреме и систематично от всяка рецесия и да си обезпечават устойчиво и стабилно показване все пак.
Устойчивост
Предвид паниките по отношение на изменението на климата понятието резистентност надали се нуждае от показване. Според Европейската комисия, устойчивата бизнес тактика допуска „ дейности за резистентност и ценене на планетарните граници “. Това значи да вземем за пример, че организациите би трябвало да извърнат внимание на всичките 17 цели за стабилно развиване.
Подобно на първите два стълба, преходът към резистентност също изисква радикална смяна на разбиранията. Досега напъните за корпоративна резистентност значително се концентрираха върху намаляването или минимизирането на вредите - само че действителната задача е по-мащабна и по-отговорна.
Вместо просто да понижат негативното си влияние върху околната среда,
устойчивите компании се концентрират върху увеличение на позитивното си влияние,
като за задачата даже е въведено ново разбиране - „ чисто позитивен “, т.е. благоприятен бизнес. С други думи, тактиката за резистентност в Индустрия 5.0 значи, че фирмите стават част от решението, а не част от казуса.
Ключови средства за реализиране на тази концепция ще са инструментите, които в този момент се внедряват в границите на придвижването Индустрия 4.0. Роботизацията, автоматизацията, изкуственият разсъдък - всички тези технологии ще бъдат впрегнати в осъществяването на задачите на Индустрия 5.0.
Така да вземем за пример, роботизацията и автоматизацията ще смъкват от хората бремето на рутинните и тежките за осъществяване задания, с цел да могат да разпрострат своя креативен капацитет. Изкуственият разсъдък ще играе централна роля за прогнозиране и пресмятане на въздействието на бизнеса върху околната среда. Той ще намира сюжети, при които въздействието на организацията да е „ чисто позитивно “.
Дали някой намира тази визия за привлекателна или плашеща - това ще е друго за фирмите и за хората. Но поради досегашните и актуалните огромни провокации и рецесии, пред които сме изправени, наподобява Индустрия 5.0 ще има своята значима роля в развиването на промишлеността отсега нататък.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ