Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението - преподавател, публицист, стихотворец, създател на творби за деца, само че и доста повече - той е нарицателно име за литератор и будител, патриот и политик, правилен на народа.
Петко Рачов Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827. Семейството му е оскъдно, само че със мощен български дух и по този начин у дребното момче се заражда обич към фолклора и мощно национално съзнание. Образова се съвсем самичък в библиотеките на близките манастири и посещава за малко разнообразни учебни заведения, преди самичък да стане преподавател. Роля за това изиграва прочитането на " История славянобългарска " - Петко Р. Славейков взема решение да посвети живота си на просветителското дело.
Честите смени на учебни заведения из Северна България му оказват помощ да събере до 1847 година над 2263 песни, пословици, поговорки и гатанки. Петко Р. Славейков е един от най-видните ни фолклористи в едни доста значими времена, епохата на Възраждането и Освободителните придвижвания, когато българите търсят своята национална еднаквост измежду гръцкото културно въздействие.
От 1852 година нататък Петко Р. Славейков самичък стартира да написа стихотворения. Излизат стихосбирките „ Смесена китка “, „ Песнопойка “, „ Басненик “. През идващите 20 години той е измежду най-видните ни възрожденци - учителства, издава вестници, написа и издава творби в дребни книжки и фолклорни сборници, написа журналистика и детска литература. Той взима присъединяване и в национално-освободителното придвижване и в битката за независима Църква, като най-непримирим е в съпротивата против гръцкото културно въздействие.
През 1871 година Петко Р. Славейков дружно с екип от няколко създателя редактират Библията на съвременен български език, на източното произношение, което се явява основата на българския литературен език. Делото им е доста значимо, тъй като дава напълно нова тенденция на развиване на езика ни и слага нормата, от която към този момент има обезверена потребност.
През 1873 година той написва " Изворът на белоногата " - може би най-красивата му поема, издържана във фолклорен жанр, само че напредничава за времето и отличаваща се с огромна дълбочина и даже философска тема - по какъв начин границите на дребния, персонален свят могат да станат граници на целия свят и в това се корени елементарното, налично за всекиго благополучие.
" Дядо " Славейков, както го назовават с обич всички от обкръжението му, само че и от необятната общност, след Освобождението се занимава с политика. Заема няколко министерски поста в ръководството на Петко Каравелов и водената от него Либерална партия. След Съединението живее в Пловдив като помощник-комисар, като продължава и с публицистичната си активност.
Част от фамилията на П.Р Славейков. В ръцете на жена му Ирина седи Пенчо Славейков
Петко П. Славейков има едва прочут до неотдавна, само че както излиза наяве -. През май 2015 година излезе неговата готварска книга, в която са споделени неговите предписания и се вижда какъв брой е движимост по доста кулинарни тематики за технологията на готвене, подправките и продуктите: " Въобще гъби, които имат добра миризма, са положителни, а тези, които вонят, са неприятни. Поръси малко сол на опакото на гъбата, в случай че стане жълта - мръсница е, в случай че ли почернее - добра е. Булото на неприятните е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш - посиняват, а булото на положителните е червеникаво и дръжката им е бяла и корава " ( " Готварската книга на Дядо Славейков ", изд. " Милениум ", 2015)
Петко Р. Славейков има 8 деца, измежду които с литературния си гений изпъква синът му Пенчо Славейков. Радва се на положително здраве и огромен жанр. Умира на 1 юли 1895 г.
Петко Рачов Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827. Семейството му е оскъдно, само че със мощен български дух и по този начин у дребното момче се заражда обич към фолклора и мощно национално съзнание. Образова се съвсем самичък в библиотеките на близките манастири и посещава за малко разнообразни учебни заведения, преди самичък да стане преподавател. Роля за това изиграва прочитането на " История славянобългарска " - Петко Р. Славейков взема решение да посвети живота си на просветителското дело.
Честите смени на учебни заведения из Северна България му оказват помощ да събере до 1847 година над 2263 песни, пословици, поговорки и гатанки. Петко Р. Славейков е един от най-видните ни фолклористи в едни доста значими времена, епохата на Възраждането и Освободителните придвижвания, когато българите търсят своята национална еднаквост измежду гръцкото културно въздействие.
От 1852 година нататък Петко Р. Славейков самичък стартира да написа стихотворения. Излизат стихосбирките „ Смесена китка “, „ Песнопойка “, „ Басненик “. През идващите 20 години той е измежду най-видните ни възрожденци - учителства, издава вестници, написа и издава творби в дребни книжки и фолклорни сборници, написа журналистика и детска литература. Той взима присъединяване и в национално-освободителното придвижване и в битката за независима Църква, като най-непримирим е в съпротивата против гръцкото културно въздействие.
През 1871 година Петко Р. Славейков дружно с екип от няколко създателя редактират Библията на съвременен български език, на източното произношение, което се явява основата на българския литературен език. Делото им е доста значимо, тъй като дава напълно нова тенденция на развиване на езика ни и слага нормата, от която към този момент има обезверена потребност.
През 1873 година той написва " Изворът на белоногата " - може би най-красивата му поема, издържана във фолклорен жанр, само че напредничава за времето и отличаваща се с огромна дълбочина и даже философска тема - по какъв начин границите на дребния, персонален свят могат да станат граници на целия свят и в това се корени елементарното, налично за всекиго благополучие.
" Дядо " Славейков, както го назовават с обич всички от обкръжението му, само че и от необятната общност, след Освобождението се занимава с политика. Заема няколко министерски поста в ръководството на Петко Каравелов и водената от него Либерална партия. След Съединението живее в Пловдив като помощник-комисар, като продължава и с публицистичната си активност.
Част от фамилията на П.Р Славейков. В ръцете на жена му Ирина седи Пенчо Славейков
Петко П. Славейков има едва прочут до неотдавна, само че както излиза наяве -. През май 2015 година излезе неговата готварска книга, в която са споделени неговите предписания и се вижда какъв брой е движимост по доста кулинарни тематики за технологията на готвене, подправките и продуктите: " Въобще гъби, които имат добра миризма, са положителни, а тези, които вонят, са неприятни. Поръси малко сол на опакото на гъбата, в случай че стане жълта - мръсница е, в случай че ли почернее - добра е. Булото на неприятните е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш - посиняват, а булото на положителните е червеникаво и дръжката им е бяла и корава " ( " Готварската книга на Дядо Славейков ", изд. " Милениум ", 2015)
Петко Р. Славейков има 8 деца, измежду които с литературния си гений изпъква синът му Пенчо Славейков. Радва се на положително здраве и огромен жанр. Умира на 1 юли 1895 г.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ