Петко Каневски, поет: Кой всъщност е Никола Вапцаров? Естественият отговор

Петко Каневски, стихотворец: " Кой в действителност е Никола Вапцаров? Естественият отговор на четирите въпросителни на Дякона: " Народе???? " Останалото е безмълвие, тъй като " очевидно Вулканите мълчат! " А Вапцаров е същински лиричен Вулкан и неговото творчество ще залее с огнена лава всички жълти сквернословия, заслепени от зелено-жълтия цвят на банкнотите! А оловото на патроните е постскриптум... "
На втори юни сирените ни изваждат за малко от релсите на всекидневието, с цел да ни напомнят на кого изискуем свободата си. Но и тогава тя, свободата ни, е разграничена, посечена... На тържествената заря инспекция няма да чуете имената на антифашистите, жертвали живота си в името на светлия блян. Те са низвергнати, обругани. 
Българските псевдодемократи вилнеят към този момент повече от тридесет години. Някои от тях, наследници на фашисти, са обладани от реваншизъм. Други - от демона на парите, изсипвани с чували от непознати фондации. Те вършат всичко, с цел да бъде изопачена историческата истина. От образователните стратегии се изваждат знакови произведения, учебници се пренаписват. 
У нас нямало турско иго, а наличие, общуване и така нататък У нас нямало фашизъм, а законна власт. Периодът на социализма нищо не е донесъл, единствено репресии. И още куп сходни глупости, с които обаче се промиват мозъците на подрастващите генерации. А какъв брой неуместни през днешния ден са някои Ботеви творби - и поетични, и публицистични. По-добре да не се знаят. Нищо, че по своето мислене Ботев изпреварва генерации. Ами Вапцаров, Гео Милев?.. Те, видите ли, били заблудени...
Не стопират опитите ореолът на тези светли персони, жертвали живота си в името на свободата през разнообразни интервали от нашата история, да бъде в случай че не непризнат, то най-малко засенчен. 
Неотдавна в. ДУМА първи писа за излязлата на арабски книга със стихотворения на Вапцаров. Преводач е Мохамед Валид Грин, професор в Алжирския институт по превод. Грин показа, че от години се интересува от творчеството на огромния български стихотворец и че е впечатлен от стиховете, само че и от живота му на бунтовник и герой против фашизма. Литературен факт, заслужаващ почитание. 
Почти по същото време у нас излезе следващият памфлет против Никола Вапцаров и разстреляните с него видни антифашисти. Поредният разстрел. " Оловна тишина " на Ивайла Бакалова се вписва в опитите на днешната неолиберална рецензия да извади революционното жило от нашата просвета от първата половина на двадесети век, и тъй като не може да бъде отречена, то най-малко да бъде приспособена към ценностната система на новия ред. Книгата е самобитно продължение на псевдодокументалния филм " Пет описа за един разстрел ", на който Бакалова е сценарист. И тук виждаме целенасоченото изопачение на живота на Вапцаров посредством грешки и преднамерено показване на полуфакти, четене на документи, както дяволът чете евангелието. Под ударите попадат освен Вапцаров, само че и тези светли идеалисти, които се посветиха на антифашистката битка. 
Защото доста хора на думи желаят свободата, само че малко на брой са тези, които излизат да се борят за нея. И най-малко на втори юни следва да се замислим за това и да склоним глава в безмълвие за всички, починали за свободата. 
Те не са очаквали нищо в подмяна на своя героизъм, с изключение на признанието на нас, идващите генерации. 
А българската независимост е немислима както без Ботев, по този начин и без Вапцаров. > Мая Вапцарова, кинорежисьор, стихотворец, прозаик: " Всеки може да написа, каквото пожелае, за историята и за хората, както и за огромните поети, стига да има морал и нравственос. Патриотите са длъжни да пазят достойнството на страната си даже тогава, когато държавното управление бърка. Но не е хуманно да боядисваш кървавите страници на разстреляните в жълто и да караш хората да ги четат. Това е гнусота и светотатство. " > >