Домът на Учителя
Петдесет години след разрушаването на Братския салон в София, единствен по рода си нравствен център в България, напът е да се сбъдне мечтата на стотици почитатели на Учителя – да се построи нов в сърцето на квартал Изгрев, наоколо до мястото на предходния. След доста инциденти, напролет на 2020 година стартира градежът на постройката, чийто проектант е Динка Александрова, съиздател на Списание 8. Девет месеца по-късно постройката към този момент е построена на недодялан градеж и със удостоверен акт 14.
В осъществяването на този план се включиха хиляди другари и съмишленици. Щедър труженик предостави безлихвен заем от 300 хиляди лв. за дотъкмяване на грубия градеж, от които остават за връщане 57 580 лв.
Ако желаете и вие да помогнете за реализирането на тази фантазия:
IBAN: BG59UNCR70002525202045
Титуляр: Динка Александрова
Revolut: @dinkaalexandrova
Прочетете по какъв начин се стигна дотук и за чудесата, случили се по пътя на повторното съграждане на Братския салон.
... От 1921 година Дънов стартира да извежда учениците си за изгрев, молитва и извършения в края на още младата тогава гора, на красиво място, наричано Баучеровото. За специфични заслуги към българския народ държавното управление подарява английския публицист Джеймс Баучер с няколко декара земя в землището на село Слатина, което след гибелта му остава на иконома му, от който братството изкупува имота. Мястото бързо станало обичано за разходки и диалози с Учителя и на 22 март 1922 година там кацнала първата палатка на въодушевени младежи. Постепенно се появили и дребни дървени къщички и по този начин изникнало братското населено място Изгрев – уникален нравствен център в българската история.
През лятото на 1926 година младежите вършат на Изгрева стая на Учителя, където той се реалокира да живее. Следващата 1927 година по план на инженер Руси Николов се построява салонът единствено за две седмици.
Всички на равна нога
На Изгрева живеят представители на всички обществени, политически и културни прослойки на обществото. В салона седят дружно учители, селяни, царски генерали, комунисти, анархисти, философи, поети, служащи, музиканти...
Прочутият квартет „ Аврамов “ изнася концерти в салона, както и оперната певица Цветана-Лиляна Табакова; художникът Борис Георгиев е посетител на Учителя, когато идва в София; писателят Георги Томалевски е част от екипа на списание Житно зърно, тайният консултант на царя Любомир Лулчев е безмълвен слушател в салона, първите български астролози потъват в необятния свят на небесния океан, оголен от Учителя.
Прочутата поетеса и спътница на Пенчо Славейков, Мара Белчева, превежда няколко лекции на Учителя на италиански. По-късно тя ще напише и най-красивия текст за Учителя.
Невидима ръка над братското селищеВ тези години в България тече плевел живот на промишлено и културно събуждане, само че и на трагични политически обрати, епидемии, атентати, въстания, преврати, а на Изгрева представители на всички прослойки в обществото живеят в мир и единство, молят се дружно, пеят дружно, хранят се дружно, играят паневритмия дружно. По време на бомбардировките през 1943 и 1944 година в София има големи опустошения, само че като че ли невидима ръка пази братското населено място. Пада единствено една бомба до салона, само че не избухва, на другия ден я обезвреждат и споделят, че в случай че се бе взривила, е щяла да нанесе големи вреди.
Салонът е опустошен, само че фантазията остава
Идва краят на 1944 година, а с нея и краят на физическия живот на Петър Дънов. Той издъхва в дребната си стаичка над салона на 27 декември 1944 година
Никой не си е представял, че тази приказка в миналото ще има край. Изгрева осиротява... В България е открит комунистическият режим, следват бурни години, само че животът на Изгрева продължава, четат се беседите в салона, издават се книги, популяризира се словото. До 6 декември 1957 година В този ден излиза заповед от полк. Анев, трето районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи, в период от три дни да се изземе собствеността на братството, всички книги, движимости на Учителя, салонът, столовата, складовете, печатницата. Инсценира се развой и братството е разтурено и неразрешено. До 1971 година салонът е трансфорат в склад и дърводелска работилница на Министерството на превоза. През 1972 година Изгрева и салонът са
разрушени.
Ето какво ни споделя Андрей Грива, роден на Изгрева: „ У дома всяка сряда се събираха другари от братството, неизменимата тематика беше словото, Учителя, животът по негово време на Изгрева. Когато унищожиха салона, татко ми му направи макет, с цел да не се не помни от поколенията. Когато пристигнаха измененията през 1989 година, на първо време се възроди концепцията за приятелски салон. Имахме вяра, че ще успеем да възстановим част от изгубеното и да построим нещо, само че не се случи при нито едно държавно управление “, споделя Грива. Представители на братството се срещат даже с един от ръководителите на Народното събрание. Той им споделя, че в случай че заведат дело в Страсбург, ще го завоюват сигурно, само че те не го вършат, тъй като опонира на възгледите им.
Старият приятелски салон, съборен през 1972 година
Отново по клубове и читалища
Така събиранията и лекциите се възобновяват, само че още веднъж по зали в клубове и читалища, споделя Андрей Грива и продължава своя роман: „ Имахме дарен дом от сестри Калпакчиеви и Найден Найденов, наричахме го Бялата къща. Тя се намира в естествения център на Изгрева, на площадче, което от общината преди години кръстиха „ Петър Дънов “. Направихме пристройка, градина, книжарница и по този начин се завърна животът на братството още веднъж на Изгрева. Бяха години на възторг, наслада, работа, концерти, изложения, срещи... Отесня ни и взехме решение да построим там салон. Салон на Изгрева беше фантазията на всички братя и сестри, които си отиваха един по един от този свят. Процедурата със промяна на предназначението беше доста дълга, направихме план по концепциите на Учителя на три равнища: за физическия свят – трапезария, книжарница, детски център; за духовния свят – зали за музика и изкуства; и като знак за божествения свят – мечтаният от генерации салон. Всичко беше готово. Стотици хора дадоха дарения, с цел да построим постройката. Събрахме към 400 хиляди лв., тогава бяха задоволителни за градежа. Но когато бяхме подготвени с първата копка, внезапно се оказа, че съседите са осъдили общината за непозволена смяна на предназначението на постройката и всичко замря... “.
Новият дом - план
Новият дом на белите хора
Казват обаче, че в случай че една приказка няма благополучен край, това значи, че още не е свършила. Така е и с описа ни за салона. Тук се появява арх. Динка Александрова, единият от създателите на обичаното ви списание, което държите в ръцете си. Диди, както приятелите є я назоваваме, от години живее, следвайки пътя на мъдростта, любовта и истината, посочен от Учителя в неговите скъпи беседи.
Низ от чудеса
„ Започнахме всичко изначало, само че към този момент планът беше постройка с жилищно предопределение, каквото е позволено за региона. Опитите да се пречи не спираха, само че всичко се нареждаше като по знамение “, споделя арх. Александрова. Тя си спомня изумителната история с един бор, поради който цялата настройка на постройката е трябвало да се промени. „ Нямахме никакво желание да го пипаме, беше красиво високо дърво, само че се развихри стихия и падна тъкмо този бор?! Падна и смачка колата на едни от съседите, а те след това пристигнаха да подпишат... “.
Библиотека - план
Арх. Александрова възнамерява новия дом на Бялото приятелство като „ жилищна постройка с изложба “, само че той в действителност ще извършва своята роля на салон. Сградата е на две равнища с вътрешен полуетаж и балкон. Има зала за паневритмия, на другия етаж ще е библиотеката, а на третия – стаята на Учителя с всички непокътнати мебели и движимости от негово време. Ще има и стаи за посетители...
Но като отворихме дума за чудесата, би трябвало да разкажем за необяснимата поява на Учителя тъкмо при започване на плана. „ Като взехме решение, че ще строим салона, нещо се бях разболяла и внезапно наш другар ми праща истинска остаряла фотография на Учителя с надпис: „ На обичаната ми сестра Мария “! Не можех да допускам! Обадих му се и рева: „ Ама, Румене, ти знаеш ли какво ми подаряваш? “. „ Да, да, знам, че тази фотография е за теб! “, споделя той, без изобщо да подозира, че започваме плана на салона. Приех го като знак от Учителя “, спомня си разгорещено Диди.
Голяма зала - план
Нейното неспокойствие и наслада заразява всички, с които тя работи, с цел да издигне дома на Учителя. „ На който и от моите сътрудници да кажех, че това е постройката на Бялото приятелство, всеки с огромно наслаждение се включваше в делото. Конструкторката даже ми писа: „ За мен това е чест, толкоз съм щастлива, че ще бъда част от тази постройка, за мен това е привилегия... “. Арх. Александрова с лекост получава нужните позволения и съгласувания за постройката. Сякаш невидима мощ є отваря вратите на всички места. И освен това. Тя договаря огромна част от строителните материали на половин цена, „ тъй като това е постройка на Бялото приятелство “.
Книжарница- план
С някакво положително разположение„ Просто всички се съгласяваха – смее се Диди. - Всичко ставаше с наслада и доста обич, всички бяха щастливи да вземат участие. Нямаше никакви пречки! Случваше се с някакво положително разположение. И всичко беше низ от чудеса. “
Арх. Александрова споделя по какъв начин един път трябвало да се чуят с индивида, който провежда придвижването на бетоновозите. Звъни му, звъни, той не подвига. „ Накрая подвигна, но едва-едва приказва, някак необичайно, едвам го разбирам, и ми споделя, че всичко е уредено, да взема плана от жена му. Като я чух, разбрах, че той е в „ Пирогов “ и преди малко е излязъл от анестезия след интервенция... Толкова се тормозих, че в подобен миг ми обръща внимание. След като оздравя, ми сподели: „ Как няма да ти подвигна, за вашата постройка и аз би трябвало да оказвам помощ! “.
Зала за Паневритмия - план
Държавата спря, с цел да се построи
Строежът на Братския салон фактически стартира през март 2020 година Точно тогава – на 13 март, афишират пандемията. Животът замира, само че не и работата на строителите, които са навън и ограничаващите ограничения не важат за тях. „ Като пристигна време за леенето на бетон, извикахме бетоновозите и те започнаха да идват през 10 мин., нямаше никакво придвижване по улиците?! Не можехме да повярваме! – продължава описа си Динка. - Държавата спря, с цел да се построи постройката на братството! “
Част от проектантския състав на постройката (от ляво надясно):
арх. Емил Башев, инж. Златка Плеснева, арх. Мая Ефимова, инж. Ирина Петрунова,
арх. Динка Александрова, инж. Венцислав Георгиев
Любопитен факт е и това, че както учението на Дънов е за хора от всички религии и раси, по този начин и в градежа се включват разнообразни хора. Грубия градеж да вземем за пример го подвигат българи мохамедани. Сръчни, положителни хора, които все повтаряли на арх. Александрова: „ Ще стане, ще стане... “. А Диди им купувала топли питки със сирене...
Девет месеца
Заради пандемията и скоростта, с която постройката се строи, братството се оказва в некадърност да събере още 300 хиляди лв., с цел да се довърши постройката до акт 14. Но и това се урежда като по знамение. Щедър човек, чието име няма да разкрием, дава тези пари като безлихвен заем.
„ Ако не бяха те, при тази инфлация, при тези промени, които настъпиха, щяхме да сме в най-лошия сюжет. Също, в случай че градежът не беше почнал през 2020 година, събраните пари за салона в този момент нямаше да стигнат и за един етаж “, изяснява арх. Александрова.
Така, тъкмо 9 месеца след началото на градежа с приемането на акт 2, е приключен грубият градеж, който към този момент е със удостоверен акт 14.
В осъществяването на този план се включиха хиляди другари и съмишленици. Щедър труженик предостави безлихвен заем от 300 хиляди лв. за дотъкмяване на грубия градеж, от които остават за връщане 57 580 лв.
Ако желаете и вие да помогнете за реализирането на тази фантазия:
IBAN: BG59UNCR70002525202045
Титуляр: Динка Александрова
Revolut: @dinkaalexandrova
Прочетете по какъв начин се стигна дотук и за чудесата, случили се по пътя на повторното съграждане на Братския салон.
... От 1921 година Дънов стартира да извежда учениците си за изгрев, молитва и извършения в края на още младата тогава гора, на красиво място, наричано Баучеровото. За специфични заслуги към българския народ държавното управление подарява английския публицист Джеймс Баучер с няколко декара земя в землището на село Слатина, което след гибелта му остава на иконома му, от който братството изкупува имота. Мястото бързо станало обичано за разходки и диалози с Учителя и на 22 март 1922 година там кацнала първата палатка на въодушевени младежи. Постепенно се появили и дребни дървени къщички и по този начин изникнало братското населено място Изгрев – уникален нравствен център в българската история.
През лятото на 1926 година младежите вършат на Изгрева стая на Учителя, където той се реалокира да живее. Следващата 1927 година по план на инженер Руси Николов се построява салонът единствено за две седмици.
Всички на равна нога
На Изгрева живеят представители на всички обществени, политически и културни прослойки на обществото. В салона седят дружно учители, селяни, царски генерали, комунисти, анархисти, философи, поети, служащи, музиканти...
Прочутият квартет „ Аврамов “ изнася концерти в салона, както и оперната певица Цветана-Лиляна Табакова; художникът Борис Георгиев е посетител на Учителя, когато идва в София; писателят Георги Томалевски е част от екипа на списание Житно зърно, тайният консултант на царя Любомир Лулчев е безмълвен слушател в салона, първите български астролози потъват в необятния свят на небесния океан, оголен от Учителя.
Прочутата поетеса и спътница на Пенчо Славейков, Мара Белчева, превежда няколко лекции на Учителя на италиански. По-късно тя ще напише и най-красивия текст за Учителя.
Невидима ръка над братското селищеВ тези години в България тече плевел живот на промишлено и културно събуждане, само че и на трагични политически обрати, епидемии, атентати, въстания, преврати, а на Изгрева представители на всички прослойки в обществото живеят в мир и единство, молят се дружно, пеят дружно, хранят се дружно, играят паневритмия дружно. По време на бомбардировките през 1943 и 1944 година в София има големи опустошения, само че като че ли невидима ръка пази братското населено място. Пада единствено една бомба до салона, само че не избухва, на другия ден я обезвреждат и споделят, че в случай че се бе взривила, е щяла да нанесе големи вреди.
Салонът е опустошен, само че фантазията остава
Идва краят на 1944 година, а с нея и краят на физическия живот на Петър Дънов. Той издъхва в дребната си стаичка над салона на 27 декември 1944 година
Никой не си е представял, че тази приказка в миналото ще има край. Изгрева осиротява... В България е открит комунистическият режим, следват бурни години, само че животът на Изгрева продължава, четат се беседите в салона, издават се книги, популяризира се словото. До 6 декември 1957 година В този ден излиза заповед от полк. Анев, трето районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи, в период от три дни да се изземе собствеността на братството, всички книги, движимости на Учителя, салонът, столовата, складовете, печатницата. Инсценира се развой и братството е разтурено и неразрешено. До 1971 година салонът е трансфорат в склад и дърводелска работилница на Министерството на превоза. През 1972 година Изгрева и салонът са
разрушени.
Ето какво ни споделя Андрей Грива, роден на Изгрева: „ У дома всяка сряда се събираха другари от братството, неизменимата тематика беше словото, Учителя, животът по негово време на Изгрева. Когато унищожиха салона, татко ми му направи макет, с цел да не се не помни от поколенията. Когато пристигнаха измененията през 1989 година, на първо време се възроди концепцията за приятелски салон. Имахме вяра, че ще успеем да възстановим част от изгубеното и да построим нещо, само че не се случи при нито едно държавно управление “, споделя Грива. Представители на братството се срещат даже с един от ръководителите на Народното събрание. Той им споделя, че в случай че заведат дело в Страсбург, ще го завоюват сигурно, само че те не го вършат, тъй като опонира на възгледите им.
Старият приятелски салон, съборен през 1972 година
Отново по клубове и читалища
Така събиранията и лекциите се възобновяват, само че още веднъж по зали в клубове и читалища, споделя Андрей Грива и продължава своя роман: „ Имахме дарен дом от сестри Калпакчиеви и Найден Найденов, наричахме го Бялата къща. Тя се намира в естествения център на Изгрева, на площадче, което от общината преди години кръстиха „ Петър Дънов “. Направихме пристройка, градина, книжарница и по този начин се завърна животът на братството още веднъж на Изгрева. Бяха години на възторг, наслада, работа, концерти, изложения, срещи... Отесня ни и взехме решение да построим там салон. Салон на Изгрева беше фантазията на всички братя и сестри, които си отиваха един по един от този свят. Процедурата със промяна на предназначението беше доста дълга, направихме план по концепциите на Учителя на три равнища: за физическия свят – трапезария, книжарница, детски център; за духовния свят – зали за музика и изкуства; и като знак за божествения свят – мечтаният от генерации салон. Всичко беше готово. Стотици хора дадоха дарения, с цел да построим постройката. Събрахме към 400 хиляди лв., тогава бяха задоволителни за градежа. Но когато бяхме подготвени с първата копка, внезапно се оказа, че съседите са осъдили общината за непозволена смяна на предназначението на постройката и всичко замря... “.
Новият дом - план
Новият дом на белите хора
Казват обаче, че в случай че една приказка няма благополучен край, това значи, че още не е свършила. Така е и с описа ни за салона. Тук се появява арх. Динка Александрова, единият от създателите на обичаното ви списание, което държите в ръцете си. Диди, както приятелите є я назоваваме, от години живее, следвайки пътя на мъдростта, любовта и истината, посочен от Учителя в неговите скъпи беседи.
И ето какво ни описа тя: „ Всичко стартира преди повече от десет-единайсет години. Галя Герасимова и Андрей Грива ни бяха на посетители и Андрей сподели, че желаят да строят приятелски център. Тогава си помислих какъв брой хубаво би било, в случай че можеше аз да го планирам... Мина време и един път, като попитах какво става със градежа, разбрах, че планът е пропаднал, тъй като съседите са осъдили общината за промяната на предназначението “.Минава още време и един ден арх. Александрова още веднъж отваря дума за мечтания градеж на салона. Предлага да помогне с познанията и опита, които има, в реализирането на това свято дело. Всеки, който познава Динка Александрова, знае каква мощна жена е тя и по какъв начин нищо не може да я спре, в случай че прегърне драговолно някоя велика идея. А какво велико дело е единствено това – да се построи Братският салон!
Низ от чудеса
„ Започнахме всичко изначало, само че към този момент планът беше постройка с жилищно предопределение, каквото е позволено за региона. Опитите да се пречи не спираха, само че всичко се нареждаше като по знамение “, споделя арх. Александрова. Тя си спомня изумителната история с един бор, поради който цялата настройка на постройката е трябвало да се промени. „ Нямахме никакво желание да го пипаме, беше красиво високо дърво, само че се развихри стихия и падна тъкмо този бор?! Падна и смачка колата на едни от съседите, а те след това пристигнаха да подпишат... “.
Библиотека - план
Арх. Александрова възнамерява новия дом на Бялото приятелство като „ жилищна постройка с изложба “, само че той в действителност ще извършва своята роля на салон. Сградата е на две равнища с вътрешен полуетаж и балкон. Има зала за паневритмия, на другия етаж ще е библиотеката, а на третия – стаята на Учителя с всички непокътнати мебели и движимости от негово време. Ще има и стаи за посетители...
Но като отворихме дума за чудесата, би трябвало да разкажем за необяснимата поява на Учителя тъкмо при започване на плана. „ Като взехме решение, че ще строим салона, нещо се бях разболяла и внезапно наш другар ми праща истинска остаряла фотография на Учителя с надпис: „ На обичаната ми сестра Мария “! Не можех да допускам! Обадих му се и рева: „ Ама, Румене, ти знаеш ли какво ми подаряваш? “. „ Да, да, знам, че тази фотография е за теб! “, споделя той, без изобщо да подозира, че започваме плана на салона. Приех го като знак от Учителя “, спомня си разгорещено Диди.
Голяма зала - план
Нейното неспокойствие и наслада заразява всички, с които тя работи, с цел да издигне дома на Учителя. „ На който и от моите сътрудници да кажех, че това е постройката на Бялото приятелство, всеки с огромно наслаждение се включваше в делото. Конструкторката даже ми писа: „ За мен това е чест, толкоз съм щастлива, че ще бъда част от тази постройка, за мен това е привилегия... “. Арх. Александрова с лекост получава нужните позволения и съгласувания за постройката. Сякаш невидима мощ є отваря вратите на всички места. И освен това. Тя договаря огромна част от строителните материали на половин цена, „ тъй като това е постройка на Бялото приятелство “.
Книжарница- план
С някакво положително разположение„ Просто всички се съгласяваха – смее се Диди. - Всичко ставаше с наслада и доста обич, всички бяха щастливи да вземат участие. Нямаше никакви пречки! Случваше се с някакво положително разположение. И всичко беше низ от чудеса. “
Арх. Александрова споделя по какъв начин един път трябвало да се чуят с индивида, който провежда придвижването на бетоновозите. Звъни му, звъни, той не подвига. „ Накрая подвигна, но едва-едва приказва, някак необичайно, едвам го разбирам, и ми споделя, че всичко е уредено, да взема плана от жена му. Като я чух, разбрах, че той е в „ Пирогов “ и преди малко е излязъл от анестезия след интервенция... Толкова се тормозих, че в подобен миг ми обръща внимание. След като оздравя, ми сподели: „ Как няма да ти подвигна, за вашата постройка и аз би трябвало да оказвам помощ! “.
Зала за Паневритмия - план
Държавата спря, с цел да се построи
Строежът на Братския салон фактически стартира през март 2020 година Точно тогава – на 13 март, афишират пандемията. Животът замира, само че не и работата на строителите, които са навън и ограничаващите ограничения не важат за тях. „ Като пристигна време за леенето на бетон, извикахме бетоновозите и те започнаха да идват през 10 мин., нямаше никакво придвижване по улиците?! Не можехме да повярваме! – продължава описа си Динка. - Държавата спря, с цел да се построи постройката на братството! “
Част от проектантския състав на постройката (от ляво надясно):
арх. Емил Башев, инж. Златка Плеснева, арх. Мая Ефимова, инж. Ирина Петрунова,
арх. Динка Александрова, инж. Венцислав Георгиев
Любопитен факт е и това, че както учението на Дънов е за хора от всички религии и раси, по този начин и в градежа се включват разнообразни хора. Грубия градеж да вземем за пример го подвигат българи мохамедани. Сръчни, положителни хора, които все повтаряли на арх. Александрова: „ Ще стане, ще стане... “. А Диди им купувала топли питки със сирене...
Девет месеца
Заради пандемията и скоростта, с която постройката се строи, братството се оказва в некадърност да събере още 300 хиляди лв., с цел да се довърши постройката до акт 14. Но и това се урежда като по знамение. Щедър човек, чието име няма да разкрием, дава тези пари като безлихвен заем.
„ Ако не бяха те, при тази инфлация, при тези промени, които настъпиха, щяхме да сме в най-лошия сюжет. Също, в случай че градежът не беше почнал през 2020 година, събраните пари за салона в този момент нямаше да стигнат и за един етаж “, изяснява арх. Александрова.
Така, тъкмо 9 месеца след началото на градежа с приемането на акт 2, е приключен грубият градеж, който към този момент е със удостоверен акт 14.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ