Лунните камъни, събрани от мисиите на Аполо, дават още данни за земните вулкани
Петдесет години откакто американски астронавти за пръв път стъпиха на Луната, учените са на мнение, че събраните от повърхността й скални мостри ще ни оказват помощ да предвиждаме вулканичните изригвания на Земята с по-голяма акуратност, предава Ройтерс.
Базалтовите фрагменти, които доста наподобяват на земните вулканични скали, съставляват свидетелства за вулканичното минало на Луната, което е било факт допреди 1,5 -2 милиарда години.
Изследвайки вулканични мостри от Луната, от Марс и от метеорита Веста, учените съпоставят по какъв начин са се образували скалите при разнообразни гравитационни условия. И по-специално - по какъв начин притеглянето е повлияло на магмата, трансформирала се в канара, преди милиарди години.
Лунните мостри са скъпи с това, че са завършени при по-малка гравитация, което трансформира метода, по който кристалите и разтопената маса си взаимодействат при оформянето си. По прилика могат да се създадат заключения за процесите, които протичат при земна гравитация в нашите вулкани.
За проучването, провеждано в Оксфорд от Англия, Съединени американски щати и Испания, НАСА особено даде 18 лунни мостри, които нормално се държат под ключ в Космическия център "Джонсън " в Хюстън, щата Тексас.
Между 1969 и 1972 година над 2000 мостри бяха събрани от шестте задачи на Аполо, кацнали на Луната. Тяхната обща маса беше 382 кг, като измежду тях попадаха скали, камъни и прахуляк от лунната повърхнина.
В лабораторни условия с потреблението на националния синхротрон на Обединеното Кралство пробите бяха подложени на електронно влияние, при което се излъчва светлина 10 милиарда по-ярка от слънчевата. По подобен метод образците могат да бъдат детайлно проучени, без да бъдат развалени. Така учените съумяват да изучат "личната история " на обособените кристали.
По този метод могат да се получат данни за държанието на земните вулкани - по какъв начин и по кое време ще изригнат. От получените данни може да се изготви по-ясна картина за образуването на Луната и на планетите.
Базалтовите фрагменти, които доста наподобяват на земните вулканични скали, съставляват свидетелства за вулканичното минало на Луната, което е било факт допреди 1,5 -2 милиарда години.
Изследвайки вулканични мостри от Луната, от Марс и от метеорита Веста, учените съпоставят по какъв начин са се образували скалите при разнообразни гравитационни условия. И по-специално - по какъв начин притеглянето е повлияло на магмата, трансформирала се в канара, преди милиарди години.
Лунните мостри са скъпи с това, че са завършени при по-малка гравитация, което трансформира метода, по който кристалите и разтопената маса си взаимодействат при оформянето си. По прилика могат да се създадат заключения за процесите, които протичат при земна гравитация в нашите вулкани.
За проучването, провеждано в Оксфорд от Англия, Съединени американски щати и Испания, НАСА особено даде 18 лунни мостри, които нормално се държат под ключ в Космическия център "Джонсън " в Хюстън, щата Тексас.
Между 1969 и 1972 година над 2000 мостри бяха събрани от шестте задачи на Аполо, кацнали на Луната. Тяхната обща маса беше 382 кг, като измежду тях попадаха скали, камъни и прахуляк от лунната повърхнина.
В лабораторни условия с потреблението на националния синхротрон на Обединеното Кралство пробите бяха подложени на електронно влияние, при което се излъчва светлина 10 милиарда по-ярка от слънчевата. По подобен метод образците могат да бъдат детайлно проучени, без да бъдат развалени. Така учените съумяват да изучат "личната история " на обособените кристали.
По този метод могат да се получат данни за държанието на земните вулкани - по какъв начин и по кое време ще изригнат. От получените данни може да се изготви по-ясна картина за образуването на Луната и на планетите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ