Петър Витанов: Очаква се въгледобивът в цяла Европа да бъде преустановен
Петър Витанов е роден на 18 април 1982 година в Сливен. Завършва Английската гимназия в София. Владее британски и съветски език. Има две магистратури - по интернационалните връзки от СУ " Св. Климент Охридски " и по интернационалните финанси от Нов български университет. Работил е в отдел " Връзки с интернационалните организации " в Националния съвет на Българска социалистическа партия. Депутат е от ПГ " Българска социалистическа партия за България " от 25 МИР в София. През 2019 година е определен за евродепутат и е началник на Делегацията на българските социалисти в Екологичен потенциал. Витанов е член на Комисията по околна среда, публично здраве и сигурност на храните на Екологичен потенциал.
" България изпусна периодите за показване на Национален проект за екологията и климата "
- Как оценявате предлагането на Европейската комисия за Европейски зелен пакт? Смятате ли, че в него могат да бъдат направени усъвършенствания?
- Самото название е малко подвеждащо, тъй като тук не става дума нито за Зелен пакт, нито за Зелена договорка, а за един повсеместен развой по промяна на европейската стопанска система. Когато приказваме за сходен развой, е мъчно да го категоризираме по каноните, в които сме привикнали да мислим - или положително, или неприятно. Дори с невъоръжено око сме очевидци годишно на последствията от климатичните промени. Затова и при Зеления курс към този момент приказваме за нещо неизбежно. Нещо, за което има политическа воля да се случи. Дали на нас ни харесва или не, или някои аспекти ни смущават, няма значително значение. Дали ще се оплакваме от незаслужено отнасяне или ще можем да материализираме преимуществата от новата политика, в това число и финансовите, зависи напълно от нас.
Биха могли да се създадат усъвършенствания, тъй като главно това, което безпокои българите, а и освен българите, е по какъв начин европейската стопанска система да остане конкурентоспособна. Защото, с цел да бъде една стопанска система такава, с изключение на софтуерно напреднала, тя би трябвало да разполага и с евтина електрическа енергия. Въпросът с цената на електрическата енергия е основен, тъй като в случай че от енергийния микс извадим газа, въглищата и атомната сила, то огромната въпросителна е с какво ще зареждаме индустриалните мощности на страните членки. И тук по-категоричното отстояване на съхраняването на атомната енергетика, газа, както и за относителната дерогация и по-дълги благоприятни условия за експлоатиране на въглищните залежи, са основни за България.
- Как ще се отрази на България преходът към зелена стопанска система? Готови ли сме за него? Какви са провокациите пред нас и какво може да спечелим?
- Трудно е да се каже по какъв метод преходът към въглеродно неутрална стопанска система ще се отрази на България. Със сигурност резултатът ще е отрицателен, в случай че българките управляващи се окажат неподготвени да отговорят на този преход. А с цел да бъдат готови, би трябвало да знаят кои са тези браншове, които имат потребност от промяна, кои са тези райони, при които ще има смяна на икономическия модел, по какъв начин и по какъв метод ще бъде платена обществената цена за тази промяна на модела и към какъв модел в действителност ще се стремим да придвижим засегнатите райони.
Основно предизвикателство пред нас - България изпусна периодите за показване на Национален проект за екологията и климата - доколкото разбирам, е подаден в Европейска комисия предходната седмица. Предстои да забележим дали ще бъде утвърден. Важното е да изготвим и районни проекти, изключително за тези райони, които разчитаха и към момента разчитат на въгледобива. Защото те ще са районите, които ще имат опция да се възползват най-вече от европейските фондове, планувани за тези цели.
Тук са значими две неща. От една страна, не всички страни са наранени по идентичен метод. Някои като България са по-силно наранени от смяната на икономическия модел и трансформацията към въглероднонеутрална стопанска система, тъй като разчитат на сериозен % в Брутният вътрешен продукт от промишленост и индустрия. Но въпреки това, България след 1990 година е понижила своите излъчвания с над 42% съгласно Евростат. Тоест, ние съвсем сме достигнали по един натурален път този упорит проект от 55% до 2035 година
- Очаква се затварянето на въглищните централи, което ще е огромен удар за района към " Марица Изток " да вземем за пример. Какви благоприятни условия предлага Европейска комисия за компенсиране на тези работни места, подхванало ли е нашето държавно управление някакви ограничения и какво предлага групата на социалистите?
- Очаква се въгледобивът в цяла Европа в средносрочен и дълготраен проект да бъде прекратен. Германия съумя да получи пролонгация за затваряне на въглищните си централи до 2038 година За страдание, България пропусна периода за дерогация за приемане на държавни помощи по повод най-тежките рестриктивни ограничения по отношение на въглищните централи и е доста мъчно те да действат след 2025 година След тази дата ще бъде съвсем невероятно да работят на пазарен принцип.
Европейската комисия дава редица благоприятни условия за компенсиране на въгледобива. Първо, самите централи могат да минат на напълно различен вид зареждане, да бъдат газифицирани. Разбира се, газификацията не взема решение обществения проблем - моментът с устойчивостта на работните места стои, защото този вид производства изискват много по-малко работна мощ, с цел да действат. Затова Европейски Съюз е планувал така наречен Механизъм за обективен преход, който включва разнообразни съставни елементи. Един от тях е Фондът за обективен преход със 7,5 милиарда евро, който подкрепя финансово районите с трансформиращи се стопански системи като буфер. Така че обществената цена, която идва като резултат, да не е на гърба на бедните и на служащите. Тези средства могат да отидат за подготовка и за преквалификация.
По другите детайли от фонда се плануват редица средства за модернизиране на съществуващи производства, които са доста мощно подвластни от цената на електрическата енергия, за спомагателна енергийна успеваемост. За страдание, съгласно мен българските управляващи са безусловно неподготвени за тази промяна, защото не са се възползвали от нито една от пилотните стратегии, адресирани към въглищните райони в преход, за разлика от страните от Централна и Източна Европа.
- България е водеща в Европейски Съюз по енергийна беднотия. Досегашната процедура демонстрира, че токът от ВЕИ е доста по-скъп от този от Топлоелектрическа централа или АЕЦ. Има ли заплаха електричеството да стане разкош и какво можем да създадем по тематиката?
- Да, за жалост, България е най-бедната стопанска система, страната с най-нисък витален стандарт в Европейски Съюз, само че и тази с най-голям % енергийна беднотия. Социалистическото семейство беше моторът, който докара до приемането на Фонда за обективен преход, който е адресиран тъкмо към енергийната беднотия.
Това, което би трябвало да бъде направено, е построяването на втората атомна електроцентрала или на спомагателните блокове на съществуващата, с цел да може поетапно да бъде обезщетено бъдещото извеждане от деяние на въглищните електроцентрали. Трябва да бъде интензифицирано построяването на газовите коридори, които да доведат до понижаване цената на газа. Да се дават благоприятни условия за потребление на разнообразни източници на сила. Българската страна би трябвало интензивно да подкрепя своята промишленост, както го вършат страните от Западна Европа с помощ при закупуване на квоти за излъчвания, тъй че предприятията да бъдат по-конкурентоспособни. Това, несъмнено, са единствено част от ограниченията, които българското държавно управление би трябвало да предприеме.
- Какво е вашето обръщение към младите във връзка с екологичната политика?
- Въпреки че имаме някои терзания по отношение на резултатите от тази икономическа промяна, сме длъжни да подходим отговорно към бъдещето на децата ни. Да изградим младо потомство, което цени естествените дадености и да го научим не да чисти боклуци един път или два пъти годишно, кампанийно, или тъй като по този начин е съвременно, а да спре да замърсява.
" България изпусна периодите за показване на Национален проект за екологията и климата "
- Как оценявате предлагането на Европейската комисия за Европейски зелен пакт? Смятате ли, че в него могат да бъдат направени усъвършенствания?
- Самото название е малко подвеждащо, тъй като тук не става дума нито за Зелен пакт, нито за Зелена договорка, а за един повсеместен развой по промяна на европейската стопанска система. Когато приказваме за сходен развой, е мъчно да го категоризираме по каноните, в които сме привикнали да мислим - или положително, или неприятно. Дори с невъоръжено око сме очевидци годишно на последствията от климатичните промени. Затова и при Зеления курс към този момент приказваме за нещо неизбежно. Нещо, за което има политическа воля да се случи. Дали на нас ни харесва или не, или някои аспекти ни смущават, няма значително значение. Дали ще се оплакваме от незаслужено отнасяне или ще можем да материализираме преимуществата от новата политика, в това число и финансовите, зависи напълно от нас.
Биха могли да се създадат усъвършенствания, тъй като главно това, което безпокои българите, а и освен българите, е по какъв начин европейската стопанска система да остане конкурентоспособна. Защото, с цел да бъде една стопанска система такава, с изключение на софтуерно напреднала, тя би трябвало да разполага и с евтина електрическа енергия. Въпросът с цената на електрическата енергия е основен, тъй като в случай че от енергийния микс извадим газа, въглищата и атомната сила, то огромната въпросителна е с какво ще зареждаме индустриалните мощности на страните членки. И тук по-категоричното отстояване на съхраняването на атомната енергетика, газа, както и за относителната дерогация и по-дълги благоприятни условия за експлоатиране на въглищните залежи, са основни за България.
- Как ще се отрази на България преходът към зелена стопанска система? Готови ли сме за него? Какви са провокациите пред нас и какво може да спечелим?
- Трудно е да се каже по какъв метод преходът към въглеродно неутрална стопанска система ще се отрази на България. Със сигурност резултатът ще е отрицателен, в случай че българките управляващи се окажат неподготвени да отговорят на този преход. А с цел да бъдат готови, би трябвало да знаят кои са тези браншове, които имат потребност от промяна, кои са тези райони, при които ще има смяна на икономическия модел, по какъв начин и по какъв метод ще бъде платена обществената цена за тази промяна на модела и към какъв модел в действителност ще се стремим да придвижим засегнатите райони.
Основно предизвикателство пред нас - България изпусна периодите за показване на Национален проект за екологията и климата - доколкото разбирам, е подаден в Европейска комисия предходната седмица. Предстои да забележим дали ще бъде утвърден. Важното е да изготвим и районни проекти, изключително за тези райони, които разчитаха и към момента разчитат на въгледобива. Защото те ще са районите, които ще имат опция да се възползват най-вече от европейските фондове, планувани за тези цели.
Тук са значими две неща. От една страна, не всички страни са наранени по идентичен метод. Някои като България са по-силно наранени от смяната на икономическия модел и трансформацията към въглероднонеутрална стопанска система, тъй като разчитат на сериозен % в Брутният вътрешен продукт от промишленост и индустрия. Но въпреки това, България след 1990 година е понижила своите излъчвания с над 42% съгласно Евростат. Тоест, ние съвсем сме достигнали по един натурален път този упорит проект от 55% до 2035 година
- Очаква се затварянето на въглищните централи, което ще е огромен удар за района към " Марица Изток " да вземем за пример. Какви благоприятни условия предлага Европейска комисия за компенсиране на тези работни места, подхванало ли е нашето държавно управление някакви ограничения и какво предлага групата на социалистите?
- Очаква се въгледобивът в цяла Европа в средносрочен и дълготраен проект да бъде прекратен. Германия съумя да получи пролонгация за затваряне на въглищните си централи до 2038 година За страдание, България пропусна периода за дерогация за приемане на държавни помощи по повод най-тежките рестриктивни ограничения по отношение на въглищните централи и е доста мъчно те да действат след 2025 година След тази дата ще бъде съвсем невероятно да работят на пазарен принцип.
Европейската комисия дава редица благоприятни условия за компенсиране на въгледобива. Първо, самите централи могат да минат на напълно различен вид зареждане, да бъдат газифицирани. Разбира се, газификацията не взема решение обществения проблем - моментът с устойчивостта на работните места стои, защото този вид производства изискват много по-малко работна мощ, с цел да действат. Затова Европейски Съюз е планувал така наречен Механизъм за обективен преход, който включва разнообразни съставни елементи. Един от тях е Фондът за обективен преход със 7,5 милиарда евро, който подкрепя финансово районите с трансформиращи се стопански системи като буфер. Така че обществената цена, която идва като резултат, да не е на гърба на бедните и на служащите. Тези средства могат да отидат за подготовка и за преквалификация.
По другите детайли от фонда се плануват редица средства за модернизиране на съществуващи производства, които са доста мощно подвластни от цената на електрическата енергия, за спомагателна енергийна успеваемост. За страдание, съгласно мен българските управляващи са безусловно неподготвени за тази промяна, защото не са се възползвали от нито една от пилотните стратегии, адресирани към въглищните райони в преход, за разлика от страните от Централна и Източна Европа.
- България е водеща в Европейски Съюз по енергийна беднотия. Досегашната процедура демонстрира, че токът от ВЕИ е доста по-скъп от този от Топлоелектрическа централа или АЕЦ. Има ли заплаха електричеството да стане разкош и какво можем да създадем по тематиката?
- Да, за жалост, България е най-бедната стопанска система, страната с най-нисък витален стандарт в Европейски Съюз, само че и тази с най-голям % енергийна беднотия. Социалистическото семейство беше моторът, който докара до приемането на Фонда за обективен преход, който е адресиран тъкмо към енергийната беднотия.
Това, което би трябвало да бъде направено, е построяването на втората атомна електроцентрала или на спомагателните блокове на съществуващата, с цел да може поетапно да бъде обезщетено бъдещото извеждане от деяние на въглищните електроцентрали. Трябва да бъде интензифицирано построяването на газовите коридори, които да доведат до понижаване цената на газа. Да се дават благоприятни условия за потребление на разнообразни източници на сила. Българската страна би трябвало интензивно да подкрепя своята промишленост, както го вършат страните от Западна Европа с помощ при закупуване на квоти за излъчвания, тъй че предприятията да бъдат по-конкурентоспособни. Това, несъмнено, са единствено част от ограниченията, които българското държавно управление би трябвало да предприеме.
- Какво е вашето обръщение към младите във връзка с екологичната политика?
- Въпреки че имаме някои терзания по отношение на резултатите от тази икономическа промяна, сме длъжни да подходим отговорно към бъдещето на децата ни. Да изградим младо потомство, което цени естествените дадености и да го научим не да чисти боклуци един път или два пъти годишно, кампанийно, или тъй като по този начин е съвременно, а да спре да замърсява.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ