Петър Попангеов продължава да е най-титулуваният български скиор. Той има

Петър Попангеов продължава да е най-титулуваният български скиор. Той има две шести места на Олимпиада (през 1980 в Лейк Плесид и пред 1984 в Сараево). Носител е на Европейската купа и е първият и единствен към този момент роден играч, спечелил старт от Световната купа - през 1980 година в Ленгрис, Германия. За най-големите си триумфи обаче счита двете четвърти места в крайното класиране за Малкия бистър глобус в дисциплината слалом. Днес Попангелов навършва 64 години.

" Каквото е било, не може да се върне обратно. Живеехме в сложни времена и при по-тежки условия. Сега е друго. Екипировката е по-модерна, ските - също. Всичко е радикално друго и човек по различен метод гледа на нещата ", стартира диалога ни Пепи, както го назовават приятелите. " Не мога да кажа, че съм постигнал максимума. От мен се очакваше доста. Но като си самичък в глутницата и никой не ти оказва помощ, е доста тежко ", продължава той .
Петър Попангелов.
" Най-големият ми триумф са двете четвърти места в слалома за Световната купа. Категорично! На Олимпиадите, когато станах шести, доста състезатели преди мен не приключиха. Пет-шест индивида подред, което естествено работи на душeвността. Човек почва да си мисли: " Пистата ли е сложна или... ". На Игрите в Лейк Плесид във втория манш дадох второ време и от 12-и в първия манш, станах шести най-после. Само Стенмарк беше с към 20 стотни по-бърз от мен ", връща се обратно във времето алпиец №1 на България.

" След 10-и ноември настъпи тази " велика " народна власт. Може би към този момент нямаше интерес, а и никой към този момент не мислеше за кандидатиране. Спортът стартира да остава на назад във времето ", счита Попангелов по въпроса за какво, откакто по негово време се организираха стартове за Световната купа и в България, трябваше да минат години, с цел да гледаме още веднъж ски елита онлайн.

Отказването му води до голяма пауза в наличието на родни скиори измежду огромните....до момента, в който се появява Алберт Попов . " Тук нещата опират до генерация. Ние карахме за чест и популярност. Не сме мислили за облаги от живота, за награди. Състезавахме се за България, пък каквато друга чест ни се окажеше - добре пристигнала. Сега всичко се комерсиализира. А, и животът стана по-тежък. Всичко, което се случва сега в международен мащаб, е плод на болния човешки мозък. Така аз считам. Всичко на този свят към този момент е пари, а тези, които печелят доста, си мислят, че ще живеят 300 години ", твърди Попангелов.

На въпрос дали счита, че се завръщат положителните дни за българските ски, той изяснява : " Алберт Попов добре се развива. Само би трябвало малко да оправи темпото. На по-трудни места кара по-стабилно. Не мога да кажа дали се подсигурява в долната част или не му подхожда трасето. Това би трябвало да поправя. Казвал съм го към този момент, поисквам му да стане една секунда по-бърз. Не повече. На спускането в Кицбюел в една секунда и 65 стотни бяха 20 индивида. Камен Златков кара добре, само че при него ми се коства, че в стартовете от Световната купа душeвността му изневерява. Друга е настройката на старта, а и той се състезава с по-заден номер, тъй като това не е лотария, а би трябвало да си го извоюваш “.

От скиорите, с които се е състезавал на Петър Попангелов, непосредствен му е Алберто Томба . " Въпреки че карахме единствено два сезона дружно, сме доста близки. Чуваме се постоянно. Той се обажда на рождени дни. Виждаме се, когато има Световна купа в България. Скоро се чухме с Боян Крижей. С Пиеро Грос си пишем, той е четири-пет години по-голям от мен. Когато има рожден ден, постоянно го приветствам. Но най-често с Томба си кореспондирам ", разкрива Пепи.

За ролята, която изиграва неговият татко Петър Попангелов-старши, именитият скиор споделя: " Той ми е от дете треньор. Много пъти съм казвал, че за триумфа процентът треньор по отношение на играч е 60:40 в интерес на скиора. По различен метод бяхме възпитани по това време. Сегашното потомство е малко по-разглезено и по-разнежено. Татко беше доста кардинален, изключително за съблюдаване на режима. В Самоков му викаха Суворов. Не е бил тиранин, както доста хора си мислят. Беше порядъчен и нравоучител “.

Попангелов-старши напуща този свят през март 2009 година. В негова чест е повдигнат монумент в Самоков. " Лошото в България е, че хората гледат какво си взел, а не какво си дал. Какво желая да споделят за мен? Има такива от моето потомство, които правят оценка събитията преди. Вчера едно семейство от Варна ме спря да са срещнем и ми желаеха подпис. Казват: " Ей, помним вашето време, ние сме ви почитатели ". Българите поначало не почитат историята си, малко са възпитаните и интелигентните, които се интересуват какво се е случвало преди тях и подхождат с почит ", отчаян е Попангелов.
Паметникът на Петър Попангелов-старши в град Самоков.
Най-тежката му травма е на 28 години, когато при интервенция в Австрия е изваден далакът му . " Паднах на подготовка по великански слалом. Забих се в оградата, вечерта ме опериха ", спомня си той.

Завършваме с усмивка, провокирана от любопитна негова преживелица по време на стартовете му от Световната купа : " Два месеца след случая не карах. На първия старт дори се класирах втори в слалом на ФИС. Отсъствието ми обаче повлия на точките за Световната купа и от първа група изпаднах до 35-и номер. Даже карахме дружно с Томба, който преди малко прохождаше в елита. И той на смешка ме молеше: " Петър, карай по-бавно, с цел да взема малко точки и да мина по-напред ". Това беше през 1986 година. След това взе орден на Световното и се изстреля в друга орбита “. /БГНЕС