Повече музикант, отколкото китарист – интервю с Петър Петков (ate)
Петър Петков е типичен китарист, роден в Пловдив и живеещ в Гданск, Полша. Въпреки че в никакъв случай не е загърбвал изцяло класическата китара, България го познава най-много с музиката му под псевдонима . В това си амплоа той работи с електрическа китара и аудио резултати, посредством които основава разливащи се минималистични композиции, които концентрират в себе си китарен ембиънт и дроун с лъх на камерна класическа музика.
Изминаха повече от три години от излизането на Secondary Drowning (Amek, 2018), последния независим албум на ate. Две години ни разделят пък от последните концерти на Петър в България. През тези три години той издаде дебютния си албум за класическа китара и реализира редица взаимни албуми с полски музиканти от сферата на електроакустичната и импровизационна музика. Последният от тях е Substrate , взаимно дело на ate и Nowa Ziemia, и излезе преди месец в каталога на самостоятелния полски лейбъл Zoharum. До 2 август от 0.00, 12.00 и 18.00 ч.в рубриката „ Ал-Буум на седмицата “ на 24-часовия стрийм канал „ Пънк Джаз “, музикалното продължение на „ Аларма “ на страницата на Радио Бинар. На 2 август е и – в понеделник Петър Петков още веднъж ще свири в София под името ate, този път дружно с Antelogos от Франция и Adonai Atrophia по покана на лейбъла Abandonment.
Живееш в Полша, само че все пак музиката ти оставя диря и в актуалната българска електроакустична музика. Tова обаче е първото ти онлайн изявление на български, по тази причина дано те върна в самото начало. Какво докара Петър Петков в Полша и какво те задържа там ?
Различни фактори повлияха на решението ми да отпътува за Полша. От една страна виждах висшето обучение като опция за странствуване и опознаване на разнообразни страни и култури. Преди да дойде в Полша приключих курс за задгранични студенти в музикалната академия в Малмьо, Швеция. Полша е знакова за класическата китара с имена като Лукаш Куропачевски и Марчин Дъла, което сигурно повлия на избора ми. В Гданск има относително мощно развъртян културен живот. Различни институции, галерии и подиуми,които поддържат както по-широко разбираемата класическа музика, по този начин и по-алтернативната, авангардна и нереална. Не бях възнамерявал авансово да се откривам тук. Надявам се да имам опцията да опозная и други страни.
Свириш на класическа китара към този момент над 20 години, само че първите ти албуми са в областта на китарната ембиънт и дроун музика, по какъв начин един типичен китарист доближи до този тон ?
След като приключих академията, бях отегчен от метода на преподаване и общото схващане за класическата китара. Този инструмент съществува най-вече в академично-научния свят. Представя се основно на семинари, майсторски класове и състезания, всичко това постоянно във „ фестивална ” форма. Участвал съм във всичките изброени форми на не един подобен „ фестивал ” и общото ми усещане е, че по време тази събития се следи повече състезание и прославяне на персони, в сравнение с вещината и философията на музицирането със самия инструмент. Научно-академичният свят е доста закостенял. Може би най-антипатични за мен бяха стандартите, които в множеството образователни заведения, в които съм се развивал, бяха определящи за качествата на един китарист. Чувал съм от професори, че главните качества, които един типичен китарист би трябвало да има, са да свири бързо и мощно.
Стереотипи съществуват и в общоприетия китарен репертоар. Още като тинейджър имах интерес към по-неизвестни и ексцентрични творби за класическа китара. Когато открих шедьовъра Electric Counterpoint на Стийв Райх, обърнах повече внимание на миниалистичната музика. Философията в творчеството на композитори като Тери Райли, Ла Монте Янг, Джон Кейдж и Паулин Оливерос отзвуча доста мощно в мен. В този миг рабрах, че желая да съм повече музикант, в сравнение с китарист. Започнах да изсвирвам с лупър, дилей и ревърб. Замених класическата с електрическа китара и започнах да опитвам. Тези опити бяха бягство и търсене на по-свободна форма на музициране. Тогава не планирах да се завръщам към класическата китара. След към година подготовки и разнообразни пробни записи се оформи визията ми за соловия ми план ate и материалът за първия албум MCCV. Имах щастието и шанса да бъда оценен от българския колектив за пробна музика Amek и MCCV излезе на касета през 2016 година Импусълт беше доста мощен и незабелязано минаха идващите три години в които осъществих втория си албум Secondary Drowning и две турнета. Всичко това още веднъж с поддръжката на Amek.
Кое обаче е нещото, което продължаваш да търсиш в акустичния тон ?
Акустичният тон ме впечатлява основно със своите сонорични качества. Той е извънредно „ трошлив ” и предразположен на външни фактори като влага и температура на въздуха. Особено предразположен е на допира на инструменталиста, което го прави доста откровен посредник сред реализатор и слушател. Развитието на технологиите разрешава все по-перфектна и съвършена музикална продукция, което обезпечава сигурност на осъществяването в разнородни среди, само че в същото време ни лишава от тъкмо тези скъпи особености на акустичния тон. Акустичните принадлежности имат своите специфики при звукоизвиличането и аз същински се вълнувам, когато тези качества са експонирани. Китарата в частност е дърпащ се струнен инструмент и като подобен се отличава с това, че можем да чуем допира на пръстите върху струните. Емисията на тона е подвластна от това дали струната е повлияна от възглавничката на пръста или от нокът. Звукоизвличането при лъковите струнни принадлежности да вземем за пример е съпроводено от шума на търкане на лъка в струната, което прибавя толкоз доста темперамент и за мен единствено по себе си е изразително средство. Подчертаването и проучването на тези тънкости вършат акустичният тон трогателен за мен.
Разкажи ни повече за албума Еl Мaestro, първия ти албум като типичен китарист ?
Когато си дадох сметка, че в действителност класическата китара като инструмент не е това, от което тичам, взех решение че идващото ми издание ще е точно за класическа китара. Винаги съм проявявал интерес към старинната музика. Епохата на Ренесанса ме въодушевява доста. Избрах да извърша и запиша музика от сборника „ Libro de música de vihuela de mano intitulado El Maestro ” (накратко El Мaestro) на испанския композитор Луис Милан. Този алманах излиза през 1536 година и е първият, който включва музика за испанския инструмент виуела. Виуелата е струннен дърпащ се инструмент, сходен на китарата по тип, устройство и техника на свирене. Музиката за виуела се е записвала под формата на таблатура. Албумът е мой прочит на първите 15 творби от сборника – девет мечти и шест павани. Счита се, че пиесите са проведени по компликация, с цел да могат налично да показват и насърчат младия адепт по пътя му към инструменталното изкуство на виуелата. Стилът на композициите варира от елементарна хомофония до полифония и виртуозни гамовидни пасажи, намира се и необикновена хроматичност. Целият алманах съдържа 72 творби, някои от които в инструментална форма (фантазии, павани, тиента), а други във вокална форма с съпровод (сонети, романси, коледни песни). Луис Милан е един от първите композитори, които обръщат внимание на темповите означения, и слага доста точни указания в какво движение би трябвало да се извършва обещано произведение. Работата по албума беше подкрепена от културната стипендия на Гданск. Подготовката и цялата концепция се зароди накъде през лятото на 2018 година, а същинската работа стартира няколко месеца по-късно, през есента. Първата ми студийна сесия се състоя през март 2019 година и би трябвало да призная, че не беше тъкмо това, което си представях като развой. Времето в студиото като че ли течеше два пъти по-бързо. Бях под напрежение и останах леко неудовлетворен от резултата. Започнах да премислям нова звукозаписна сесия и за собствен шанс получих опция за втори опит. Този път бях поканен от своите другари Димитър Еленски и Илия Иванов в тяхното звукозаписно студио в София, където в доста удобни условия успяхме да обърнем внимание на всички елементи в музиката, които са от голяма важност за мен. Останах прелестно впечатлен от резултата и без съмнение избрах тази версия за изданието.
Успя ли той да допре и хората, които те познават по-скоро около работата ти като ate?
Мисля, че да. Само няколко дни след шерването му в интернет получих положителни мнения от познати хора от ембиънт и дроун средите. Албумът към този момент е представян онлайн единствено един път през януари на трагичната 2020 година Живото осъществяване на албума се състоя в гданската Артистична Колония (локалната дроун сцена). Специално за мен място, само че и много нетипично за рецитал на класическа музика. През 2016 година тъкмо там направих и първия си концерт като ate. Артистична Колония е място най-вече за различна, модерна и нереална музика. Там са свирили актьори като Ellen Arkbro, Robert Aiki Aubrey Lowe, Drew McDowall, а хората от това място са измежду уредниците на OSA (Open Source Art) Festival. Екипът възпитава характерен музикален усет измежду своята публика и изцяло умишлено търсех контраста сред този тип слушатели и репертоара за типичен инструмент. Надявам се по този метод, даже и алегорично, да превъзмогнем стандартите, свързани с класическата китара.
В твоят китарен ембиънт се усеща доста прецизността на класическия музикант, освен като реализатор, само че и като композитор. Импровизацията също играе значима роля в твоето творчество, изключително в концертите ти. Стремиш ли се да изградиш някакъв език, в който акустичният, електронният и импровизационният свят ще се срещнат, или предпочиташ да изследваш тези направления без значение една от друга ?
Старая се да комбинирам упоменатите от теб техники. Нямам искания да сътворявам собствен език, уповавам се да съумея да развия собствен почерк. Харесвам импровизацията, виждам на нея като добра изходна точка за оживление на въображението. Мой сет или парче се състои от условни фрагменти, които могат да си разменят местата и биват повтаряни неустановен брой пъти. Това са по-скоро направления, в които творбата или осъществяването би трябвало да поеме, само че постоянно имам свободата и пространството нов сходен откъс да бъде досвирен или спонтанен. По този метод мога да се вглъбя по-дълбоко в осъществяването. Едно и също произведение може да звучи друго при всяко последващо показване.
Съвсем неотдавна излезе Substrate (Zoharum, 2021), общият ти албум с Nowa Ziemia, един от най-популярните полски дарк ембиънт актьори през днешния ден. Разкажи ни повече за работата по него.
Substrate e плод на към двегодишна обща работа сред мен и Артур. В интервал от една година от началото на 2019 година се срещахме постоянно в неговата репетиционна, където записахме всички сесии. Започнахме от безспорна импровизация и оставяхме концепциите сами да дойдат. В началото говорихме доста за термина „ поток на съзнанието ”. Хареса ни като идея. Обсъждахме и търсихме аналогии на сходни подходи в други сфери на изкуството. Това ни води до „ автоматизираното писане ”, което е било огромно ентусиазъм за създателите на сюрреализма. Substrate споделя за потока на съзнанието, за подсъзнанието и за канализирането на информация от разнообразни равнища на нашата действителност. Впоследствие взехме решение да прибавим към музиката и теренни записи, с които да обогатим фактурата на цялостното звучене на албума. По този метод смесихме тежкото и ниско звучене на китарите с по-крехкото и леко звучене на терените записи. В този албум последните нямат за цел да показват избрани географски местоположения, а по-скоро приканват търсените от нас атмосфера и въодушевление.
Доколкото зная, предстоят ти още две взаимни издания с полски музиканти ? Колко друга е музиката и работата по всеки от тях ?
През август ще излезе дебютният албум на slntsqencs (silentsequences), взаимния ни план с Аркадиуш Крупински (randomorb). За следващата година е плануван и албум с перкусиониста и басист Бартош Божешковски. Основните разлики в двата албума идват от личностите на тези хора, методите им на музициране и инструментариума, с който си служат. Аркадиуш употребява най-вече семпли, симулации на разнообразни принадлежности, аналогови синтезатори и музикален програмен продукт. В основаването на този албум импровизацията изигра огромна роля. Звученето е по-електронно, а продукцията е студийна. Материалът, над който работим с Бартош, е по-акустичен. Бартек натъртва основно на перкусионните принадлежности, аз също се старая да изляза от дроун формулата и да допринеса с по-чисти китарни партии. Очертава се по-гаражно и сурово звучене, което в същото време основава чувство за пространство. Процесът тук е по-режисиран.
През последните две години съумя да реализираш и две аудио съоръжения за полски фестивали. В тях изследваш малко по-различни направления от музиката си до момента. С какво те обогати това и ще се отрази ли на метода, по който пишеш музика за китара ?
През 2019 година осъществих първата си аудио апаратура „ reminiscence “, поръчана от Европейския Център за Солидарност в Гданск за фестивала Solidarity Of Arts. За мен беше безусловно ново начинание да пиша музика по текст. В този случай това беше тестаментът на украинския режисьор Олег Сенцов. Фрагменти от „ завета ” му бяха прочетени на четири разнообразни езика. Получи се нещо като spoken word с ембиънт дроун основа. Инсталацията беше предопределена за насаме преживяване на слушалки. Със сигурност тази работа ми оказа помощ да опозная по-отблизо капацитета на жанра spoken word и е нещо, което на драго сърце бих повторил. Другата апаратура, „ shared lonlеiness ” трябваше да звучи в зимната градина на Европейския Център за Солидарност по време на фестивала за писмено кино „ All About Freedom “ през октомври 2020 година Заради втората вълна на заразяване представянето й се реалокира онлайн. В тази работа основата бяха теренните записи на жители на Гданск, които записваха своята ежедневна среда. Новото тук беше, че трябваше авансово да напиша музика за апаратура, която ще звучи в отворено пространство повече от осем часа всекидневно и в границите на няколко седмици. Не мисля, че този вид композиране ще се отрази на бъдещи мои планове.
В „ споделена самотност ” желаех да доопределя смисъла на положението „ самотност ”, защото считам, че това разбиране е малко недоразбрано. Самота не значи да нямаш никого към себе си, да се намираш в усамотение. Самотата е чувство, което най-явно се разкрива когато сме заобиколени от други хора. В бъдеще се чака самотата да прерасне в едно от бъдещите цивилизационни болести, от които човечеството ще страда все по-осезаемо.
По време на тези съоръжения съумя ли да почувстваш музиката си като непряк слушател, нещо, което до момента в който пишеш музика или я свириш онлайн, е съвсем невероятно ?
Да, при първата апаратура съумях, основно като следих по какъв начин други хора я слушат и реагират на нея. Самият Робърт Рич, след своя шестчасов латентен концерт, беше първият, който в зората на новия ден изслуша „ reminiscence ”. За мен този миг беше трансцедентално преживяване. Видях освен творчеството си в профил, само че и себе си като създател.
Какво ще чуем от ate по време на концерта на 2 август в София ? Може би нов материал, импровизация или пък фрагменти от предходните ти издания ?
През последните няколко месеца работих над концепцията да основа ембиънт дроун пиеси, въодушевени от ренесансови и барокови творби. Завърших демо запис с осем неиздадени части. На 2 август имам намерение да показва няколко пиеси от този запис, определени тракове от MCCV и Secondary Drowning и, несъмнено, импровизации.
На 2 август ate, ще бъде в компанията на Antelogos и Adonai Atrophia. Мястото е Koncept Space, София. Концертът стартира в 20:00 ч.
Сники: MotionBeard
Изминаха повече от три години от излизането на Secondary Drowning (Amek, 2018), последния независим албум на ate. Две години ни разделят пък от последните концерти на Петър в България. През тези три години той издаде дебютния си албум за класическа китара и реализира редица взаимни албуми с полски музиканти от сферата на електроакустичната и импровизационна музика. Последният от тях е Substrate , взаимно дело на ate и Nowa Ziemia, и излезе преди месец в каталога на самостоятелния полски лейбъл Zoharum. До 2 август от 0.00, 12.00 и 18.00 ч.в рубриката „ Ал-Буум на седмицата “ на 24-часовия стрийм канал „ Пънк Джаз “, музикалното продължение на „ Аларма “ на страницата на Радио Бинар. На 2 август е и – в понеделник Петър Петков още веднъж ще свири в София под името ate, този път дружно с Antelogos от Франция и Adonai Atrophia по покана на лейбъла Abandonment.
Живееш в Полша, само че все пак музиката ти оставя диря и в актуалната българска електроакустична музика. Tова обаче е първото ти онлайн изявление на български, по тази причина дано те върна в самото начало. Какво докара Петър Петков в Полша и какво те задържа там ?
Различни фактори повлияха на решението ми да отпътува за Полша. От една страна виждах висшето обучение като опция за странствуване и опознаване на разнообразни страни и култури. Преди да дойде в Полша приключих курс за задгранични студенти в музикалната академия в Малмьо, Швеция. Полша е знакова за класическата китара с имена като Лукаш Куропачевски и Марчин Дъла, което сигурно повлия на избора ми. В Гданск има относително мощно развъртян културен живот. Различни институции, галерии и подиуми,които поддържат както по-широко разбираемата класическа музика, по този начин и по-алтернативната, авангардна и нереална. Не бях възнамерявал авансово да се откривам тук. Надявам се да имам опцията да опозная и други страни.
Свириш на класическа китара към този момент над 20 години, само че първите ти албуми са в областта на китарната ембиънт и дроун музика, по какъв начин един типичен китарист доближи до този тон ?
След като приключих академията, бях отегчен от метода на преподаване и общото схващане за класическата китара. Този инструмент съществува най-вече в академично-научния свят. Представя се основно на семинари, майсторски класове и състезания, всичко това постоянно във „ фестивална ” форма. Участвал съм във всичките изброени форми на не един подобен „ фестивал ” и общото ми усещане е, че по време тази събития се следи повече състезание и прославяне на персони, в сравнение с вещината и философията на музицирането със самия инструмент. Научно-академичният свят е доста закостенял. Може би най-антипатични за мен бяха стандартите, които в множеството образователни заведения, в които съм се развивал, бяха определящи за качествата на един китарист. Чувал съм от професори, че главните качества, които един типичен китарист би трябвало да има, са да свири бързо и мощно.
Стереотипи съществуват и в общоприетия китарен репертоар. Още като тинейджър имах интерес към по-неизвестни и ексцентрични творби за класическа китара. Когато открих шедьовъра Electric Counterpoint на Стийв Райх, обърнах повече внимание на миниалистичната музика. Философията в творчеството на композитори като Тери Райли, Ла Монте Янг, Джон Кейдж и Паулин Оливерос отзвуча доста мощно в мен. В този миг рабрах, че желая да съм повече музикант, в сравнение с китарист. Започнах да изсвирвам с лупър, дилей и ревърб. Замених класическата с електрическа китара и започнах да опитвам. Тези опити бяха бягство и търсене на по-свободна форма на музициране. Тогава не планирах да се завръщам към класическата китара. След към година подготовки и разнообразни пробни записи се оформи визията ми за соловия ми план ate и материалът за първия албум MCCV. Имах щастието и шанса да бъда оценен от българския колектив за пробна музика Amek и MCCV излезе на касета през 2016 година Импусълт беше доста мощен и незабелязано минаха идващите три години в които осъществих втория си албум Secondary Drowning и две турнета. Всичко това още веднъж с поддръжката на Amek.
Кое обаче е нещото, което продължаваш да търсиш в акустичния тон ?
Акустичният тон ме впечатлява основно със своите сонорични качества. Той е извънредно „ трошлив ” и предразположен на външни фактори като влага и температура на въздуха. Особено предразположен е на допира на инструменталиста, което го прави доста откровен посредник сред реализатор и слушател. Развитието на технологиите разрешава все по-перфектна и съвършена музикална продукция, което обезпечава сигурност на осъществяването в разнородни среди, само че в същото време ни лишава от тъкмо тези скъпи особености на акустичния тон. Акустичните принадлежности имат своите специфики при звукоизвиличането и аз същински се вълнувам, когато тези качества са експонирани. Китарата в частност е дърпащ се струнен инструмент и като подобен се отличава с това, че можем да чуем допира на пръстите върху струните. Емисията на тона е подвластна от това дали струната е повлияна от възглавничката на пръста или от нокът. Звукоизвличането при лъковите струнни принадлежности да вземем за пример е съпроводено от шума на търкане на лъка в струната, което прибавя толкоз доста темперамент и за мен единствено по себе си е изразително средство. Подчертаването и проучването на тези тънкости вършат акустичният тон трогателен за мен.
Разкажи ни повече за албума Еl Мaestro, първия ти албум като типичен китарист ?
Когато си дадох сметка, че в действителност класическата китара като инструмент не е това, от което тичам, взех решение че идващото ми издание ще е точно за класическа китара. Винаги съм проявявал интерес към старинната музика. Епохата на Ренесанса ме въодушевява доста. Избрах да извърша и запиша музика от сборника „ Libro de música de vihuela de mano intitulado El Maestro ” (накратко El Мaestro) на испанския композитор Луис Милан. Този алманах излиза през 1536 година и е първият, който включва музика за испанския инструмент виуела. Виуелата е струннен дърпащ се инструмент, сходен на китарата по тип, устройство и техника на свирене. Музиката за виуела се е записвала под формата на таблатура. Албумът е мой прочит на първите 15 творби от сборника – девет мечти и шест павани. Счита се, че пиесите са проведени по компликация, с цел да могат налично да показват и насърчат младия адепт по пътя му към инструменталното изкуство на виуелата. Стилът на композициите варира от елементарна хомофония до полифония и виртуозни гамовидни пасажи, намира се и необикновена хроматичност. Целият алманах съдържа 72 творби, някои от които в инструментална форма (фантазии, павани, тиента), а други във вокална форма с съпровод (сонети, романси, коледни песни). Луис Милан е един от първите композитори, които обръщат внимание на темповите означения, и слага доста точни указания в какво движение би трябвало да се извършва обещано произведение. Работата по албума беше подкрепена от културната стипендия на Гданск. Подготовката и цялата концепция се зароди накъде през лятото на 2018 година, а същинската работа стартира няколко месеца по-късно, през есента. Първата ми студийна сесия се състоя през март 2019 година и би трябвало да призная, че не беше тъкмо това, което си представях като развой. Времето в студиото като че ли течеше два пъти по-бързо. Бях под напрежение и останах леко неудовлетворен от резултата. Започнах да премислям нова звукозаписна сесия и за собствен шанс получих опция за втори опит. Този път бях поканен от своите другари Димитър Еленски и Илия Иванов в тяхното звукозаписно студио в София, където в доста удобни условия успяхме да обърнем внимание на всички елементи в музиката, които са от голяма важност за мен. Останах прелестно впечатлен от резултата и без съмнение избрах тази версия за изданието.
Успя ли той да допре и хората, които те познават по-скоро около работата ти като ate?
Мисля, че да. Само няколко дни след шерването му в интернет получих положителни мнения от познати хора от ембиънт и дроун средите. Албумът към този момент е представян онлайн единствено един път през януари на трагичната 2020 година Живото осъществяване на албума се състоя в гданската Артистична Колония (локалната дроун сцена). Специално за мен място, само че и много нетипично за рецитал на класическа музика. През 2016 година тъкмо там направих и първия си концерт като ate. Артистична Колония е място най-вече за различна, модерна и нереална музика. Там са свирили актьори като Ellen Arkbro, Robert Aiki Aubrey Lowe, Drew McDowall, а хората от това място са измежду уредниците на OSA (Open Source Art) Festival. Екипът възпитава характерен музикален усет измежду своята публика и изцяло умишлено търсех контраста сред този тип слушатели и репертоара за типичен инструмент. Надявам се по този метод, даже и алегорично, да превъзмогнем стандартите, свързани с класическата китара.
В твоят китарен ембиънт се усеща доста прецизността на класическия музикант, освен като реализатор, само че и като композитор. Импровизацията също играе значима роля в твоето творчество, изключително в концертите ти. Стремиш ли се да изградиш някакъв език, в който акустичният, електронният и импровизационният свят ще се срещнат, или предпочиташ да изследваш тези направления без значение една от друга ?
Старая се да комбинирам упоменатите от теб техники. Нямам искания да сътворявам собствен език, уповавам се да съумея да развия собствен почерк. Харесвам импровизацията, виждам на нея като добра изходна точка за оживление на въображението. Мой сет или парче се състои от условни фрагменти, които могат да си разменят местата и биват повтаряни неустановен брой пъти. Това са по-скоро направления, в които творбата или осъществяването би трябвало да поеме, само че постоянно имам свободата и пространството нов сходен откъс да бъде досвирен или спонтанен. По този метод мога да се вглъбя по-дълбоко в осъществяването. Едно и също произведение може да звучи друго при всяко последващо показване.
Съвсем неотдавна излезе Substrate (Zoharum, 2021), общият ти албум с Nowa Ziemia, един от най-популярните полски дарк ембиънт актьори през днешния ден. Разкажи ни повече за работата по него.
Substrate e плод на към двегодишна обща работа сред мен и Артур. В интервал от една година от началото на 2019 година се срещахме постоянно в неговата репетиционна, където записахме всички сесии. Започнахме от безспорна импровизация и оставяхме концепциите сами да дойдат. В началото говорихме доста за термина „ поток на съзнанието ”. Хареса ни като идея. Обсъждахме и търсихме аналогии на сходни подходи в други сфери на изкуството. Това ни води до „ автоматизираното писане ”, което е било огромно ентусиазъм за създателите на сюрреализма. Substrate споделя за потока на съзнанието, за подсъзнанието и за канализирането на информация от разнообразни равнища на нашата действителност. Впоследствие взехме решение да прибавим към музиката и теренни записи, с които да обогатим фактурата на цялостното звучене на албума. По този метод смесихме тежкото и ниско звучене на китарите с по-крехкото и леко звучене на терените записи. В този албум последните нямат за цел да показват избрани географски местоположения, а по-скоро приканват търсените от нас атмосфера и въодушевление.
Доколкото зная, предстоят ти още две взаимни издания с полски музиканти ? Колко друга е музиката и работата по всеки от тях ?
През август ще излезе дебютният албум на slntsqencs (silentsequences), взаимния ни план с Аркадиуш Крупински (randomorb). За следващата година е плануван и албум с перкусиониста и басист Бартош Божешковски. Основните разлики в двата албума идват от личностите на тези хора, методите им на музициране и инструментариума, с който си служат. Аркадиуш употребява най-вече семпли, симулации на разнообразни принадлежности, аналогови синтезатори и музикален програмен продукт. В основаването на този албум импровизацията изигра огромна роля. Звученето е по-електронно, а продукцията е студийна. Материалът, над който работим с Бартош, е по-акустичен. Бартек натъртва основно на перкусионните принадлежности, аз също се старая да изляза от дроун формулата и да допринеса с по-чисти китарни партии. Очертава се по-гаражно и сурово звучене, което в същото време основава чувство за пространство. Процесът тук е по-режисиран.
През последните две години съумя да реализираш и две аудио съоръжения за полски фестивали. В тях изследваш малко по-различни направления от музиката си до момента. С какво те обогати това и ще се отрази ли на метода, по който пишеш музика за китара ?
През 2019 година осъществих първата си аудио апаратура „ reminiscence “, поръчана от Европейския Център за Солидарност в Гданск за фестивала Solidarity Of Arts. За мен беше безусловно ново начинание да пиша музика по текст. В този случай това беше тестаментът на украинския режисьор Олег Сенцов. Фрагменти от „ завета ” му бяха прочетени на четири разнообразни езика. Получи се нещо като spoken word с ембиънт дроун основа. Инсталацията беше предопределена за насаме преживяване на слушалки. Със сигурност тази работа ми оказа помощ да опозная по-отблизо капацитета на жанра spoken word и е нещо, което на драго сърце бих повторил. Другата апаратура, „ shared lonlеiness ” трябваше да звучи в зимната градина на Европейския Център за Солидарност по време на фестивала за писмено кино „ All About Freedom “ през октомври 2020 година Заради втората вълна на заразяване представянето й се реалокира онлайн. В тази работа основата бяха теренните записи на жители на Гданск, които записваха своята ежедневна среда. Новото тук беше, че трябваше авансово да напиша музика за апаратура, която ще звучи в отворено пространство повече от осем часа всекидневно и в границите на няколко седмици. Не мисля, че този вид композиране ще се отрази на бъдещи мои планове.
В „ споделена самотност ” желаех да доопределя смисъла на положението „ самотност ”, защото считам, че това разбиране е малко недоразбрано. Самота не значи да нямаш никого към себе си, да се намираш в усамотение. Самотата е чувство, което най-явно се разкрива когато сме заобиколени от други хора. В бъдеще се чака самотата да прерасне в едно от бъдещите цивилизационни болести, от които човечеството ще страда все по-осезаемо.
По време на тези съоръжения съумя ли да почувстваш музиката си като непряк слушател, нещо, което до момента в който пишеш музика или я свириш онлайн, е съвсем невероятно ?
Да, при първата апаратура съумях, основно като следих по какъв начин други хора я слушат и реагират на нея. Самият Робърт Рич, след своя шестчасов латентен концерт, беше първият, който в зората на новия ден изслуша „ reminiscence ”. За мен този миг беше трансцедентално преживяване. Видях освен творчеството си в профил, само че и себе си като създател.
Какво ще чуем от ate по време на концерта на 2 август в София ? Може би нов материал, импровизация или пък фрагменти от предходните ти издания ?
През последните няколко месеца работих над концепцията да основа ембиънт дроун пиеси, въодушевени от ренесансови и барокови творби. Завърших демо запис с осем неиздадени части. На 2 август имам намерение да показва няколко пиеси от този запис, определени тракове от MCCV и Secondary Drowning и, несъмнено, импровизации.
На 2 август ate, ще бъде в компанията на Antelogos и Adonai Atrophia. Мястото е Koncept Space, София. Концертът стартира в 20:00 ч.
Сники: MotionBeard
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ