Разбрахме се със Скопие за цар Самуил, но опасности още дебнат от някъде
Петър Чолаков, Дойче веле
Знаците за разведряване и пробив в историческите препирни сред България и Република Северна Македония, демонстрират, че „ френското предложение” за споразумяване на спора е стъпка в вярната посока. Напредъкът по обраслите с прашни идеологеми исторически тематики е измежду изискванията за започване на договарянията за участието на РСМ в Европейски Съюз. " Френското предложение ", в чието разработване в действителност интензивно участваха и български институции като Министерство на външните работи, е триумф за нашата дипломация. Сигналите, че от задънената улица може да бъде открит излаз, потвърждават правотата на тези, които призоваваха към по-гъвкава позиция на София в разногласието, упорстваха за отвод от ултимативния звук.
Сдържан възторг
Бе оповестено, че взаимната историческа комисия е постигнала единодушие към противоречиви персони като цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Наум. Фактически, да вземем за пример, Самуил е „ признат” от Скопие за държател на българско царство; показва се, че делото на Кирил и Методий „ се резервира и развива в книжовните центрове Преслав и Охрид”, които „ се намират на територията на тогавашната българска държава”. Предстои двете страни да създадат промени в учебниците по история и, като знак на добра, воля да стартират да празнуват взаимно въпросните персони.
Ентусиазмът от това положително развиване би трябвало да бъде въздържан. Съгласие по множеството исторически формулировки бе реализирано още през 2019, само че тогава градивният звук бе внезапно зарязан поради (допълнителната), още по-остра политизация на тематиката - у нас, и в РСМ.
Френското предложение бе признато в Народното събрание на РСМ в средата на юли с гласовете на 68 от общо 120 депутати. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не взе участие в гласуването. Според нея френското предложение е изменничество, а министър председателят Димитър Ковачевски „ ще лежи в затвора”, поради „ българизацията”, която налагал документът. Депутати от групировката даже късаха и гориха текста на предлагането. Подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ е нужна, с цел да може законодателният орган на РСМ да промени конституцията на страната, включвайки българите в нея – това е друго изискване, с цел да стартират договарянията за участие на РСМ в Европейски Съюз.
За нездравословната роля на Кремъл
Възможно е въпреки всичко и това изискване да не бъде препъникамък. Например, в случай че в РСМ бъдат положени още старания, с цел да се покаже, че тези, които желаят връзките със София да останат напрегнати, работят не в полза на личния си народ, а на пропагандата на Кремъл.
Русия е заинтригувана от нестабилни, разединени Балкани. Москва се опасява от разширението на Европейски Съюз. Това ясно се видя от войната, която тя под паника стартира против Украйна.
Пробив може да бъде реализиран и в случай че част от депутатите на опозицията в Скопие бъдат стимулирани да „ скапват партийната дисциплина”.
Разбира се, съветската агитация не стопира да работи интензивно и в България. Ако идващото Народно заседание вкара още веднъж „ радикални патриоти” в изпълнителната власт, София като нищо ще саботира полета на РСМ за Брюксел.
Последните дни на 47-ото Народно събрание демонстрираха да вземем за пример, че ГЕРБ, „ Възраждане” и Има Такъв Народ могат да работят в синхрон. Но ГЕРБ поддържаха „ френското предложение” – ще възразите. Да, само че „ проевропейската”, „ евроатлантическа” ГЕРБ има забележителен опит в „ симбиозата” с патриотични обединения (ВМРО – по чието гледище, по време на кабинета „ Борисов” 3, бе корав тонът със Скопие; а също „ Атака”, НФСБ и др.). Единствената константа в държанието на водача ѝ Борисов е стремежът към властта.
Съмнително е въпреки всичко дали „ Възраждане” биха се оставили да бъдат оседлани, да влязат в нечий политически впряг. Засега те настояват, че няма да търсят сътрудници.
Къде още могат да се объркат нещата?
Но връзките сред София и Скопие могат да станат пленник и на „ банална парламентарна интрига”, забъркана от ad hoc болшинство (за да натрупат популистите-патриоти дивиденти, с цел да се отклони публичното внимание от различен проблем и пр.), или пък да пострадат от упоритостите на длъжностен министър председател, на който е подсказано, че би трябвало стремително да навлезе в националистическата ниша.
Ако тези опасения се оправдаят, ще бъде проигран исторически късмет. България и РСМ са по-силни дружно. И за двата народа е добре да бъдат сътрудници, вместо ревностни противници. Дано го осъзнаят.
Знаците за разведряване и пробив в историческите препирни сред България и Република Северна Македония, демонстрират, че „ френското предложение” за споразумяване на спора е стъпка в вярната посока. Напредъкът по обраслите с прашни идеологеми исторически тематики е измежду изискванията за започване на договарянията за участието на РСМ в Европейски Съюз. " Френското предложение ", в чието разработване в действителност интензивно участваха и български институции като Министерство на външните работи, е триумф за нашата дипломация. Сигналите, че от задънената улица може да бъде открит излаз, потвърждават правотата на тези, които призоваваха към по-гъвкава позиция на София в разногласието, упорстваха за отвод от ултимативния звук.
Сдържан възторг
Бе оповестено, че взаимната историческа комисия е постигнала единодушие към противоречиви персони като цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Наум. Фактически, да вземем за пример, Самуил е „ признат” от Скопие за държател на българско царство; показва се, че делото на Кирил и Методий „ се резервира и развива в книжовните центрове Преслав и Охрид”, които „ се намират на територията на тогавашната българска държава”. Предстои двете страни да създадат промени в учебниците по история и, като знак на добра, воля да стартират да празнуват взаимно въпросните персони.
Ентусиазмът от това положително развиване би трябвало да бъде въздържан. Съгласие по множеството исторически формулировки бе реализирано още през 2019, само че тогава градивният звук бе внезапно зарязан поради (допълнителната), още по-остра политизация на тематиката - у нас, и в РСМ.
Френското предложение бе признато в Народното събрание на РСМ в средата на юли с гласовете на 68 от общо 120 депутати. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не взе участие в гласуването. Според нея френското предложение е изменничество, а министър председателят Димитър Ковачевски „ ще лежи в затвора”, поради „ българизацията”, която налагал документът. Депутати от групировката даже късаха и гориха текста на предлагането. Подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ е нужна, с цел да може законодателният орган на РСМ да промени конституцията на страната, включвайки българите в нея – това е друго изискване, с цел да стартират договарянията за участие на РСМ в Европейски Съюз.
За нездравословната роля на Кремъл
Възможно е въпреки всичко и това изискване да не бъде препъникамък. Например, в случай че в РСМ бъдат положени още старания, с цел да се покаже, че тези, които желаят връзките със София да останат напрегнати, работят не в полза на личния си народ, а на пропагандата на Кремъл.
Русия е заинтригувана от нестабилни, разединени Балкани. Москва се опасява от разширението на Европейски Съюз. Това ясно се видя от войната, която тя под паника стартира против Украйна.
Пробив може да бъде реализиран и в случай че част от депутатите на опозицията в Скопие бъдат стимулирани да „ скапват партийната дисциплина”.
Разбира се, съветската агитация не стопира да работи интензивно и в България. Ако идващото Народно заседание вкара още веднъж „ радикални патриоти” в изпълнителната власт, София като нищо ще саботира полета на РСМ за Брюксел.
Последните дни на 47-ото Народно събрание демонстрираха да вземем за пример, че ГЕРБ, „ Възраждане” и Има Такъв Народ могат да работят в синхрон. Но ГЕРБ поддържаха „ френското предложение” – ще възразите. Да, само че „ проевропейската”, „ евроатлантическа” ГЕРБ има забележителен опит в „ симбиозата” с патриотични обединения (ВМРО – по чието гледище, по време на кабинета „ Борисов” 3, бе корав тонът със Скопие; а също „ Атака”, НФСБ и др.). Единствената константа в държанието на водача ѝ Борисов е стремежът към властта.
Съмнително е въпреки всичко дали „ Възраждане” биха се оставили да бъдат оседлани, да влязат в нечий политически впряг. Засега те настояват, че няма да търсят сътрудници.
Къде още могат да се объркат нещата?
Но връзките сред София и Скопие могат да станат пленник и на „ банална парламентарна интрига”, забъркана от ad hoc болшинство (за да натрупат популистите-патриоти дивиденти, с цел да се отклони публичното внимание от различен проблем и пр.), или пък да пострадат от упоритостите на длъжностен министър председател, на който е подсказано, че би трябвало стремително да навлезе в националистическата ниша.
Ако тези опасения се оправдаят, ще бъде проигран исторически късмет. България и РСМ са по-силни дружно. И за двата народа е добре да бъдат сътрудници, вместо ревностни противници. Дано го осъзнаят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ