Петър Андронов, Снимка: БГНЕС Тезата, че българската икономика върви към

Петър Андронов, Снимка: БГНЕС

Тезата, че българската стопанска система върви към прегряване, става все по-популярна измежду финансовия хайлайф у нас. След като финансовият министър Владислав Горанов разгласи публично през септември в Народното събрание, че стопанската система върви към прегряване, в сряда стана ясно, че сходен извод се споделя и от банкерите.

" От положението на пазара на труда се вижда нагряването на стопанската система. Подобряването на заетостта незабавно води до увеличение на междинната работна заплата ", съобщи ръководителят на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов.

Той показа статистически данни, съгласно които в годините малко преди международната финансова рецесия безработицата е на минимално ниво – 5.6%, до момента в който междинната заплата доближава растеж от рекордните 26.5%. В годините на рецесията наклонността се обръща, като безработицата се повишава до пик от 13%, а растежът на заплатите се свива. От към 2016 година обаче картината още веднъж се прекатурва, като растежът на междинната заплата стартира да изпреварва нивото на безработица, което по последни данни падна до 6.1%. В същото време на годишна база междинната заплата нараства с 10.2%.

Според Андронов наклонността за растеж на възнагражденията е отчасти позитивна, доколкото подкрепя догонването на приходите, само че не е устойчива в дълготраен проект, в случай че не е подкрепена от сходен растеж на продуктивността на труда.

Анализът на АББ сочи, че точно развиването на стопанската система е най-силният фактор, който въздейства върху кредитирането, а не толкоз лихвите. Въпреки че от началото на годината за пръв път от дълъг интервал от време има сигурни сигнали за възкръсване на кредитирането, то не може да се съпостави с годините преди финансовата рецесия макар двойно по-високите лихви по заемите тогава. При междинни лихви на жилищните заеми над 8% през 2007 година растежът на ипотечното кредитиране тогава доближава равнища от порядъка на над 70%, до момента в който през днешния ден при на половина по-ниски лихви – приблизително 4.2% към края на септември 2017 година, растежът на ипотечното кредитиране е 5.8%, сочат данните.

Общият заем за неправителствения бранш бележи растеж от 3.6% към 30 септември 2017 година и ще продължи да се форсира през идващите две години. Българска народна банка предвижда растежи от 4% и 5.5% надлежно за 2018 година и 2019 година Специално заемите за семействата ще набъбнат с 3.4% следващата година и 5.1% през 2019 година, твърди централната банка.

Лихвите по заемите не престават да падат и към третото тримесечие на 2017 година, излиза наяве още от разбора на АББ. Те доближават равнища от 4.2% приблизително по ипотечните заеми в левове, 9.2% по потребителските заеми в левове и 3.9% - по левовите заеми за компаниите.

Лихвите по депозитите обаче към този момент са на дъното – приблизително 0.2%-0.3%, и няма накъде да падат повече, сочи още анализът на банките.

Асоциацията счита, че в еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) може да поддържа ниски лихви до 2018 – 2019 година, до момента в който в Съединени американски щати и Англия главните лихви към този момент вървят нагоре. Това значи, че и у нас до 1-2 години се чака да стартира развой на повишаване на лихвените проценти както по заемите, по този начин и по влоговете. По някои от договорите нарастването ще е значително автоматизирано, тъй като новите заеми след 2014 година са свързани с интернационалните междубанкови показатели като ЮРИБОР и ЛИБОР, които непосредствено ще повишат цената им.