Русия граничи с Бога...
Петър Анастасов
На 22-годишна възраст един от най-значителните европейски поети от края на XIX и началото на XX в. Мария Рилке (1875-1926) се влюбва в писателката с съветски генезис Лу Андреас-Саломе (1861-1937). Чувствата сред двамата са взаимни и любовта им е съпроводена от поривите на въодушевено духовно единство. През 1899 и 1900 година те пътешестват в Русия. Тогава Рилке приема предлагането на своята спътница да смени личното си име на Райнер. По това време огромният стихотворец към този момент е декларирал обществено, че отхвърля принадлежността си към която и да било нация и страна. Но към Русия той се отнася като към своя татковина и перото му документира това с гениално просветление, придобило през десетилетията и вековете нестихваща известност. Ето къде съгласно него се намира Русия върху планетарната карта:
" Държавите граничат една с друга, а Русия граничи с Бога ".
Още тогава, та до днешни времена не мирясват ортодоксалните русофобски завери, ядосани от нечуваната смелост на поета да извиси Русия и съветския народ над всички страни и нации от планетата. И какво реализираха? Историята потвърждава, че техният яд и резултатите от техните старания да изтрият от земята съблазнителката на Рилке са назад пропорционални на упованията им.
Написаното от поета не изчезва, не губи своята новост, не престава да скандализира и да товари с комплекси за беззащитност лилипутите на омразата.
В историята на човечеството са записани безчет образци, че Русия постоянно е била виновна за ориста на цялото човечество и постоянно е била подготвена да застане против кървавите талази на злото. Бог не би могъл да не разпознае богоравния корен на съветския човек, който е потвърдил неподражаемия си алтруизъм. В безизходни спорове и в трагични тествания съветският човек е потвърдил, че за него да избави един непознат живот е толкоз значимо, колкото е значимо да избави своя личен живот и живота на своите близки. (Справка: Руско-турската война, Епопеята Плевен. Битката за Стара Загора).
История, написана с кръв, не може да се изтрие с гума. Нашите русофоби също знаят, че не могат да я изтрият, само че и през днешния ден не се отхвърлят от обезверените опити най-малко да я преиначат. Но българският народ не има вяра на техните безсрамни неистини и фалшификации. Той има вяра на Вазов, който предсказа, че Русия ще освободи братския българския народ от петвековното турско иго. И пророчеството му се сбъдна.
Авторът на двутомника " Руската концепция ", огромният български публицист, стихотворец, книжовен критик, театровед, журналист и политически анализатор проф. доктор Чавдар Добрев добави в златния фонд на актуалната българска литература извънредно скъпи произведения с неоспорим принос за националната нематериалност. Осмелявам се да назова двутомника " Руската концепция " книга на неговия живот. Това е книга на критик от следвоенното потомство със мощно развито обществено и гражданско възприятие, потомство, формирало своите етически и естетически възгледи под въздействие на съветската литература, под въздействие на Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, под въздействие на незабравимите руски филми, вливащи в душите на онеправданите освен вяра, религия и обич, само че и самоуважение, мощ и подготвеност за битка. Този факт не е без значение, когато си обясняваме дълбокия натурализъм и пълнокръвие, с които Добрев реализира своя незабравим синтез сред неповторимо писателско майсторство и метафизичен дебри, осмислящи тематичното благосъстояние и респектиращия възторг на неговото удивление към Русия и съветския човек, който е кадърен да се жертва за своя военен приятел.
Тази книга е въодушевена от величавата задача на Русия да пази от крах нежния живот на планетата Земя, нежния живот на човечеството. След толкоз безумни войни и великански братоубийства през днешния ден последният човек от най-отдалеченото кътче на земята знае, че в случай че някой може да предотврати международната злополука, това ще бъде Русия.
Ще отбележа, че през последните две десетилетия Чавдар Добрев, за разлика от доста негови сътрудници, видни интелектуалци,
не потърси безшумно и добродушно местенце
отвън зоната на отстрела, а излезе на напред във времето и стартира своята упорита, дръзка и почтена война. Той понесе тежко и не без здравословни последици объркването и срутва на левицата, измените на значително нейни авторитетни в близкото минало дейци и енергичното пребоядисване на доста разкаяли се обществено грешници, с цел да ги одобряват в " правия път ". За Чавдар Добрев имаше веднъж. Трудният. Той до ден сегашен крачи по сложния път. Ако ви би трябвало за нещо, питайте за сложния път. Там ще го намерите.
Той в никакъв случай не е обичал да бъде самичък. И тогава се случи чудото. Сякаш някой му подсказа да тръгне изначало. Не беше късно да го направи. Животът му на създател, блажен от върховенството на съветската литература (от Толстой, Гогол, Достоевски и Чехов) - това е магическият квадрат на Чавдар Добрев, в който той се усеща вдъхновен и недостижим.
И пристигна ред на Руската концепция! Тя позволяваше на въображението му да осмисля философските и художествените дебри на гениалните съветски класици. Покоряваща се оказа самостоятелната позиция, която не цели да бъде тавтология на съветската мисъл, а да види съветския живот и съветската концепция през призмата на личните идейни и естетически пристрастия.
Заради това най-често научният метод и обосновка водят креативната мисъл към есеистиката. Добрев не крие своето голямо почитание към достиженията на съветския дух. Напротив, като на полемист на него му е удобно да отстоява своето русофилство у нас и по света.
Авторът слага във фокуса проблематиката за индивида, за неговата орис в личното му общество, за поробената независимост, за непоносимия живот... Той не се задоволява единствено с констатация, а предлага собствен светоглед, свои мнения за излаз.
Читателят придобива визия за особеностите на съветския живот, за съветското боготърсачество. Важен акцент на Добрев е тематиката за безкрайността на съветската природа, която дефинира самочувствието на съветския човек. Тези условия предпоставят забавни следствия: Руснакът, който живее на два континента и е евроазиец, само че културният му пиедестал е в спектъра на европейската нематериалност.
Добрев акцентира и една друга безконечност. Става въпрос за
безкрайността на съветския дух
за неговата вродена податливост да счита себе си за народ-богоносец. Добрев отбелязва проблемите на обособения съветски човек, на съветския социум - да бъде толерантен, само че и неочакван като вулкан, да дълбае в душата си, да крие съдбовния си грях, жертван да се покайва, да търси покаяния повече, в сравнение с другите европейски нации, да бъде по едно и също време народ-роб и народ-емблема на свободата, лентяй, който спи върху съветска печка, и човек от барикадите на новите времена... И всичко това събрано и съсредоточено, разпиляно и спорно изобразено.
Затова съветската душа, която е надълбоко религиозна, вярна на православието и религиозния канон, толкоз алогично ражда ереси, старообрядства и новообрядства, втурва се след съблазните на всяка нова концепция, оставайки вярна на своята идентичност, на универсалното значение на Руската концепция.
Въпреки безредния живот на съветския човек, макар жестоката история на Русия, съветската душа е високочовеколюбива и вярваща в преобразуващата мощ на социума, подготвена неведнъж да пожертва изконни ползи на индивида в полза на груповия живот и воля.
В центъра на претекстовете, които дефинират отношението на западния човек към обществото, нормално застава личността и нейният исторически нарцисизъм, до момента в който руснакът мъчно може да си показа, че човешката характерност може да съществува отвън обществото. Парадоксът е в това, че точно руснакът, който толкоз упорито търси и намира обвързаностите сред личностите, става жертва на този собствен алтруизъм. Може би това е най-голямата негова обществена и екзистенциална покруса. Каквото и да се приказва, съветският строй на художествено мислене е един от най-неоспоримите родоначалници на главните течения в литературата и изкуството - авангардизма, модернизма - надарено, съвършено трансформиране на традицията в естетическа провокация, в изкуство на парадокса.
Мисля, че двутомникът на Чавдар Добрев не се побира в нито един от литературните или публицистичните жанрове. Зад силата на този сърцебиещ текст пламти всеотдайна идея, предпазена с удивително художествено майсторство, с изумителна целеустременост и честност към съветската концепция, която явно възкръсва от неведението и набира сили за нов изгрев и ново планетарно шествие.
На задачата да обхване многоликата проблематика на своята креативна задача оказва помощ
многоплановият гений на създателя
и опитът, насъбран към този момент от перото му. Забележителни са творбите на Чавдар Добрев в региона на поезията. Докато формалните флагмани на априлската вълна се вписаха във времето като радостни вестители на разведряването, Чавдар Добрев проговори с жестокия език на истината, която фрапантно се разминаваше с красивите метафори на бодрячеството, тъй като носеше в тъканта си метафорите на паниката. Сега се запитвам за какво ли преди към пет десетилетия безспорните владетели на авторското право върху метафората и поетичната изразност четяха, само че разсеяно отминаваха облиците, които се раждаха в поетичната лаборатория на рецензия:
...в хаоса на мелници за хора,
опръскани от чуковете на мира
В българската литература, въпреки и с известно забавяне - а може би таман в точния момент! - се беше появил стихотворец с достоверен живописен почерк, с остро обществено око, което съумява да улови пропускани (неизвестно защо) от братята поети неуместни изрезки от от дълго време деформираната картина на мнимата социална естетика и благоденствие. Чавдар Добрев беше станал злобен от добрина в едно време, което се беше самоконструирало като " мелница за усмивки ".
Трябва да подчертаем, че и в оценката на българските исторически превратности, и в йерархизирането на националните културни полезности (театър, лирика, прозаичност...) Чавдар Добрев се демонстрира изрично като критик с европейски полезности. От родните тесногръдни пристрастия постоянно го отдалечават модерните интегрални възгледи за обществената проблематика и личността, която работи за общото. В тоя смисъл Добрев е изключително непосредствен с Лукач.
При Добрев централен проблем постоянно е бунтуващият се човек и отсам скепсисът, несъгласието, интимното съпричастие. Особено внимание той отделя на състраданието към низшите. Приел е идеята на левицата. Животът му минава в спор. Приел е класовото разделяне на обществото. След историческите промени през 1989 година той първи (в монографията си " Никола Вапцаров " ) потвърждава, че свободата е по-висока цел от равенството.
Навлизането в нетърпеливата напреднала възраст не укротява креативната мощност на създателя. Признанието, че през годините не е станал по-мъдър, не значи, че се отхвърля от задачите си. Опазил го господ. Точно когато умората алармира санитарна пауза, той стартира реализирането на своя най-амбициозен креативен план. След едно дълготрайно и подробно изследване на историческите превратности и на философските лабиринти неуморното му перо яхна алените коне на Руската концепция, с цел да разсъни за нов живот нейните фантазии и нейната честност към първопроходците, с цел да формулира нейните нови провокации и новите хрумвания, които ще ръководят човечеството.
На 22-годишна възраст един от най-значителните европейски поети от края на XIX и началото на XX в. Мария Рилке (1875-1926) се влюбва в писателката с съветски генезис Лу Андреас-Саломе (1861-1937). Чувствата сред двамата са взаимни и любовта им е съпроводена от поривите на въодушевено духовно единство. През 1899 и 1900 година те пътешестват в Русия. Тогава Рилке приема предлагането на своята спътница да смени личното си име на Райнер. По това време огромният стихотворец към този момент е декларирал обществено, че отхвърля принадлежността си към която и да било нация и страна. Но към Русия той се отнася като към своя татковина и перото му документира това с гениално просветление, придобило през десетилетията и вековете нестихваща известност. Ето къде съгласно него се намира Русия върху планетарната карта:
" Държавите граничат една с друга, а Русия граничи с Бога ".
Още тогава, та до днешни времена не мирясват ортодоксалните русофобски завери, ядосани от нечуваната смелост на поета да извиси Русия и съветския народ над всички страни и нации от планетата. И какво реализираха? Историята потвърждава, че техният яд и резултатите от техните старания да изтрият от земята съблазнителката на Рилке са назад пропорционални на упованията им.
Написаното от поета не изчезва, не губи своята новост, не престава да скандализира и да товари с комплекси за беззащитност лилипутите на омразата.
В историята на човечеството са записани безчет образци, че Русия постоянно е била виновна за ориста на цялото човечество и постоянно е била подготвена да застане против кървавите талази на злото. Бог не би могъл да не разпознае богоравния корен на съветския човек, който е потвърдил неподражаемия си алтруизъм. В безизходни спорове и в трагични тествания съветският човек е потвърдил, че за него да избави един непознат живот е толкоз значимо, колкото е значимо да избави своя личен живот и живота на своите близки. (Справка: Руско-турската война, Епопеята Плевен. Битката за Стара Загора).
История, написана с кръв, не може да се изтрие с гума. Нашите русофоби също знаят, че не могат да я изтрият, само че и през днешния ден не се отхвърлят от обезверените опити най-малко да я преиначат. Но българският народ не има вяра на техните безсрамни неистини и фалшификации. Той има вяра на Вазов, който предсказа, че Русия ще освободи братския българския народ от петвековното турско иго. И пророчеството му се сбъдна.
Авторът на двутомника " Руската концепция ", огромният български публицист, стихотворец, книжовен критик, театровед, журналист и политически анализатор проф. доктор Чавдар Добрев добави в златния фонд на актуалната българска литература извънредно скъпи произведения с неоспорим принос за националната нематериалност. Осмелявам се да назова двутомника " Руската концепция " книга на неговия живот. Това е книга на критик от следвоенното потомство със мощно развито обществено и гражданско възприятие, потомство, формирало своите етически и естетически възгледи под въздействие на съветската литература, под въздействие на Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, под въздействие на незабравимите руски филми, вливащи в душите на онеправданите освен вяра, религия и обич, само че и самоуважение, мощ и подготвеност за битка. Този факт не е без значение, когато си обясняваме дълбокия натурализъм и пълнокръвие, с които Добрев реализира своя незабравим синтез сред неповторимо писателско майсторство и метафизичен дебри, осмислящи тематичното благосъстояние и респектиращия възторг на неговото удивление към Русия и съветския човек, който е кадърен да се жертва за своя военен приятел.
Тази книга е въодушевена от величавата задача на Русия да пази от крах нежния живот на планетата Земя, нежния живот на човечеството. След толкоз безумни войни и великански братоубийства през днешния ден последният човек от най-отдалеченото кътче на земята знае, че в случай че някой може да предотврати международната злополука, това ще бъде Русия.
Ще отбележа, че през последните две десетилетия Чавдар Добрев, за разлика от доста негови сътрудници, видни интелектуалци,
не потърси безшумно и добродушно местенце
отвън зоната на отстрела, а излезе на напред във времето и стартира своята упорита, дръзка и почтена война. Той понесе тежко и не без здравословни последици объркването и срутва на левицата, измените на значително нейни авторитетни в близкото минало дейци и енергичното пребоядисване на доста разкаяли се обществено грешници, с цел да ги одобряват в " правия път ". За Чавдар Добрев имаше веднъж. Трудният. Той до ден сегашен крачи по сложния път. Ако ви би трябвало за нещо, питайте за сложния път. Там ще го намерите.
Той в никакъв случай не е обичал да бъде самичък. И тогава се случи чудото. Сякаш някой му подсказа да тръгне изначало. Не беше късно да го направи. Животът му на създател, блажен от върховенството на съветската литература (от Толстой, Гогол, Достоевски и Чехов) - това е магическият квадрат на Чавдар Добрев, в който той се усеща вдъхновен и недостижим.
И пристигна ред на Руската концепция! Тя позволяваше на въображението му да осмисля философските и художествените дебри на гениалните съветски класици. Покоряваща се оказа самостоятелната позиция, която не цели да бъде тавтология на съветската мисъл, а да види съветския живот и съветската концепция през призмата на личните идейни и естетически пристрастия.
Заради това най-често научният метод и обосновка водят креативната мисъл към есеистиката. Добрев не крие своето голямо почитание към достиженията на съветския дух. Напротив, като на полемист на него му е удобно да отстоява своето русофилство у нас и по света.
Авторът слага във фокуса проблематиката за индивида, за неговата орис в личното му общество, за поробената независимост, за непоносимия живот... Той не се задоволява единствено с констатация, а предлага собствен светоглед, свои мнения за излаз.
Читателят придобива визия за особеностите на съветския живот, за съветското боготърсачество. Важен акцент на Добрев е тематиката за безкрайността на съветската природа, която дефинира самочувствието на съветския човек. Тези условия предпоставят забавни следствия: Руснакът, който живее на два континента и е евроазиец, само че културният му пиедестал е в спектъра на европейската нематериалност.
Добрев акцентира и една друга безконечност. Става въпрос за
безкрайността на съветския дух
за неговата вродена податливост да счита себе си за народ-богоносец. Добрев отбелязва проблемите на обособения съветски човек, на съветския социум - да бъде толерантен, само че и неочакван като вулкан, да дълбае в душата си, да крие съдбовния си грях, жертван да се покайва, да търси покаяния повече, в сравнение с другите европейски нации, да бъде по едно и също време народ-роб и народ-емблема на свободата, лентяй, който спи върху съветска печка, и човек от барикадите на новите времена... И всичко това събрано и съсредоточено, разпиляно и спорно изобразено.
Затова съветската душа, която е надълбоко религиозна, вярна на православието и религиозния канон, толкоз алогично ражда ереси, старообрядства и новообрядства, втурва се след съблазните на всяка нова концепция, оставайки вярна на своята идентичност, на универсалното значение на Руската концепция.
Въпреки безредния живот на съветския човек, макар жестоката история на Русия, съветската душа е високочовеколюбива и вярваща в преобразуващата мощ на социума, подготвена неведнъж да пожертва изконни ползи на индивида в полза на груповия живот и воля.
В центъра на претекстовете, които дефинират отношението на западния човек към обществото, нормално застава личността и нейният исторически нарцисизъм, до момента в който руснакът мъчно може да си показа, че човешката характерност може да съществува отвън обществото. Парадоксът е в това, че точно руснакът, който толкоз упорито търси и намира обвързаностите сред личностите, става жертва на този собствен алтруизъм. Може би това е най-голямата негова обществена и екзистенциална покруса. Каквото и да се приказва, съветският строй на художествено мислене е един от най-неоспоримите родоначалници на главните течения в литературата и изкуството - авангардизма, модернизма - надарено, съвършено трансформиране на традицията в естетическа провокация, в изкуство на парадокса.
Мисля, че двутомникът на Чавдар Добрев не се побира в нито един от литературните или публицистичните жанрове. Зад силата на този сърцебиещ текст пламти всеотдайна идея, предпазена с удивително художествено майсторство, с изумителна целеустременост и честност към съветската концепция, която явно възкръсва от неведението и набира сили за нов изгрев и ново планетарно шествие.
На задачата да обхване многоликата проблематика на своята креативна задача оказва помощ
многоплановият гений на създателя
и опитът, насъбран към този момент от перото му. Забележителни са творбите на Чавдар Добрев в региона на поезията. Докато формалните флагмани на априлската вълна се вписаха във времето като радостни вестители на разведряването, Чавдар Добрев проговори с жестокия език на истината, която фрапантно се разминаваше с красивите метафори на бодрячеството, тъй като носеше в тъканта си метафорите на паниката. Сега се запитвам за какво ли преди към пет десетилетия безспорните владетели на авторското право върху метафората и поетичната изразност четяха, само че разсеяно отминаваха облиците, които се раждаха в поетичната лаборатория на рецензия:
...в хаоса на мелници за хора,
опръскани от чуковете на мира
В българската литература, въпреки и с известно забавяне - а може би таман в точния момент! - се беше появил стихотворец с достоверен живописен почерк, с остро обществено око, което съумява да улови пропускани (неизвестно защо) от братята поети неуместни изрезки от от дълго време деформираната картина на мнимата социална естетика и благоденствие. Чавдар Добрев беше станал злобен от добрина в едно време, което се беше самоконструирало като " мелница за усмивки ".
Трябва да подчертаем, че и в оценката на българските исторически превратности, и в йерархизирането на националните културни полезности (театър, лирика, прозаичност...) Чавдар Добрев се демонстрира изрично като критик с европейски полезности. От родните тесногръдни пристрастия постоянно го отдалечават модерните интегрални възгледи за обществената проблематика и личността, която работи за общото. В тоя смисъл Добрев е изключително непосредствен с Лукач.
При Добрев централен проблем постоянно е бунтуващият се човек и отсам скепсисът, несъгласието, интимното съпричастие. Особено внимание той отделя на състраданието към низшите. Приел е идеята на левицата. Животът му минава в спор. Приел е класовото разделяне на обществото. След историческите промени през 1989 година той първи (в монографията си " Никола Вапцаров " ) потвърждава, че свободата е по-висока цел от равенството.
Навлизането в нетърпеливата напреднала възраст не укротява креативната мощност на създателя. Признанието, че през годините не е станал по-мъдър, не значи, че се отхвърля от задачите си. Опазил го господ. Точно когато умората алармира санитарна пауза, той стартира реализирането на своя най-амбициозен креативен план. След едно дълготрайно и подробно изследване на историческите превратности и на философските лабиринти неуморното му перо яхна алените коне на Руската концепция, с цел да разсъни за нов живот нейните фантазии и нейната честност към първопроходците, с цел да формулира нейните нови провокации и новите хрумвания, които ще ръководят човечеството.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ