Тапата, която излетя от бутилката: Първите два митинга след падането на Живков
Петък, 17 ноември 1989 година - седмица след Десетоноемврийския пленум на Българска комунистическа партия хиляди българи се стичат пред Народното събрание, където се организира първо съвещание след събаряне на Тодор Живков от най-висшия пост общоприет секретар на партията. За първи път сесията се излъчва онлайн по малкия екран.
Първа точка от дневния ред е освобождение на Тодор Живков от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България. При гласуването няма нито един " срещу " и " въздържал се ". С безусловно болшинство на поста е определен Петър Младенов. Премахнати от Наказателния кодекс са текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
17 тноември в Народното събрание - Добри Джуров и Петър Младенов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Тази сесия на Народното събрание ще се запомни и с речта на генерал-полковник Славчо Трънски, изпълнена с рецензия, подигравка и жлъч към Тодор Живков.
17 ноември 1989 година Пенчо Кубадински приказва от трибуната на Народното събрание, индивидът от обкръжението на Тодор Живков, който се обръща против него с решителен глас
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Виж още
" Ако до вчерашния пленум някой е имал подозрение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изявленията на редица приятели, които разкриха неговия същински лик на началник, у никого не ще остане подозрение, че той не заслужава такава чест. Той стои на кормилото на партията и страната и 35 години тормози нашата стопанска система с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измислици. 35 години той насажда поредно и упорито командно-бюрократични способи, афишира напълно случайно и неуместно стадиите на социализма, наричайки го ту зрял, ту действителен, ту толкоз развъртян, че родил две Българии, а ние в този момент виждаме, че няма нито една, каквато сме желали и мечтали " - стартира речта си именитият партизански пълководец. Следват обвинявания към Живков в корист с власт и щуробаджанащина.
17 ноември 1989 година - ръководителят на Народно събрание Станко Тодоров чете първа точна от дневния ред на Народното събрание - събаряне на Тодор Живков от поста ръководител на Държавния съвет
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
А пред Народното събрание към този момент има многохиляден протест. Издигнатите лозунги сочат дневния ред за промени:
" Ние сме за ускорение на преустройството ", " Още ли правото ще бъде облечено в държавна власт? ", " Панев, Йотов, Кубадински, подайте си оставки! ", " Профсъюзите са за коренно проустройство в полза на трудовите хора ", " Съд за потисниците ", " Промяната е в нашите ръце ", " Социализъм, преустрояване, публичност ", " Гласност и неприкритост ", " Да се върнат милионите на страната, долу династията ".
Това е първата по рода си всеобща проява , седмица след свалянето от власт на Тодор Живков.
17 ноември 1989 година пред Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Уникални фрагменти от този исторически ден са запечатани от фоторепортера на Dir.bg Иван Григоров . По това време той работи във вестник " Поглед " и отразява събитията. Панорамни фотоси разкриват мащаба на тази проява.
17 ноември - протест пред Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На другия ден той още веднъж е с фотоапарат в ръка и снима хиляди, маса, народ, които изпълват площада пред храм-паметника " Александър Невски ", с цел да отбележат свалянето от власт на Тодор Живков. Това е денят, в който страстите от огромната смяна се отпушват и зараждащата се съпротива организира първия си свободен протест. Организатори са Инициативен комитет от така наречен " неофициални сдружения ", отпред с Независим профсъюз " Подкрепа ", " Екогласност ", " Клубът за поддръжка на гласността и преустройството " и " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида ".
Виж още
" И двата митинга - пред Народното събрание и пред храм-паметника, бяха големи по мащаб, всички бяхме заредени с вяра към бъдещето, което ни чака ", спомня си Иван Григоров.
По-късно ще стартира мерене кой от двата митинга е бил по-голям, както и назад преброяване на първия протест. Демонстрацията пред Народното събрание е проведена от комунистическата партия - незабавно щом научава за проектите на неофициалните сдружения за протест на идващия ден - тя би трябвало да покаже единството сред народ и партия (БКП) в реализирането на преустройството. А митингът на 18 ноември е проведен от зараждащата се съпротива , само че също не минава без позволение на новото управление на Българска социалистическа партия при изискване, че там ще се обявява поддръжка за новия партиен курс към преустрояване, отпред с новия водач Петър Младенов.
Истината е, че множеството хора вземат участие и в двата митинга, екзалтирани от измененията, които задават нов курс към независимост и народна власт. Там са както хората от зараждащата се синя съпротива, по този начин и членове на Българска комунистическа партия.
" Тогава всички ние бяхме изпълнени с толкоз религия в измененията и демократичното развиване на страната, че я виждахме след 5 години като една Швейцария ", спомня си Евелина Иванова, която не пропуща нито един един протест след рухването на Тодор Живков от власт. Спомня си, че за митинга пред храм-паметника употребяват всевъзможни подръчни материали, в това число и листа от блокчетата за изобразяване на учениците, с цел да изпишат върху тях лозунги.
Събота, 11 часа, 18 ноември 1989 г.
Целият площад към храм-паметника е почернял от хора, невиждана панорама за това място в историята на комунистическа България. Присъстват десетки хиляди. Пространството е толкоз претъпкано, че мнозина са се качили по околните дървета и покриви. В пресата числеността им варира от 50 до 150 хиляди, само че броят им е пресилен от еуфорията и заряда на събитието. Самият площад няма по какъв начин да побере повече 20-30 хиляди души. Но гледката е в действителност внушителна.
" Когато към 10 часа и нещо отидох на площада и го видях изпълнен с разчувствани хора, които разпъваха транспаранти и размахваха лозунги и флагове, разбрах, че се задава нещо огромно ", спомня си Петко Симеонов, който по това време е секретар на " Клуба за поддръжка на гласността и преустройството " и един от представителите на митинга.
Според него към 50 души припадат на този протест. Явно не устоят на вълнението и напрежението, наелектризирали въздуха с възгласи " Демокрация! ", " Свобода! ", " Долу Българска комунистическа партия! " и други
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Водещ на митинга е Александър Каракачанов, секретар на " Екогласност ". На спонтанна естрада на стъпалата на храм-паметника са бъдещите основатели на Съюз на демократичните сили, отпред с Жельо Желев, както и комунисти като кинорежисьора Анжел Вагенщайн и писателя Георги Мишев, на които напълно скоро са върнати отнетите партийни билети. Като деятел на " Екогласност " взе участие и доктор Петър Берон.
" Самият протест беше значително иницииран от самите комунисти, тъй като беше концепцията да се поддържа новото ръководство след рухването на Живков ", споделя по-късно доктор Петър Берон.
Решението за провеждането се взема в дома на Анжел Вагенщайн, който е гневен антиживковист. Той постанова знака " Виктория " - вдигнатите нагоре показалец и междинен пръст във формата на буквата V . Дотогава митингуващите размахват разтворена длан по концепция на " Независимото сдружение за отбрана на индивида ". По-късно Вагенщайн ще измисли и знака с вдигнатия палец на успеха за Българска социалистическа партия .
Митингуващите размахват разтворена длан по концепция на " Независимото сдружение за отбрана на индивида "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Митингът дава своя избор на доверие за период от една година на новия общоприет секретар на Българска социалистическа партия и ръководител на Държавния съвет Петър Младенов, като водач на започващото фактически преустрояване, само че под изискване: " Ние сме с него, до момента в който той е с нас ".
18 ноември - Анжел Вагенщайн приказва на митинга
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Петко Симеонов взема първи думата, като не пропуща да каже в прав текст, че Тодор Живков си е отишъл, само че е оставил " тежки стопански, политически и нравствени проблеми ". Оставил е страната в рецесия, с " празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, унищожената промишленост, нечистата природа. "
" Той си отиде, само че системата остана, остана на практика непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и сега държавната благосъстоятелност, тя владее средствата за всеобща информация, в нейни ръце е репресивният уред. "
Поставя 7 претенции за смяна и приключва с персонално послание към Петър Младенов: " Ние желаеме, другарю Младенов, да живеем в прилична страна. Ако Вие работите за нашите претенции, ще имате привилегията да се ползвате от нашата поддръжка и доверие. Дойде денят да викнем намерено: Искаме чиста и свята република! Искаме независимост и народна власт! "
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След него приказва Георги Мишев, който се обръща към хората с " жители ". Когато Радой Ралин застава зад микрофона, взривява публиката:
Радой Ралин приказва на микрофона
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Изстрадали сънародници, неосъществени, зачеркнати три генерации, всички ние сме смазани от режима на плутокрацията. Виждам девиз " Смърт на алената буржоазия ". Това не беше алена буржоазия, тъй като буржоазията стана класа с труд и с произвеждане, тъй като буржоазията не печелеше от властта, а властта печелеше от налозите, които взимаше извън. А алената плутокрация беше властта на забогателите от власт. Това паразитно малцинство, което искаше да ни ръководи доживотно и което сведе индивида до животно. Вие всичко го знаете, по тази причина нека 10 ноември да е повторното избавление на България, нека не остане единствено един сантиментален почин, единствено едно героично желание . "
18.11.1989 година - Отляво на дясно - Петър Берон, Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова, зад нея Константин Тренчев (с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Думата взима Блага Димитрова. Тя назовава България " страна на розите и на склерозите " и честити " новия български Великден ":
" Сестри и братя, цветущ да ни е новият български Великден! Три десетилетия от живота на родината минаха в робство под феодалния правешки герб. Някога България бе позната по света с името Страна на розите, а монополът на самодържавието я трансформира в страна на склерозите. В какво трансфораха приливигированите васали живота ни? В сива досада, нещастен труд, в безмълвие, в боязън и незаинтересованост. Некадърникът заема длъжността на способния, подлият ласкател преследва до цялостно погубване честния, простакът провежда себеподобните си, с цел да задуши гласа на разсъдъка и на гения. Никой не си е на мястото, с изключение на с дребни изключения. "
Пред храм-паметника приказват общо 17 души, измежду които е и строителят Дамян Илиев от " Екогласност " - героят на социалистически труд, взел участие в построяването на АЕЦ " Козлодуй ", Топлоелектрическа централа " Марица-Изток ", Топлоелектрическа централа " Бобовдол ", Аспаруховия мост и мостовете над Витиня. Думата взимат още акад. Кирил Василев , бащата на проф. Николай Василев, който в държавното управление на Филип Димитров ще стане вицепремиер и министър на образованието, Едвин Сугарев (Кръг " 39 " ) - един от бъдещите знаци на Съюз на демократичните сили, артистът Петър Слабаков , отец Христофор Събев (Комитет за отбрана на религиозните свободи), Константин Тренчев (Независим синдикат " Подкрепа " ) и Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество) - най-младият оратор на митинга, студент, преди малко освободен от пандиза, където лежи от 1985 до 1989 година по присъда за разпространение на антисоциалистическа литература.
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Единственият, който се изрича, че дава стеснен избор на доверие на Петър Младенов, е Румен Воденичаров , тогава ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида, прочут по-късно като националист и застанал срещу Съюз на демократичните сили.
Воденичаров е и първият, който употребява за послание думите " дами и господа ". Когато назовава Петър Младенов ``господин``, а не " другарю ", тълпата се развълнува, стартират откъслечни подсвирквания и възгласи на неодобрение.
" Налага се да бъдат взети екстрени ограничения, които да унищожават най-уродливите формирания от персоналния режим на Тодор Живков и да отворят необятно пътя за демократични преобразования във всички сфери на обществения живот ", декларира от трибуната основателят за основаване на " Клуба за поддръжка на гласността и преустройството " Жельо Желев и прочита резолюцията, която митингът би трябвало да одобри.
Виж още
Поставено е настояването за законодателни промени и унищожаване на член 1 от Конституцията, който дефинира безспорната власт на Българска комунистическа партия . На 15 януари 1990-а той е анулиран и са подхванати първите стопански промени.
В този ден се ражда и още един знак на " опозицията ". Охранителите на митинга, с цел да се отличават, носят сини ленти . Малко по-късно това ще стане цветът на Съюз на демократичните сили.
Два часа и половина трае тази първа демонстрация на висок прочувствен градус и блестящо афиширан цивилен възторг. Той разсънва доста очаквания и упования за бъдещето. Въпросът е дали и на какъв брой от поставените тогава въпроси е отговорено до през днешния ден, 33 години по-късно.
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Първа точка от дневния ред е освобождение на Тодор Живков от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България. При гласуването няма нито един " срещу " и " въздържал се ". С безусловно болшинство на поста е определен Петър Младенов. Премахнати от Наказателния кодекс са текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление.
17 тноември в Народното събрание - Добри Джуров и Петър Младенов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Тази сесия на Народното събрание ще се запомни и с речта на генерал-полковник Славчо Трънски, изпълнена с рецензия, подигравка и жлъч към Тодор Живков.
17 ноември 1989 година Пенчо Кубадински приказва от трибуната на Народното събрание, индивидът от обкръжението на Тодор Живков, който се обръща против него с решителен глас
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Виж още " Ако до вчерашния пленум някой е имал подозрение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изявленията на редица приятели, които разкриха неговия същински лик на началник, у никого не ще остане подозрение, че той не заслужава такава чест. Той стои на кормилото на партията и страната и 35 години тормози нашата стопанска система с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измислици. 35 години той насажда поредно и упорито командно-бюрократични способи, афишира напълно случайно и неуместно стадиите на социализма, наричайки го ту зрял, ту действителен, ту толкоз развъртян, че родил две Българии, а ние в този момент виждаме, че няма нито една, каквато сме желали и мечтали " - стартира речта си именитият партизански пълководец. Следват обвинявания към Живков в корист с власт и щуробаджанащина.
17 ноември 1989 година - ръководителят на Народно събрание Станко Тодоров чете първа точна от дневния ред на Народното събрание - събаряне на Тодор Живков от поста ръководител на Държавния съвет
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
А пред Народното събрание към този момент има многохиляден протест. Издигнатите лозунги сочат дневния ред за промени:
" Ние сме за ускорение на преустройството ", " Още ли правото ще бъде облечено в държавна власт? ", " Панев, Йотов, Кубадински, подайте си оставки! ", " Профсъюзите са за коренно проустройство в полза на трудовите хора ", " Съд за потисниците ", " Промяната е в нашите ръце ", " Социализъм, преустрояване, публичност ", " Гласност и неприкритост ", " Да се върнат милионите на страната, долу династията ".
Това е първата по рода си всеобща проява , седмица след свалянето от власт на Тодор Живков.
17 ноември 1989 година пред Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Уникални фрагменти от този исторически ден са запечатани от фоторепортера на Dir.bg Иван Григоров . По това време той работи във вестник " Поглед " и отразява събитията. Панорамни фотоси разкриват мащаба на тази проява.
17 ноември - протест пред Народното събрание
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На другия ден той още веднъж е с фотоапарат в ръка и снима хиляди, маса, народ, които изпълват площада пред храм-паметника " Александър Невски ", с цел да отбележат свалянето от власт на Тодор Живков. Това е денят, в който страстите от огромната смяна се отпушват и зараждащата се съпротива организира първия си свободен протест. Организатори са Инициативен комитет от така наречен " неофициални сдружения ", отпред с Независим профсъюз " Подкрепа ", " Екогласност ", " Клубът за поддръжка на гласността и преустройството " и " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида ".
Виж още " И двата митинга - пред Народното събрание и пред храм-паметника, бяха големи по мащаб, всички бяхме заредени с вяра към бъдещето, което ни чака ", спомня си Иван Григоров.
По-късно ще стартира мерене кой от двата митинга е бил по-голям, както и назад преброяване на първия протест. Демонстрацията пред Народното събрание е проведена от комунистическата партия - незабавно щом научава за проектите на неофициалните сдружения за протест на идващия ден - тя би трябвало да покаже единството сред народ и партия (БКП) в реализирането на преустройството. А митингът на 18 ноември е проведен от зараждащата се съпротива , само че също не минава без позволение на новото управление на Българска социалистическа партия при изискване, че там ще се обявява поддръжка за новия партиен курс към преустрояване, отпред с новия водач Петър Младенов.
Истината е, че множеството хора вземат участие и в двата митинга, екзалтирани от измененията, които задават нов курс към независимост и народна власт. Там са както хората от зараждащата се синя съпротива, по този начин и членове на Българска комунистическа партия.
" Тогава всички ние бяхме изпълнени с толкоз религия в измененията и демократичното развиване на страната, че я виждахме след 5 години като една Швейцария ", спомня си Евелина Иванова, която не пропуща нито един един протест след рухването на Тодор Живков от власт. Спомня си, че за митинга пред храм-паметника употребяват всевъзможни подръчни материали, в това число и листа от блокчетата за изобразяване на учениците, с цел да изпишат върху тях лозунги.
Събота, 11 часа, 18 ноември 1989 г.
Целият площад към храм-паметника е почернял от хора, невиждана панорама за това място в историята на комунистическа България. Присъстват десетки хиляди. Пространството е толкоз претъпкано, че мнозина са се качили по околните дървета и покриви. В пресата числеността им варира от 50 до 150 хиляди, само че броят им е пресилен от еуфорията и заряда на събитието. Самият площад няма по какъв начин да побере повече 20-30 хиляди души. Но гледката е в действителност внушителна.
" Когато към 10 часа и нещо отидох на площада и го видях изпълнен с разчувствани хора, които разпъваха транспаранти и размахваха лозунги и флагове, разбрах, че се задава нещо огромно ", спомня си Петко Симеонов, който по това време е секретар на " Клуба за поддръжка на гласността и преустройството " и един от представителите на митинга.
Според него към 50 души припадат на този протест. Явно не устоят на вълнението и напрежението, наелектризирали въздуха с възгласи " Демокрация! ", " Свобода! ", " Долу Българска комунистическа партия! " и други
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Водещ на митинга е Александър Каракачанов, секретар на " Екогласност ". На спонтанна естрада на стъпалата на храм-паметника са бъдещите основатели на Съюз на демократичните сили, отпред с Жельо Желев, както и комунисти като кинорежисьора Анжел Вагенщайн и писателя Георги Мишев, на които напълно скоро са върнати отнетите партийни билети. Като деятел на " Екогласност " взе участие и доктор Петър Берон.
" Самият протест беше значително иницииран от самите комунисти, тъй като беше концепцията да се поддържа новото ръководство след рухването на Живков ", споделя по-късно доктор Петър Берон.
Решението за провеждането се взема в дома на Анжел Вагенщайн, който е гневен антиживковист. Той постанова знака " Виктория " - вдигнатите нагоре показалец и междинен пръст във формата на буквата V . Дотогава митингуващите размахват разтворена длан по концепция на " Независимото сдружение за отбрана на индивида ". По-късно Вагенщайн ще измисли и знака с вдигнатия палец на успеха за Българска социалистическа партия .
Митингуващите размахват разтворена длан по концепция на " Независимото сдружение за отбрана на индивида "
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Митингът дава своя избор на доверие за период от една година на новия общоприет секретар на Българска социалистическа партия и ръководител на Държавния съвет Петър Младенов, като водач на започващото фактически преустрояване, само че под изискване: " Ние сме с него, до момента в който той е с нас ".
18 ноември - Анжел Вагенщайн приказва на митинга
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Петко Симеонов взема първи думата, като не пропуща да каже в прав текст, че Тодор Живков си е отишъл, само че е оставил " тежки стопански, политически и нравствени проблеми ". Оставил е страната в рецесия, с " празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, унищожената промишленост, нечистата природа. "
" Той си отиде, само че системата остана, остана на практика непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и сега държавната благосъстоятелност, тя владее средствата за всеобща информация, в нейни ръце е репресивният уред. "
Поставя 7 претенции за смяна и приключва с персонално послание към Петър Младенов: " Ние желаеме, другарю Младенов, да живеем в прилична страна. Ако Вие работите за нашите претенции, ще имате привилегията да се ползвате от нашата поддръжка и доверие. Дойде денят да викнем намерено: Искаме чиста и свята република! Искаме независимост и народна власт! "
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След него приказва Георги Мишев, който се обръща към хората с " жители ". Когато Радой Ралин застава зад микрофона, взривява публиката:
Радой Ралин приказва на микрофона
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Изстрадали сънародници, неосъществени, зачеркнати три генерации, всички ние сме смазани от режима на плутокрацията. Виждам девиз " Смърт на алената буржоазия ". Това не беше алена буржоазия, тъй като буржоазията стана класа с труд и с произвеждане, тъй като буржоазията не печелеше от властта, а властта печелеше от налозите, които взимаше извън. А алената плутокрация беше властта на забогателите от власт. Това паразитно малцинство, което искаше да ни ръководи доживотно и което сведе индивида до животно. Вие всичко го знаете, по тази причина нека 10 ноември да е повторното избавление на България, нека не остане единствено един сантиментален почин, единствено едно героично желание . "
18.11.1989 година - Отляво на дясно - Петър Берон, Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова, зад нея Константин Тренчев (с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Думата взима Блага Димитрова. Тя назовава България " страна на розите и на склерозите " и честити " новия български Великден ":
" Сестри и братя, цветущ да ни е новият български Великден! Три десетилетия от живота на родината минаха в робство под феодалния правешки герб. Някога България бе позната по света с името Страна на розите, а монополът на самодържавието я трансформира в страна на склерозите. В какво трансфораха приливигированите васали живота ни? В сива досада, нещастен труд, в безмълвие, в боязън и незаинтересованост. Некадърникът заема длъжността на способния, подлият ласкател преследва до цялостно погубване честния, простакът провежда себеподобните си, с цел да задуши гласа на разсъдъка и на гения. Никой не си е на мястото, с изключение на с дребни изключения. "
Пред храм-паметника приказват общо 17 души, измежду които е и строителят Дамян Илиев от " Екогласност " - героят на социалистически труд, взел участие в построяването на АЕЦ " Козлодуй ", Топлоелектрическа централа " Марица-Изток ", Топлоелектрическа централа " Бобовдол ", Аспаруховия мост и мостовете над Витиня. Думата взимат още акад. Кирил Василев , бащата на проф. Николай Василев, който в държавното управление на Филип Димитров ще стане вицепремиер и министър на образованието, Едвин Сугарев (Кръг " 39 " ) - един от бъдещите знаци на Съюз на демократичните сили, артистът Петър Слабаков , отец Христофор Събев (Комитет за отбрана на религиозните свободи), Константин Тренчев (Независим синдикат " Подкрепа " ) и Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество) - най-младият оратор на митинга, студент, преди малко освободен от пандиза, където лежи от 1985 до 1989 година по присъда за разпространение на антисоциалистическа литература.
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Единственият, който се изрича, че дава стеснен избор на доверие на Петър Младенов, е Румен Воденичаров , тогава ръководител на Независимото сдружение за правата на индивида, прочут по-късно като националист и застанал срещу Съюз на демократичните сили.
Воденичаров е и първият, който употребява за послание думите " дами и господа ". Когато назовава Петър Младенов ``господин``, а не " другарю ", тълпата се развълнува, стартират откъслечни подсвирквания и възгласи на неодобрение.
" Налага се да бъдат взети екстрени ограничения, които да унищожават най-уродливите формирания от персоналния режим на Тодор Живков и да отворят необятно пътя за демократични преобразования във всички сфери на обществения живот ", декларира от трибуната основателят за основаване на " Клуба за поддръжка на гласността и преустройството " Жельо Желев и прочита резолюцията, която митингът би трябвало да одобри.
Виж още Поставено е настояването за законодателни промени и унищожаване на член 1 от Конституцията, който дефинира безспорната власт на Българска комунистическа партия . На 15 януари 1990-а той е анулиран и са подхванати първите стопански промени.
В този ден се ражда и още един знак на " опозицията ". Охранителите на митинга, с цел да се отличават, носят сини ленти . Малко по-късно това ще стане цветът на Съюз на демократичните сили.
Два часа и половина трае тази първа демонстрация на висок прочувствен градус и блестящо афиширан цивилен възторг. Той разсънва доста очаквания и упования за бъдещето. Въпросът е дали и на какъв брой от поставените тогава въпроси е отговорено до през днешния ден, 33 години по-късно.
18 ноември 1989 година на пл. „ Александър Невски “
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ