Пет процента или над 6500 от случаите на рак на

Пет % или над 6500 от случаите на рак на пикочния мехур в Европа могат да бъдат свързани със съдържащите се в чешмяната вода химикали трихалометани (THM), сочи изследване, кооординирано от Барселонския институт за световно здраве (Barcelona Institute for Global Health) ISGLOBAL и оповестено в списание Environmental Health Perspectives през 2020 година Трихалометаните са странични артикули от процеса на стерилизация на вода за питейни цели. Те се получават при смесването на хлора с даже дребни количества от срещащите се във водата органични субстанции.

Става въпрос за едно от първите сходни изследвания, което цели да откри какъв брой от тези тумори са зародили заради излагане на трихалометани в чешмяната вода. Проучването е направено през 2016 година, а от членуващите тогава 28 страни (преди отдръпването на Англия от Съюза) единствено България и Румъния не са дали настояща действителна информация. Липсата на данни за двете страни е принудило откривателите да употребяват приблизителни числа и догатки. Вследствие на това в България на процедура не се знае каква е действителната обстановка за наличието на трихалометани в чешмяната вода, а оттова и за обвързвания с тях брой случаи на рак на пикочния мехур.

Резултатите от изследването демонстрират, че случаите на рак на пикочния мехур свързани с излагането на трихалометани в Европейски Съюз, могат да спаднат с 44 %, в случай че концентрацията им във всички страни спадне до междинното равнище от 11 μg/L (при позволена граница на Европейски Съюз от 100 μg/L).

Добрата вест е, че в множеството европейски страни концентрацията е много под границата на референтните равнища. И въпреки всичко в 13 страни са открити високи междинни равнища на трихалометани. Сред тях са Кипър, Унгария, Ирландия, Испания, Португалия и Англия. Съответният риск от обвързван с тази причина рак на пикочния мехур варира в другите страни, като е най-голям в Испания и Англия надлежно с към 1500 и 1350 случая. Най-високият % на случаите е открит в Кипър – 23%, Малта и Италия 17%, а в Испания и Гърция той е към 10%. Най-нисък риск съществува в Дания, на процедура 0%, до момента в който Холандия, Германия, Австрия и Литва имат по-малко от 0,5%.

Според откривателите „ през последните 20 години бяха положени огромни старания за понижаване на равнищата на трихалометани в няколко страни от Европейския съюз “. Настоящите равнища в някои от тях обаче към момента могат да съставляват риск, обвързван с развиването на рак на пикочния мехур.

Броят случаи, които могат да бъдат приписани на излагането на трихалометани, e открит посредством информация от интернационалната база данни за рак на пикочния мехур и съответните статистически модели, установяващи по какъв начин междинното равнище на THM е обвързвано с честотата на този тип тумори във всяка страна. В България и Румъния липсва задоволително информация за равнищата на THM в чешмяната вода. Едно от основните провокации пред изследването се оказва достъпът до обновена представителна информация за равнищата на трихалометани в съответната страна. За задачата общинският личен състав, грижещ се за обезпечаване на качеството на водата, е бил помолен да попълни въпросници, свързани с концентрацията на THM във водни проби, получени от чешмата, разпределителните тръби и пречиствателните станции.

Освен общинските данни, употребявани са също публично налична информация, отчети за качеството на водата и научна литература по тематиката. Изследователите събират и данни за равнищата на обособените трихалометани, а точно хлороформ, бромодихлорометан, дибромохлорометан и бромоформ. Въпреки това те не съумяват да получат всички нужни данни за задачите на проучването. Най-критична е неналичието на информация от България и Румъния. „ Надяваме се, че тези данни ще станат по-лесно налични в бъдеще “, отбелязва изследователката Кристина Вилянуева от Барселонския институт за световно здраве (ISGLOBAL).

Вече е известно от предходни изследвания, че излагането на THM по разнообразни способи, в това число посредством усвояване, поемане, контакт с кожата, усилва риска от рак на пикочния мехур. Хлорът, който се употребява за обеззаразяване на питейната вода посредством елиминиране на болестотворни бактерии, вируси и паразити, е повода за появяването на трихалометаните. Проучвания демонстрират, че хлорът може да бъде причина и за редица здравословни проблеми, измежду които сърдечни болести, анемия, хипертония, атеросклероза. Също по този начин хлорът изсушава кожата, нервира лигавицата на очите и спомага за разрушение структурата на косъма, в следствие от което косата става чуплива и стартира да пада по-лесно. Сред нежеланите му резултати е и унищожаването на витамин Е в тялото.

При стерилизация на питейната вода част от хлора остава във водоснабдителната мрежа и доближава до крайния консуматор. Силният аромат на хлор във водата се дължи на неговата реакция с избрани субстанции. Следователно водата, която мощно мирише на хлор, нормално е нечиста. В същото време количеството на свободен хлор във водата не трябва да надвишава 0,40 mg/l. Вредните въздействия на хлора върху човешкото тяло са резултат от приема на чешмяна вода, от вдишването на отделяните по време на душ хлорни пари, както и от директното навлизане през кожата при всекидневната приложимост на хлорирана вода.