Пет години след откриването си GJ 1132 b – една

Пет години след откриването си GJ 1132 b – една от най-интересните планети в Млечния път – стана даже по-интригуваща. Изглежда, че откакто е изгубила своята атмосфера, тя е съумяла да си сътвори нова.

Ако наблюденията на учените се окажат правилни, то това ще е първият разпознат случай на екзопланета, която е реформирала доста своята атмосфера чрез вулканичната си активност.

От една страна, това разрешава на откривателите да проучат магмения състав на екзопланетата, като изследват нейната атмосфера. От друга, ни демонстрира, че евентуално съществуват доста други екзопланети от този вид, които разполагат с атмосфера и които бихме могли да проучим. Научният труд, описващ резултатите, е признат за издание в The Astronomical Journal и може да бъде прочетен авансово в arXiv.

“Изключително вълнуващо е, защото считаме, че атмосферата, която виждаме в този момент, е регенрирана – допустимо е да е вторична атмосфера – споделя астрономът Раийса Естрела от Лаборатория за реактивно придвижване на NASA в Пасадена. – Първоначално смятахме, че тези извънредно облъчени планети евентуално са много скучни, защото са изгубили своите атмосфери. Ние обаче разгледахме наличните набл‘дения, направени над тази планета посредством телескопа „ Хъбъл “ и си казахме, „ А, не, тук има атмосфера. “ “.

GJ 1132 b озадачава учените още от откриването си през 2015-та. Това е каменист свят, чиято маса е 1,66 пъти по-голяма от тази на Земята (размерът ѝ е 1,16 пъти по-голям спрямо нашия роден свят). Намира се на едвам 41 светлинни години от нас. Астрономите смятаха, че по-задълбоченото ѝ изследване ще ни разреши да научим по-добре скалистите планети в личната ни Слънчева система (като Земята, Венера и Марс).

Съществуват, несъмнено, някои основни разлики. Орбитата на GJ 1132 b към своята звезда GJ 1132 е 1,6-дневна. Въпреки че GJ 1132 е малко алено джудже, то е много по-хладно и неясно от Слънцето, само че може да доближи температури от порядъка на 257 градуса по Целзий. Освен това облъчва GJ 1132 b с 19 пъти повече слънчева радиация, в сравнение с Слънцето – Земята.

Не на последно място, учените имат вяра, че GJ 1132 b е почнала своя живот преди 5 милиарда години като доста по-различна от Земята, Марс и Венера планета. Според тях в миналото тя е била мини Нептун – по-малък от Нептун, само че по-голям от Земята свят. Онова, което е останало най-после, е скалистото ядро, откакто първичната, основана на водород, атмосфера се е изпарила в границите на едвам няколко стотици милиона години поради звездната радиация.

Впоследствие астрономите употребяват телескопа MPG/ESO в Чили, с цел да следят екзопланетата по време на нейния пренос сред нас и звездата. Подобно пасажи водят до бледи спадове в слънчевата светлина, само че в случай че екзопланетата има атмосфера, светлината в някои дължини на вълните може да бъдат всмукана и излъчена от атомите в атмосферата, разкривайки по този метод наличието на разнообразни детайли.

Според данните на MPG/ESO GJ 1132 b в реалност има атмосфера и наподобява тя е богата на водород (което съответствува със сюжета за така наречен мини Нептун).

По-задълбочени изследвания на екзопланетата, направени с телескопа „ Хъбъл “ обаче, прекатурват тази концепция надолу с главата.

Атмосферата на GJ 1132 b не е формирана единствено от водород. Тя съставлява комплициран микс от водород, циановодород, метан и амоняк. Освен това е допълнена от гъст въглеворододна мъгла, сходна със земния смог.

Според данните на учените атмосферното налягане на повърхността е сходно с това на Земята. Тъй като атмосферата ѝ към момента „ изтича “ в галактическото пространство, това е в действителност удивително.

За да открият какво тъкмо се случва, учените прибягват до помощта на компютърните модели. Изглежда, че най-вероятното пояснение е, че първичната атомна атмосфера на GJ 1132 b е била всмукана от океана от разтопена магма, който е покривал планетата в ранните ѝ години.

Въпреки че през днешния ден повърхността на планетата се е охладила, интериорът ѝ е към момента топъл и деен – гравитационните взаимоотношения на GJ 1132 b със звездата ѝ го поддържат парещ и „ кашав “. Вулканичната интензивност освобождава, наред с останалите детайли, и водород, който се влива в новата атмосфера. Казано другояче – въпреки и истинската атмосфера продължава да изтича, тя в действителност се възвръща с водорода, съхраняван в мантията на планетата.

Тези открития биха могли да обяснят за какво има толкоз доста планети вид мини Нептун. Освен това значи евентуално, че даже и една планета да стартира своя живот по сходен метод, не е изключено един ден да се трансформира в свят от вида на Земята, Венера и Марс – каменист, вулканично деен (поне на някакъв стадий от съществуването си) и притежаващ атмосфера.

Изследването ще бъде оповестено в The Astronomical Journal и може да бъде прочетено авансово в arXiv.

Източник: Science Alert