Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и председателят на Националния

...
Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и председателят на Националния
Коментари Харесай

Иван Николов: По следите на едно оттеглено доверие

Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и ръководителят на Националния съвет Стефан Стойков се пробваха да употребяват следващото идване на вицепрезидента госпожа Илияна по покана на КИЦ-а в Босилеград, с цел да се присламчат още веднъж и да си възстановят изгубеното доверие на публична България.

Тазгодишното честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност в Босилеград се организира на няколко места и по друг метод – от пародиен ритуал вид селска работа във връзка „ Св. Чирило и Методије “, със зелници и квасено мляко, чалга и хоро на поляната пред черквата, до посещаване на вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова по покана на КИЦ-а, тържествени слова, посещение на елитно Софийско учебно заведение и концерт духовни и родолюбиви песни на хор „ Български гласове ”.

Чест прави на Вицепрезидента госпожа Илияна Йотова от стотиците вероятни предложения за 24 май в България и чужбина, да се отзове навръх поканата на КИЦ-а и да пристигна в Босилеград с цел да окуражи хората, които към момента отстояват българската култура и просвета.
Иван Николов, ръководител на КИЦ Босилеград
Нека да напомним. Честването на Деня на светите братя Кирил и Методий стартира през 2007 година в село Извор като взаимна самодейност на Граждански комитет „ Западни околности ” и КИЦ „ Босилеград ” – пред Килийното учебно заведение и черквата в с. Извор, на мястото откъдето през 1832 година стартира просвещението и възраждането на Краището.

По известните способи на едни служби за обезвреждане на нежелани от властта прояви, към този момент на идната година кметът и подопечните му общински чиновници със свещеника направиха дублиращо честване съгласно техните си показа за просвета и култура със сръбска чалга, скара, бира и съответните антибългарски послания. В идващите години Гимназията и Основното учебно заведение също почнаха да празнуват „ Св. Чирило и Методийе ”, а след това и Просветното министерство на Р. Сърбия одобри 24 май за учебен празник.

По същото време битката против българските организации, чиято цел е точно българската култура и просвета се ожесточи. Даже преследването на активността на КИЦ-а залегна в годишните проекти на „ ветераните ” от Съюза на бойците, финансирани от общината. С общински средства, те построиха паметна чешма на три крачки от паметника на Левски в Босилеград и започнаха още веднъж да празнуват „ 8 септември – ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация ” със съответните антибългарски слова на набедените югославски партизани.
Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност вицепрезидентът Илияна Йотова празнува с представители на българското национално малцинство в Босилеград.
Българският бизнес, който изиска да приватизира и да предложи работа и занаят на хората, безусловно бе изметен от Босилеград. Образованието на български език, информирането и свободата на словото напълно затънаха. Отбелязването на гибелната дата на Левски в интерпретацията на кмета Владимир Захарийев се трансформира в един „ прелестен ден ” за „ нашия съгражданин Васил Левски ”!? На КИЦ-а беше неразрешено полагане на венци и цветя пред паметника на Левски с полицейска проява на два рейса жандармерия за битка с всеобщи вълнения особено изпратени от Белград. Заваляха правосъдни производства против КИЦ-а и Демократичния съюз на българите по доноси на сътрудници на БИА. Утвърдените български правозащитни организации и персони, макар европейската си легитимация, бяха оплюти като „ задгранични сътрудници ” и „ българи за пари ” на прехрана на София. Екологичните проблеми доближиха заплашителни размери и съществено заплашиха речните и питейните води, а с това и здравето и живота на хората.

Лека-полека, в Босилеград се откри средновековен метод на ръководство. Кметът най-нахално си присвои правото да употребява формалната българската политика към българите в чужбина, с цел да урежда българско поданство, да води кандидатстудентски акции и лекуване на българи от Босилеград на Военно-медицинска академия за избирателен ПР и да прави популистки партийни изявления от вида на „ моят брат Бойко ”, с което злепоставяше българския министър председател пред опозицията му.

Чашата преля през 2017 година при отбелязването на 100-годишнината от Погрома в Босилеградско. Идеята на българските организации беше да се уважи паметта на почтените жертви, избити от паравоенното формирование на Коста Печанац на 15-16 май 1917 година с слагане на паметна плоча с имената им и в наличието на представители на двете страни в символ на национално помиряване, почитание към българското малцинство, добросъседските връзки и участието на Сърбия в Европейски Съюз.

Тогава маските паднаха. Кметът изрично отхвърли слагането на паметната плоча. Още повече, отхвърли да одобри вицепрезидента госпожа Илияна Йотова, която пристигна по този мотив в Босилеград. Полицията в Босилеград показно конфискува едната паметна плоча на 24 май 2017 година, на другата година конфискува и втората паметна плоча на границата. В отговор, България отдръпна доверието си от кмета и тогавашен ръководител на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захарийев. Широко отворените порти на българските държавни институции в София внезапно се затвориха за него. Видимо се видя неявяване му при срещата на двамата президенти Александър Вучич и Румен Радев в Белград и Цариброд през 2018 и 2021 година Вучич разпореди плочите да бъдат върнати, с което си изми ръцете и стовари виновността за тяхното задържане върху Владимир Захарийев. И все пак, нито една от тях към момента не е сложена.

Пет години по-късно, кметът Владимир Захарийев и ръководителят на Националния съвет Стефан Стойков се пробваха да употребяват следващото идване на вицепрезидента госпожа Илияна по покана на КИЦ-а в Босилеград, с цел да се присламчат още веднъж и да си възстановят изгубеното доверие на публична България. Дори без да й се извинят за гафа от 2017 година, когато отхвърлиха да я одобряват. Ей по този начин, тихичко, по терлици, без да трансформират нищо в държанието си, те се пробваха да се примъкнат като че ли нищо не е било. Да получат всичко и да не дадат нищо. Студеното ръкостискане на госпожа Йотова пред Гимназията със самопоканилия се кмет и предлагането на Стефан Стойков за среща в Президентството, е следващият опит хитричко да се мине сред капките, без обаче да се промени антибългарската и антиевропейската същина на политиката против българското малцинство в Западните околности. Нещо, доста наподобяващо на това, което следим и в Северна Македония.

Разбира се, ние нямаме нищо срещу нормализирането на връзките на Босилеградските управници с публична България. Проблемът е, с какво ще отидат те при президента и какво друго могат да му предложат с изключение на гневно бърборене против „ българите за пари ”, които ги злепоставят по медиите? Нека да сме наясно – задачата на тяхната среща с президента, премиера, Народното събрание или който и да е различен, не е да изискат помощ за българите в Босилеград. Не, те просто желаят легитимиране от страна на българската страна на тяхната антибългарска политика в Босилеград. Те желаят единствено фотография с формалните български държавни представители с цел да си я сложат на календара и да впечатляват простолюдието с нея.

По принцип, доста е мъчно да се завоюва един път изгубено доверие, само че не е и изцяло невероятно. След пет години прекратени връзки с България, босилеградските управници би трябвало да са си създали съответните заключения, само че дано още веднъж да им напомним това което не трябва нито за момент да не помнят.

- Не можете да спечелите доверието на България и в същото време да водите специфична война против КИЦ-а, Демократичния съюз на българите, ГЛАС ПРЕСС и други български организации и персони, които са необятно известни и добре признати освен в България, само че и в Брюксел. С други думи, преди да уреждате връзките си с България, първо би трябвало да си уредите връзките с КИЦ-а.

- Не можете да спечелите доверието на България и да продължавате да водите специфична война против българският език, българската просвета, българската именна система, българската история и нейното деформиране и подправяне. В този смисъл, за излекуване на връзките с България би било потребно час по-скоро да поканите български държавни представители на откриването на паметната плоча с имената на жертвите от Погрома в Босилеградско на 15-16 май 1917г. Също по този начин, би било доста потребно да престанете да дублирате културните митинги и прояви каквито са 19 февруари, Великденският фестивал, честването на 24 май в Извор, Деня на националните будители и прочие, да ги чалгализирате и изпростявате. Това не е ваша работа,освен когато ви поканят да гостувате или да поздравите гостите. Имате си задоволително проблеми за решение с пътната мрежа, водопровода, сметосъбирането, екологията, безработицата и прочие

- Не можете да спечелите доверието на България и на българските културно-просветни организации в Босилеград, до момента в който четете антибългарски слова и трупате пластмасови венци и цветя в коритото на чешмата до паметника на Левски във връзка „ Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация ” – дати наследени от умрялата югославска историография. В Босилеград в действителност е имало окупация, само че тя сигурно не е нито фашистка, нито българска. В този смисъл е добре да си помислите, дали преди да изпратите поканата за среща с представители на български държавни представители, не е по-полезно да измененията имената на улиците на двамата комунистически нарушители Георги Димитров и Йосип Броз Тито.

- Не можете да спечелите доверието на модерна и европейска България до момента в който ограничавате свободата на словото и преследвате партиите с национални, демократични и проевропейски възгледи и които първи разпознаха проблемите на българското малцинство в разпадаща се Югославия.

- Не можете да спечелите доверието на България като изнудвате, рекетирате и преследвате българския бизнес, който идва в Босилеград с благородното желание да предложи работа и занаят на локалното население.

- Не можете да спечелите доверието на България като давате рудодобива на непознати компании, които заплашват околната среда в Босилеградско и пограничните региони в България със замърсяване на речните и питейните води, почвата и въздуха.

- В никакъв случай на срещи с български, европейски и американски представители не използвайте зелници, баници, спържа, шарени селски торби, вълнени чорапи и домашна джанковица. Освен че ставате за смях, излагате цялото българско малцинство, което представлявате. Вместо това, направете някоя по-прилична монография за Босилеград през вековете и през днешния ден. Би било поучително и за вас, и за гостите, на които ще я подарявате. И още, никога не отваряйте тематиката за „ задграничните сътрудници, „ българите за пари ”, „ сепаратистите ” и прочие нелепости, които другояче сте привикнали да употребявате където ви скимне. Това освен няма да ви свърши никаква работа в София, а в противен случай – ще ви изложи. Решението е доста просто. Ако вицепрезидентът Илияна Йотова се отзовава на поканата на КИЦ-а във връзка 24 май, не се отзовава на поканата на кмета и ръководителят на Националния съвет на българското малцинство, а ръководителят на Националния и шефовете на учебните заведения не се отзовават на поканата на КИЦ-а, тогава е ясно кой на кого няма доверие и по какъв начин може да го завоюва.

- Би било потребно също по този начин сръбските свещеници да се въздържат от политическите проповеди от позициите на Светосавието и на Сръбската радикална партия по време на погребения в Босилеградско и изключително по време на визити на български гости на българските светини в Босилеградско. Все отново, ние българите имаме задоволително знания по теология, православие, история и политика и нямаме потребност от надути проповеди на радикални партийни деятели облечени в мантии.

И на края, само че не на последно място, за култивирането на нови, откровени и добросъседски връзки сред България и Сърбия, както и за европейското бъдеще на Сърбия, би било извънредно потребно да се приключи военната агитация от времето на Първата международна война, фалшификациите за така наречен „ Топлишко въстание ”, „ Сурдулишките мъченици ” и други националистически измислици, които непрестанно подгряват говора на омразата и подкопават напъните за стабилизирането на Балканите и тяхната европейска вероятност. Времето бързо минава. Може доста скоро пред участието на Сърбия в Европейски Съюз да се изпречи Коста Печанац или поп Мита, както пред участието на Северна Македония се изпречиха Гоце Делчев и цар Самуил. /БГНЕС

--------------

Иван Николов, ръководител на КИЦ Босилеград.

Анализът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР