Пет години от приемането ни в ЕС и повече от

Пет години от приемането ни в Европейски Съюз и повече от две десетилетия политическа независимост наподобява са задоволителни да заглушат спомените и историите за едно отминало време, в което животът на всички е бил под цялостния контрол и надзор на страната – време, което не трябва да се не помни.

Немският филм „ Животът на другите “ (с премия Оскар за задграничен филм) споделя за далечната 1984 година в Германска демократична република, когато властта се пробва да управлява от близко живота на интелектуалците, като за задачата в тайните служби има особено звено. Главният воин на кино лентата – Герд – работи точно това – следи живота на другите. Постепенно от безмълвен слушател и наблюдаващ на всекидневието на писателя Георг и приятелката му, тихият и уединен Герд става привързан, по-късно захласнат от тези хора, които са толкоз разнообразни от него в своята емоционалност, търсене на истината, неспокойствие… Просто от обект за наблюдаване, те стават за него същински живи хора и в един миг на Герд неизбежно се постанова да избере на чия страна да застане.

Много рядко в един филм може да се съчетае по толкоз безапелационен и въздействащ метод историческата истина, персоналната драма и общочовешките проблеми. Извън позабравената история на комунистическата държавна сигурност, филмът ни припомня, че нездравото любознание и навлизането в живота на другите неизбежно заплашва да ни изведе от нашия личен живот, да ни обезличи и подчини на непознати проблеми и драми. Истината в никакъв случай няма едно лице и даже скрити зад пасивното наблюдаване на живота към нас, в един миг постоянно би трябвало да създадем избор. Филм с доста пластове и лица, който не трябва да се пропуща!