„Песните за язовири в масива от „музика за народа“ в

„ Песните за язовири в масива от „ музика за народа “ в социалистическа България “; „ Състоянието на християнските православни храмове и манастири в България през тоталитарния интервал 1944 -1989 година “; „ Ролевите игри на девойките в полския социалистически юношески съюз “; „ Как се честваха детските рождени дни в социалистическа Югославия “; „ Икономическите игри „ Монополи “ в края на руския режим и развиването на бизнес практики измежду руските младежи “; „ Другарският съд в социалистическото ежедневие “; „ Книгите за недоволства – принадлежности и медии в социализма и източници за проучването на социалистическото ежедневие “; „ Соня Бакиш и левият феминизъм в България през 60-е и 70-е години на ХХ век “. Това са единствено част от заглавията на проучвания, които учени от три континента – Европа, Азия и Северна Америка – ще показват по време на тридневна конференция, която се открива на 7 ноември в парк-хотел „ Москва “.

Форумът е озаглавен „ (Пре)осмисляйки социализма. Знание, памет и давност за социалистическото минало “ и има за цел да показа гледните точки към социализма през погледа на антрополози, етнолози, социолози, историци, политолози, изкуствоведи и литературоведи от разнообразни университети и научни институции от България, Германия, Грузия, Естония, Италия, Канада, Полша, Русия, Съединени американски щати, Сингапур, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватия, Чехия, Швейцария.

За да може тематиката по-детайлно да се разиска, проблемите на социализма и неговото преосмисляне ще се дискутират в няколко огромни сесии, като да вземем за пример: „ Памет “; „ Стилове на живот в града и селото “; „ Популярна просвета “; „ Всекидневине “; „ Управление на паметта – репресии, мемориали, музеи “ и други

Организатор на събитието е Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките, като финансирането му е подкрепено от българския Фонд за научни проучвания и от изследователската стратегия Schroubek-Fonds Östliches Europa на мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан ".

На плаката, с който уредниците са избрали да популяризират събитието си, се вижда постройката на сегашната Държавна организация „ Архиви “, която в миналото, по време на тоталитарния интервал, е била употребена от Държавна сигурност. В подземията й е имало девет арестантски килии, в които значително хора са изгубили живота си. През 2011 година тогавашният ръководител на „ Архивите “ историкът доцент доктор Мартин Иванов предлага на изкуствоведката Весела Ножарова, на писателя Георги Господинов, на журналистката Диана Иванова и на културолога Юрий Вълковски да разработят идея за музей на Държавна сигурност, който да отвори порти точно на мястото, където в миналото са били стаите на ужаса.

Девет години по-късно подобен музей няма, само че остава вярата, че отговорът на въпроса „ Защо? “ ще бъде даден на идната конференция.