Екип от учени от България и Франция влязоха в пещерата Козарника, а това, което видяха вътре, просто ги изуми
Пещерата Козарника е ситуирана на към 3,5 км от село Гара Орешец по посока за град Белоградчик. Намира се на 480 метра надморска височина и е дълга към 200 метра. След нейното „ разкриване “ през 1928 година от Рафаил Попов, един от най-известните български палеонтолози за времето си, а и въобще, систематични разкопки се реализират от 1996 година от българо-френски проучвателен екип в границите на изследвания, проведени от Археологическия институт към Българска академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо. Доц. доктор Николай Сираков, който управлява понастоящем изследванията в пещерата, акцентира уникалността на обекта за Балканите – един от дребното в Европа, в които са непокътнати следи от най-ранните етапи на обитаване на континента от човешки същества. Най-ранните открити в пещерата следи – откъс от зъб – са от епохата на ранния палеолит, датирани отпреди сред 1 100 000 и 1 400 000 години. Това е зъб от животно, по който има следи от обработка, и по-точно, продупчване, евентуално с цел да бъде носен като бижу. В по-късните етапи на късния палеолит в пещерата са открити няколко пласта разнообразни типове охлюви – някои от тях са били модерни на жителите на пещерата типове, само че има и фосилни, евентуално събирани и пробивани за изработка на огърлици и други декорации, е заключението на археолозите. Същественото е, че украшенията са употребявани за лична идентификация, както и за обозначаване на личната група. Въз основа на находките има съображение да се одобри, че обособените общности са контактували между тях и даже, че е имало някакъв продан сред тях. От откритите оръдия, може да се съди, че още неандерталците, появили се през късния палеолит, са имали и пространствено мислене, което им е давало опция да правят нужната обработка на скалните парчета.
Такава поредност в индустриалния развой не е допустима без вербална връзка сред индивидите. Намерените находки дават опция на учените последователно да си изградят картина за бита на нашите антропологични прародители, живели в Козарника през палеолита. Те са ловували сполучливо, за което приказват многото забавни остатъци от животните, които са били обект на лов; отсам се получава една достоверна визия за климата в епохата на палеолита. Откритията в Козарника трансформират разбирането за това по какъв начин първите хора са навлезли в Европа от Африка; това е станало преди към 1.7 милиона, когато отклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето последователно е заселило цяла Европа. Защо е значимо да се познава този най-ранен интервал от еволюцията на човешкия жанр? Защо всред всички примати единствено един тип продължава развиването си и доближава до актуалния човек? Отговорът на тези въпроси е извънредно значим, тъй като значителните неща, които вършат хората това, което са – културата да вземем за пример, пораждат точно през интервала на палеолита.
