Персийска Котка
Персийската котка е една от най-атрактивните представители на мъркащите създания. Стопаните на персийките доста се гордеят с пухкавата им четина, която обаче изисква доста сериозна поддръжка. Персийската котка е умерено и леко флегматично творение. Тези котки са доста деликатни, интелигентни, нежни към деца, прелестно се схващат с други котки и даже с кучета. Към непознати се отнасят сдържано. Персийската котка не драска и не хапе, което я прави желана за домакински любим. Персийската котка подарява стопанина си с прелестно комбиниране от нежна обвързаност и царствена разглезеност.
История на персийската котка
Смята се, че първите персийски котки са се появили в Европа през XVI век. Те били докарани от Персия от италиански пътешественици. По това време персийските котки към момента не били толкоз пухкави. Селекционирането на породата стартира във Англия. Първите стандарти на персийска котка били създадени през 18880 година. В резултат на селекция станали доста пухкави котки с дълга четина, а нослето им станало доста по-малко, в сравнение с предшествениците им.
Стандарт на персийска котка
Персийските котки стигат до 7 кг. Един от отличителните признаци на тази порода е дребният, необятен и чип нос. Постепенно са се основали два вида персийски котки - тези с прекомерно дребен и доста щръкнал нагоре нос са известни като ултра, а тези с по-дългото и леко чипо носле са обичайни или типичен. Видът ултра се развъжда най-вече в Съединени американски щати, а класическият - в Европа. Съществуват към 100 нюанса на цветове, присъщи за персийските котки.
Срещат се черни, бели, сиви, червеникави, бежови, рижави котки. Цветът на очите на персийските котки също е друг - от мрачно оранжев, през ярко наследник, медно златист до зелен. Котките, които са едноцветни, не би трябвало да имат промени в нюанса на цвета някъде по тялото. Персийските котки, които имат дребни петънца по главата, лапите и опашката, се назовават колор пойнт.
Тялото е от едро до приблизително по мярка. Крайниците са плътни, къси, лапите са огромни, кръгли, сред пръстите нормално има снопчета косми косми. По гърдите, раменете и гърба има доста мускули. Опашката е пухкава, относително къса, завършваща с кръговиден край. Главата на персийските котки е кръгла, солидна, с огромни бузи, изпъкнало чело, дребен необятен нос. Ушите на котките са доста мънички, със заоблени краища. Козината на персийска котка е дълга, гъста, на пипане наподобява на коприна. Те са измежду най-пухкавите писани наред с бирманска котка, ангорска котка, сибирска котка, шантли-тифани и норвежка горска котка.
Грижи за персийската котка
Персийските котки се привързват доста елементарно, те желаят непрекъснато да са със стопанина, в скута му, а от време на време на раменете му, като непрекъснато мъркат. Персийските котки не обичат остават сами. Те непрекъснато ще вървят след вас, където и да ходите из жилището си. Независимо от възрастта си персийските котки обичат да играят, по тази причина стопаните им би трябвало да им обезпечат задоволително занимания, с цел да се усещат любимците ми добре и ангажирани с нещо.
В съпоставяне с други представители на мъркащи те персийските котки са, може да се каже, най-домашни. Те не могат да живеят отвън дома. Като цяло котките от тази порода се отличават с добър темперамент и цялостно доверие към индивида. Те са доста спокойни и когато желаят да им се обърне внимание, не мяучат, а единствено седят до стопанина си и го гледат. Персийската котка се къпе един път седмично, един път дневно да се бършат с памуче ъгълчетата на очите ѝ половин час на ден да се разресва.
Характер на персийската котка
Персийската котка може да е сдържана пред непознати, само че е любеобилна към членовете на своето семейство. Може да си избере един човек от вкъщи, който избира пред другите и да е негова сянка. Персийската котка елементарно научава какво може и какво не може да прави в дома на стопанина си, само че образованието би трябвало да стартира, до момента в който котенцето е напълно малко.
Хранене на персийската котка
Добре е да храните персийката си със профилирана за породата храна. Но тези котки също по този начин се радват на белтъчини, без значение по какъв начин им ги поднасяте - в сварени яйца, риба, немазно месо. Не се предлага да се храни котката с храна от масата, както и с храна с подправки. Шоколадът е неразрешен за персийките, може да докара до кома и гибел, в случай че хапнат даже половин блокче шоколад.
Заболявания на персийската котка
Като цяло персийските котки са здрава порода, само че въпреки всичко те са склонни към някои наследствени болести - Сред най-често срещаните са кистите на бъбреците, които могат да доведат до бъбречна непълнота. Освен това те могат да имат проблеми със зрението - прогресивна недоразвитост на ретината. Признаците на това заболяване нормално се виждат, когато котенцето е на 8 седмици. Заболяването прогресира бързо и към четвъртия месец котето е изцяло сляпо.
Заради късата зурла персийските котки имат проблеми с дишането. Също по този начин може да страдат от прекомерно сълзене на очите. Персийските котки са склонни към болести на зъбите, измежду които е пародонтозата, което може да докара до загуба на зъби и костна тъкан. Но най-сериозното заболяване, което е рисково за персийските котки, е хипертрофичната кардиомиопатия. Това заболяване на сърцето може да се развива във всяка възраст, само че е мъчно да бъде диагностицирано, тъй като нормално признак на този на този тип болест е неочаквана гибел в относително млада възраст на котката.
Любопитни обстоятелства за персийската котка
През 70-те години на предишния век в Съединени американски щати се появяват доста развъдници за персийски котки, което много трансформира породата, защото част от котките с дефекти се продават в Европа само че преди към 15 години селекционерите в Европа са съумели да възвърнат типичните за стандарта белези на персийските котки.
През 1933 година в един от най-големите европейски развъдници била основана котка от типа " екзотик ", която е персийска котка, само че с доста къса дебела четина, която наподобява на кадифена. Това е съвършеният вид за тези, които обичат сладките муцунки на персийските котки, само че нямат време и предпочитание да ги решат по през целия ден.
Сред най-известните рисувани котки е персийката Дукеса, която е основна героиня в анимационния филм на " Дисни " - " Аристокотките ".
Първоначално за породисти персийки са се признавали единствено синеоките, само че с времето са почнали да признават и други цветове.
Недостатъци на персийската котка
Основен минус на персийската котка е нуждата от непрекъснато сресване, което лишава доста време на притежателите й. Персийските котки имат потребност от особени грижи за козината им. Това лишава доста време, по тази причина е добре да помислите, преди да си вземете подобен любим. Дългата четина на персийката би трябвало да се среща всеки ден. Ако пропуснете единствено няколко дни ресане на гъстата котешка четина, се образуват възли, които не могат по никакъв метод да се разрешат и би трябвало да се отрежат.
Ако и вие мечтаете да се сдобиете с тази топчица обич, може да разгледате тезиобяви за персийска котка. Не забравяйте да изберете и уместно име за персийската котка.
