Зелена революция с пермакултурата
Пермакултурата, наречена още „ перманентна просвета “ или „ непрестанно земеделие “, съставлява холистичен и резистентен метод към дизайна на човешките системи. Обхващайки земеделие, архитектура, енергийни системи и обществени взаимоотношения, пермакултурата се стреми към основаването на продуктивни системи, в естетика с природата и хуманността.
Зелена гражданска война с пермакултурата
Принципи на пермакултурата
Зелена гражданска война с пермакултурата Наблюдение
Първият принцип на пермакултурата акцентира значимостта на деликатното наблюдаване на естествените системи преди да се подхващат дейности. Този развой на наблюдаване разрешава на човек да разбере по какъв начин системите си взаимодействат и по какъв начин могат да бъдат усъвършенствани.
Кръгови процеси
Зелена гражданска война с пермакултурата Кръговите процеси включват връзката сред запаси и материали, като се употребяват отпадъците от един развой като суровина за различен. Например, вместо да се изхвърлят питателните боклуци, те се компостират и употребяват за поддържане на почвата, която от своя страна отглежда нови хранителни култури. Този цикъл на приложимост и реупотреба на материали минимизира отпадъците и усилва устойчивостта на процеса.
Саморегулиране
Зелена гражданска война с пермакултурата Системите в пермакултурата по този начин се проектират, че да се саморегулират, т.е. употребявайки се естествените енергийни цикли. Този принцип предизвиква потреблението на възобновими енергийни източници и поддържането на баланс в системите. В пермакултурните градини се употребяват правилата на агроекология и диво земеделие. Засаждането на дървета, шубраци и цветя се прави по този начин, че да сътвори многообразие, което подкрепя биологичното равновесие и притегля потребни инсекти.
Водни запаси
Зелена гражданска война с пермакултурата Водните запаси в пермакултурните системи се употребяват деликатно и дейно. Тези системи включват основаването на канали, басейни, пресичащи се потоци, езера и резервоари за ориентиране и задържане на дъждовната вода. Това улеснява абсорбирането на влагата в почвата, осигурявайки нужната хидратация на растенията и поддържайки непрекъснат воден ресурс за потребление в сухите интервали. Такива практики освен подкрепят по-ефективната приложимост на водните запаси, само че и усъвършенстват растежа на растенията и биологичното многообразие в системата.
Пермакултурата съставлява освен способ на земеделие, а повсеместен метод на мислене и дизайн, който цели стабилно общуване с природата. Този метод към живота и общуването с околната среда способства за основаването на устойчиви, продуктивни и етични системи, които благоприятстват както на хората, по този начин и на природата. Всеки, който се ангажира с пермакултурата, построява мост сред обичайните практики и устойчивото бъдеще, към което всички се стремим.
