Характер и поведение на японски шпиц
Перфектен домакински любим - има ли такова нещо? Много фенове на кучета ще кажат, че японският шпиц дава отговор на това определение. Малко, плътно, сладко, отзивчиво кученце, което се вписва идеално в огромно семейство.
Декоративното украшение има първокласна космена завивка, прелестно изглеждаща муцунка, хармонираща чудесно с радостен, отзивчив манталитет. Малкият домакински другар няма ловни инстинкти, той е съвършен сателит и придружител на индивида.
Японският шпиц е предан другар на своя собственик и по тази причина е мощно подвластен от него. Ако не му се сътвори незабавно негово местенце в дома, той ще се настани там, където е притежателя и ще дефинира мястото като свое.
Тъй като е интензивно и радостно животно, японското джудже комуникира добре с други представители на кучешкото войнство, тъй че разходките са освен занимателни, те са нужда за него.
Всеки притежател на японски шпиц ще удостовери, че тази порода е доста предан сателит и може да стане незаместим другар на всеки член на фамилията. То се схваща еднообразно добре с възрастни и деца, като в игрите в никакъв случай няма да навреди на дребните си притежатели.
Обратно на упованията, по държание японският шпиц не е гръмък, дори съвсем не лае. Наричат го тихото азиатско куче. Затова то е доста уместно куче за апартамент, не основава проблеми на съседите.
Когато е на открито това кутре е любопитно и отворено към взаимоотношение с близките, само че с непознати е деликатно. Обича да плува във водата и при посещаване на водно тяло се хвърля в него без боязън.
Японското джудже е добра концепция за домакински питомец, тъй като не демонстрира ревнивост в връзките си към хората, то е добродушно в връзките с други домашни любимци и сполучливо съжителства с тях. Нужно е обаче да се подходи деликатно при запознаването му с нови хора и животни и това да стане последователно, с цел да не прояви непредвидена експанзия.
Тъй като е представител на декоративните породи кучета, по темперамент японският шпиц има по рождение нужните съществени умения за обществено другарство. В началото на обществения му живот кученцето би трябвало просто да бъде направлявано деликатно, тъй като не обича да бъде обучавано дълготрайно. Това може да става по време на разходка, с цел да бъде оптимално елементарно и прелестно.
