Пенчо Семов е българският Рокфелер Пенчо Семов е роден през

Пенчо Семов е българският Рокфелер

Пенчо Семов е роден през 1873 година в фамилията на изтъкнат търговец на платове в Габровско. Той е най-богатият българин в историята, чието положение се прави оценка на внушителна сума - над 1 082 582 000 лв.. То не е наследено от татко му, макар че от него получава знанията си и занаята, а е резултат от личните предприемачески качества и труд на Семов.

За малко време габровецът съумява да се трансформира в един от най-умелите бизнесмени и търговци и да направи внушителни вложения, които му носят още по-внушителни облаги. Така от най-ранна възраст Пенчо натрупва благосъстояние, което непрестанно умножава, с цел да стигне до сума, превръщаща го в най-богатия българин в историята. Парите си печели обаче посредством вложения и вдишване на риск, а не посредством спестовност, и още от скромната 30-годишна възраст е акционер допълнително от 25 предприятия.

Тъжна е персоналната орис на Пенчо Семов и несгодите в персоналния му живот. Злокобна е загубата, която претърпява – на фона на финансовите триумфи, ориста се оказва неблагосклонна към брачната половинка и децата му, които умират от туберкулоза и всички средства – цялото му благосъстояние, се оказват безсилни, с цел да ги спасят. Това отваря голяма рана и оставя неутихваща болежка в сърцето на габровеца, само че не съумява да попречи на предприемаческия му усет, информира actualno.com.

 



Семов е прочут и като един от най-големите донори в страната ни. Списъкът с дарения, направени от него, е изобилен, дълъг е и листът със здания в интерес на цялото общество, издигнати точно с подаяние, направено от Семов. Известен е и с човешкото отношение, което имал към чиновниците си – наличен бил за всеки от тях за диалог когато и да е, помагал им, лекувал ги и изграждал почивни станции, където да отдъхнат дружно със фамилиите си.

И защото тези нововъведения очевидно са се коствали незадоволителни за огромното му сърце, стигнал и по-далеч – плащал образованието на децата на свои чиновници в чужбина и строял старешки домове за възрастните самотни хора от личния състав му, в които да има кой да се грижи за тях след пенсионирането им. И всичко това не би било толкоз любопитно за нас, в случай че броят на тези чиновници не беше над 15 000 и в случай че не беше в тези времена, в които сходни екстри нямало на никое място другаде у нас.

А дали персоналната покруса, обвързвана със загубата на фамилията му, е повлияла върху тази негова линия и е отворила път в живота му за подаяние и грижа за другите, можем единствено да гадаем. Факт е обаче, че Семов остава в историята не просто като най-богатия българин на всички времена, само че и като един от най-големите индивиди и работодатели, като един от най-големите донори, като персона, чиито каузи заслужават почитание и като бизнесмен, от който и през днешния ден имаме какво да учим.

Името на Семов е освен отговор на въпроса кой е най-богатият българин в историята. То е и отговор на въпроса с помощта на кого градове като Благоевград, Пловдив, Стара Загора и други са към момента български. Ньойският контракт предвиждал разединение на по-големи територии от България, което не се случило и с помощта на Семов, изпратил подаяние в размер на 300 000 златни лв. на видни католически свещеници, с цел да лобират за България и за опазване на тези градове в територията ѝ.

С името му се свързват и разнообразни здания с публично предопределение, издигнати с дарения от него, извънредно значими за сънародниците му, които здания обаче през днешния ден тънат в съсипия. За жал не се сбъдват фантазията и заветът на Семов след гибелта му благосъстоянието му да отиде в интерес на народа посредством фондация, която основава. И парите, и парцелите му са национализирани, а името на този популярен българин тъне в давност.