Светът е все такава жива книга...
Пенчо Чернаев
Толкова хубави думи съм слушал за Нели Дечева, че се тормозя дали написаните тук редове ще се приближат най-малко до основаната към този момент визия за нея. Не ми остава нищо друго с изключение на да изрека познатото, само че абсолютно правилно: Тя е родена поетеса!
Още преди време Дора Габе е видяла, че от стиха й " лъха нещо ново, нещо младо ".
Присъствието й в литературния живот през днешния ден е осезаемо. Нейните произведения, изявления и книги потвърждават това. Стиховете й носят безредици на душите, тревожат мислите и сърцата, както се показва тя в новата си стихосбирка " Ако покоя разтревожа ".
Прави усещане одухотворената изразност на поетесата: смрачените облаци надуват гайди; цъфналите вишни ръсят смях; дочува се шепотът на святкащ сърп; бурите са необрани... Нели Дечева се движи решително в словесните жита и измежду " хармана " от книги. В отронените стихове въздишка по въздишка " излива " душата си, изплаква горчивите обиди на ориста. Поетесата вижда делничното лице на " чудото-живот ", когато изгревът меси хляба на деня, а вечер лъчите изчезват по плочките на залеза. Светът за нея е слънчева палитра, жива книга, която тя непрестанно изследва и неуморно търси " ключалката " към сърцето.
Поезията на Нели Дечева не е единствено усеща и прекарвания, а още изстрадани мисли за съвремието, за Деня, за Човека, който има вяра, че му се поставя благополучие, за Света, в който постоянно истини с неистини разменят местата си, дяволи пеят благ песни, а Животът и Смъртта непрекъснато се надбягват. Така мощно, систематизирано тя показва нашето време. Дуелът на Доброто със Злото е непроменяемо в стиховете й.
" Ако покоя разтревожа " разкрива света на авторката в неговата съкровеност и фамилиарност, с неговите тихи стихии и пристанищни заливи. Безпокоят я въпросите: по коя пътека същинска да потегли, по какъв начин с добрина да лекуваме душата, умирането защо е, щом битието е изпълнено с хора зрящи, само че сърдечно слепи. Книгата показва вълненията на поетесата за човешките проблеми, премеждия и страдания. Светът продължава " да яде, да шуми и да смуче ", само че вековечните пориви за благополучие остават. Само невъзвратимото време " с безформените му истини " върти на ориста нишките и затваря кръга на дните ни, където в " дългата тишина " си отиват нашите близки...
Някакъв доблестен артистизъм владее стиховете на Нели Дечева:
Застанала на прага на века,
зървам пролетта да се задава -
по какъв начин единствено пада нейният шлейф,
по какъв начин се изпълва със зелено всичко
и по какъв начин се буди моята земя...
В строфите й има прелестни картини: врабчето, което подскача под зеления дъжд на тротоара; птиците, които в небето своя облик чертаят; градоносният дъжд, който " удря, бие и рие " без жал земята...
Посвещенията на поетесата са прочувствени откровения, послания към индивида, за който са отправени. Те са диалог точно с него. Силно усещане оставят разговорите й със Стефан Продев, Ламар, Севелина Гьорова, Жечко Попов, Благовеста Касабова...
Патриотичните претекстове заемат забележителна част от творчеството на Нели Дечева. Родолюбивото възприятие у нея не е декларация, а сърдечен изблик за единствената ни Родина, тъй като " друга такава няма ". Родовата памет на авторката е мощна. Дядовският корен е непобедимата мачта, към която сме превързани, а точно аленото е цветът на свободата. Затова тя написа за Паисий и Апостола, за Шипка и за Втори юни, когато живите с мъртвите беседват. Българската княгиня Райна е ушила " знаме на живота ". Под земята пътуват вековете, знае авторката, сълзата на историята пари, а героите, от светлина родени, вървят към светлината.
Толкова хубави думи съм слушал за Нели Дечева, че се тормозя дали написаните тук редове ще се приближат най-малко до основаната към този момент визия за нея. Не ми остава нищо друго с изключение на да изрека познатото, само че абсолютно правилно: Тя е родена поетеса!
Още преди време Дора Габе е видяла, че от стиха й " лъха нещо ново, нещо младо ".
Присъствието й в литературния живот през днешния ден е осезаемо. Нейните произведения, изявления и книги потвърждават това. Стиховете й носят безредици на душите, тревожат мислите и сърцата, както се показва тя в новата си стихосбирка " Ако покоя разтревожа ".
Прави усещане одухотворената изразност на поетесата: смрачените облаци надуват гайди; цъфналите вишни ръсят смях; дочува се шепотът на святкащ сърп; бурите са необрани... Нели Дечева се движи решително в словесните жита и измежду " хармана " от книги. В отронените стихове въздишка по въздишка " излива " душата си, изплаква горчивите обиди на ориста. Поетесата вижда делничното лице на " чудото-живот ", когато изгревът меси хляба на деня, а вечер лъчите изчезват по плочките на залеза. Светът за нея е слънчева палитра, жива книга, която тя непрестанно изследва и неуморно търси " ключалката " към сърцето.
Поезията на Нели Дечева не е единствено усеща и прекарвания, а още изстрадани мисли за съвремието, за Деня, за Човека, който има вяра, че му се поставя благополучие, за Света, в който постоянно истини с неистини разменят местата си, дяволи пеят благ песни, а Животът и Смъртта непрекъснато се надбягват. Така мощно, систематизирано тя показва нашето време. Дуелът на Доброто със Злото е непроменяемо в стиховете й.
" Ако покоя разтревожа " разкрива света на авторката в неговата съкровеност и фамилиарност, с неговите тихи стихии и пристанищни заливи. Безпокоят я въпросите: по коя пътека същинска да потегли, по какъв начин с добрина да лекуваме душата, умирането защо е, щом битието е изпълнено с хора зрящи, само че сърдечно слепи. Книгата показва вълненията на поетесата за човешките проблеми, премеждия и страдания. Светът продължава " да яде, да шуми и да смуче ", само че вековечните пориви за благополучие остават. Само невъзвратимото време " с безформените му истини " върти на ориста нишките и затваря кръга на дните ни, където в " дългата тишина " си отиват нашите близки...
Някакъв доблестен артистизъм владее стиховете на Нели Дечева:
Застанала на прага на века,
зървам пролетта да се задава -
по какъв начин единствено пада нейният шлейф,
по какъв начин се изпълва със зелено всичко
и по какъв начин се буди моята земя...
В строфите й има прелестни картини: врабчето, което подскача под зеления дъжд на тротоара; птиците, които в небето своя облик чертаят; градоносният дъжд, който " удря, бие и рие " без жал земята...
Посвещенията на поетесата са прочувствени откровения, послания към индивида, за който са отправени. Те са диалог точно с него. Силно усещане оставят разговорите й със Стефан Продев, Ламар, Севелина Гьорова, Жечко Попов, Благовеста Касабова...
Патриотичните претекстове заемат забележителна част от творчеството на Нели Дечева. Родолюбивото възприятие у нея не е декларация, а сърдечен изблик за единствената ни Родина, тъй като " друга такава няма ". Родовата памет на авторката е мощна. Дядовският корен е непобедимата мачта, към която сме превързани, а точно аленото е цветът на свободата. Затова тя написа за Паисий и Апостола, за Шипка и за Втори юни, когато живите с мъртвите беседват. Българската княгиня Райна е ушила " знаме на живота ". Под земята пътуват вековете, знае авторката, сълзата на историята пари, а героите, от светлина родени, вървят към светлината.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ