През мрежата на десетилетията
Пенчо Чернаев
Пред очите ми е една рядка книга. Казвам рядка, тъй като е написана не от професионален публицист, а от един музикант, диригент и професор, какъвто е създателят Емил Янев.
Книгата му носи хубавото и грижливо премислено заглавие " Живот измежду звезди ".
Преди да приказвам за нея обаче, желая да кажа няколко думи за създателя.
Роден е в град Пловдив. Завършил е с магистърска степен Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", специализирал е в Музикалната академия във Ваймар, Германия. Отначало се изявява като талантлив цигулар, само че по-късно, превзет от магията на ансамбловото музициране, се отдава най-вече на диригентска активност. В изминатия креативен път влиза дирижирането на такива хорове като " Георги Кирков " и " Христина Морфова ", на Плевенската филхармония, на Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", на Колегиум Музикум " Банкя "... Доцент е и професор по хорово и оркестрово диригентство в Академията по танцово и изобразително изкуство - Пловдив, а от 2016 година е шеф на Творческия център " Музика и танц ". Изнесъл е над 2500 концерта в България, Германия, Испания, Италия, Холандия, Русия, Япония и другаде. Присъдено му е званието " Академик " на БАНИ (Българската академия за науки и изкуства).
Тези обстоятелства експортирам, не с цел да замая възможния четец, а с цел да стане ясно кой е представяният създател.
Заглавието " Живот измежду звезди " е изцяло основателно. Защото цялото човешко и гражданско съществуване на Емил Янев фактически е минало измежду светлината на българската музикална просвета.
В труда си проф. Емил Янев споделя за едно съзвездие от чудесни актьори, композитори, диригенти, за такива колоси в музикалното ни изкуство, като Саша Попов, Светослав Обретенов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Бончо Бочев, Лидия Гюлева, Георги Робев, Кирил Стефанов, Захари Медникаров, божеството Васко Абаджиев, Георги Кордов, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Стойка Миланова и десетки други звезди, разнесли по света славата на България. От самото изброяване на тия имена свят ти се завива! Те не са единствено крупни персони, триумфално шествали по европейските и международните подиуми, а хора-еталони - заключава той - блестящи актьори, емблематични фигури от европейски и международен сан.
Естествено желанията на създателя са към представителите на оркестровото и хорово диригентство, защото това е неговата " тясна " компетентност. За някои от " героите " си Емил Янев приказва, както се споделя през днешния ден, " он лайн ", като техен съвременник, познайник и сътрудник, да вземем за пример за Светослав Обретенов, Васко Абаджиев, Стойка Миланова, Георги Робев, Димитър Манолов... Това покачва цената на труда му и неговата достоверност.
Очерците, по-точно е да се каже портретите, показани от Емил Янев, се отличават с надълбоко знание на биографиите и фактологията (разбира се, той това го е проучвал), с точността на дадените оценки и приноси, с отгласите на другите за създателите, с музикалния професионализъм и яснота на авторовия език, със устрема към точност и перфекционизъм. Впечатлява лаконичността на направените с по няколко думи характерности, от време на време даже единствено с една, да вземем за пример " цигулар от Бога " - за Саша Попов, " скулптор на музиката " - за Светослав Обретенов, " диригентът-магьосник " Бончо Бочев, " кадифения " глас на Георги Кордов, " прочувственият и органически артистизъм " на Георги Робев и така нататък
За мнозина от създателите създателят изнася незнайни или по-малко известни обстоятелства и елементи от човешкото им и креативно съществуване - нещастието с ранното пенсиониране на Саша Попов, за отхвърли на Васко Абаджиев да одобри предлаганото му белгийско жителство, за запаленото " левскарство " на Руслан Райчев - първия български диригент, гастролирал в Миланската Скала, и прочие, и прочие
Емил Янев напомня комплицирания, неведнъж сложен живот на гениите, рядкото им усърдие и самовзискателност, способността им да основават художествено-музикални облици, да трансформират мъртвите нотни знаци в живо изкуство. Авторът възкресява креативната атмосфера на времето с неговите състезания, фестивали, министър председатели... Очерците са написани с доста схващане, с любов и поклонение пред делото на достойните ни прародители.
Положително е, че Емил Янев не скрива благосклонности и антипатии, отстоява възгледите си за публичната фигура на диригента, упорства за интонационна точност в осъществяването, за ясна дикция, богата музикална нюансираност, против самоцелното вокализиране, за прогресивно развиване на човешката музикална мисъл. Заслужава да се означи умеенето му да споделя увлекателно, което прави очерците четивни. Езикът му е културен, отракан и професионално доста прецизен. Изразителност, изясненост, меродавност са белези на ревюто.
В резюме - книгата на Емил Янев " Живот измежду звезди " е значителен принос към музикалната история на България, както и за обезсмъртяване имената на нейните надарени дъщери и синове, популяризирали я по света.
Затваряйки последната страница, читателят не може да не изживее великата горделивост какви е деца раждала и ражда майка България и какъв принос са дали те в международната културна съкровищница.
А това напълно не е малко!
Пред очите ми е една рядка книга. Казвам рядка, тъй като е написана не от професионален публицист, а от един музикант, диригент и професор, какъвто е създателят Емил Янев.
Книгата му носи хубавото и грижливо премислено заглавие " Живот измежду звезди ".
Преди да приказвам за нея обаче, желая да кажа няколко думи за създателя.
Роден е в град Пловдив. Завършил е с магистърска степен Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", специализирал е в Музикалната академия във Ваймар, Германия. Отначало се изявява като талантлив цигулар, само че по-късно, превзет от магията на ансамбловото музициране, се отдава най-вече на диригентска активност. В изминатия креативен път влиза дирижирането на такива хорове като " Георги Кирков " и " Христина Морфова ", на Плевенската филхармония, на Националната музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ", на Колегиум Музикум " Банкя "... Доцент е и професор по хорово и оркестрово диригентство в Академията по танцово и изобразително изкуство - Пловдив, а от 2016 година е шеф на Творческия център " Музика и танц ". Изнесъл е над 2500 концерта в България, Германия, Испания, Италия, Холандия, Русия, Япония и другаде. Присъдено му е званието " Академик " на БАНИ (Българската академия за науки и изкуства).
Тези обстоятелства експортирам, не с цел да замая възможния четец, а с цел да стане ясно кой е представяният създател.
Заглавието " Живот измежду звезди " е изцяло основателно. Защото цялото човешко и гражданско съществуване на Емил Янев фактически е минало измежду светлината на българската музикална просвета.
В труда си проф. Емил Янев споделя за едно съзвездие от чудесни актьори, композитори, диригенти, за такива колоси в музикалното ни изкуство, като Саша Попов, Светослав Обретенов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Бончо Бочев, Лидия Гюлева, Георги Робев, Кирил Стефанов, Захари Медникаров, божеството Васко Абаджиев, Георги Кордов, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Стойка Миланова и десетки други звезди, разнесли по света славата на България. От самото изброяване на тия имена свят ти се завива! Те не са единствено крупни персони, триумфално шествали по европейските и международните подиуми, а хора-еталони - заключава той - блестящи актьори, емблематични фигури от европейски и международен сан.
Естествено желанията на създателя са към представителите на оркестровото и хорово диригентство, защото това е неговата " тясна " компетентност. За някои от " героите " си Емил Янев приказва, както се споделя през днешния ден, " он лайн ", като техен съвременник, познайник и сътрудник, да вземем за пример за Светослав Обретенов, Васко Абаджиев, Стойка Миланова, Георги Робев, Димитър Манолов... Това покачва цената на труда му и неговата достоверност.
Очерците, по-точно е да се каже портретите, показани от Емил Янев, се отличават с надълбоко знание на биографиите и фактологията (разбира се, той това го е проучвал), с точността на дадените оценки и приноси, с отгласите на другите за създателите, с музикалния професионализъм и яснота на авторовия език, със устрема към точност и перфекционизъм. Впечатлява лаконичността на направените с по няколко думи характерности, от време на време даже единствено с една, да вземем за пример " цигулар от Бога " - за Саша Попов, " скулптор на музиката " - за Светослав Обретенов, " диригентът-магьосник " Бончо Бочев, " кадифения " глас на Георги Кордов, " прочувственият и органически артистизъм " на Георги Робев и така нататък
За мнозина от създателите създателят изнася незнайни или по-малко известни обстоятелства и елементи от човешкото им и креативно съществуване - нещастието с ранното пенсиониране на Саша Попов, за отхвърли на Васко Абаджиев да одобри предлаганото му белгийско жителство, за запаленото " левскарство " на Руслан Райчев - първия български диригент, гастролирал в Миланската Скала, и прочие, и прочие
Емил Янев напомня комплицирания, неведнъж сложен живот на гениите, рядкото им усърдие и самовзискателност, способността им да основават художествено-музикални облици, да трансформират мъртвите нотни знаци в живо изкуство. Авторът възкресява креативната атмосфера на времето с неговите състезания, фестивали, министър председатели... Очерците са написани с доста схващане, с любов и поклонение пред делото на достойните ни прародители.
Положително е, че Емил Янев не скрива благосклонности и антипатии, отстоява възгледите си за публичната фигура на диригента, упорства за интонационна точност в осъществяването, за ясна дикция, богата музикална нюансираност, против самоцелното вокализиране, за прогресивно развиване на човешката музикална мисъл. Заслужава да се означи умеенето му да споделя увлекателно, което прави очерците четивни. Езикът му е културен, отракан и професионално доста прецизен. Изразителност, изясненост, меродавност са белези на ревюто.
В резюме - книгата на Емил Янев " Живот измежду звезди " е значителен принос към музикалната история на България, както и за обезсмъртяване имената на нейните надарени дъщери и синове, популяризирали я по света.
Затваряйки последната страница, читателят не може да не изживее великата горделивост какви е деца раждала и ражда майка България и какъв принос са дали те в международната културна съкровищница.
А това напълно не е малко!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ