Американски десант в Китай
Пекин бе хазаин на двама някогашни държавни секретари. Но посрещането на Хенри Кисинджър бе очевидно по-топло. За разлика от срещите на Джон Кери - държавния секретар на Барак Обама, визитата на Кисинджър се увенча със среща с президента Си, с китайския външен министър и с министъра на защитата
Китайското турне на Бил Гейтс и Илън Мъск сложи акцента върху стопански връзки, като показва твърдата опозиция на Пекин против напъните на Вашингтон да ограничи Китай в геополитически, боен и софтуерен проект
Най-високопоставеният китайски посланик съобщи на американските си посетители: " Китай не може да бъде трансформиран или заставен да се откаже от комунистическата си система, както е и невероятно да бъде заобиколен или възпрян... "
Под заглавие " Хладен банкет на Джон Кери в Китай " в. " Уолстрийт Джърнъл " отбелязва, че специфичният делегат на Съединени американски щати Джон Кери е бил в Пекин, с цел да договаря за климатичните промени, само че известията от Китайската комунистическа партия (ККП) и държавните медии разкриват какъв брой дребен прогрес е реализиран, което се вижда от обстоятелството, че Кери не бе признат от Си Цзинпин.
В коментара си за визитата на Кери печатният орган на ККП " Женмин жибао " цитира тези думи на президента Си към неговия американски посетител: " Пътят и средствата, както и темпото и интензивността за реализиране на задачите на Китай в региона на климата би трябвало да бъдат избрани от нас самите и в никакъв случай под въздействието на други ".> Снимка за историята - президентът Ричард Никсън при Мао Цзедун в Пекин, откакто Кисинджър направи огромния пробив в китайско-американските връзки
Според в. " Уолстрийт Джърнъл " Китай обвързва своето съдействие в региона на климатичната политика, или най-малко обещанията си за такова съдействие, със съглашение със Съединени американски щати по други значими за Пекин въпроси. В китайското известие се споделя, че външният министър Ван И е загатнал, че " Пекин желае Съединени американски щати да водят рационална, прагматична и положителна политика по отношение на Китай " и да се оправят вярно с тайванския въпрос... "
На процедура Китай желае от Джо Байдън отстъпки в стопанската система и сигурността против " зелени обещания ", които Китай евентуално няма да извърши. Но това не е добра договорка за ползите на Съединени американски щати.
Всъщност през юли Пекин бе хазаин на двама някогашни щатски държавни секретари, приветствани като другари на Китай. Но посрещането на Хенри Кисинджър бе доста по-топло. За разлика от срещите на Джон Кери - държавния секретар на Барак Обама, визитата на Кисинджър се увенча със среща освен с президента Си, само че и с китайския външен министър, както и с министъра на защитата, който неотдавна демонстративно отхвърли среща с американския си сътрудник Остин.
10 юли 1971 година, Пекин. Хенри Кисинджър е на секретна задача в Китай, изпратен от президента Ричард Никсън. Срещата му с китайския лидер Мао Цзедун е начало на разговора сред двете велики сили. С тайната си аудиенция Кисинджър става архитектът на политиката на
Подчертаното приятелско отношение към Кисинджър и хладният банкет на Кери демонстрираха двойния метод на Пекин към връзките със Съединени американски щати, които през днешния ден са извънредно влошени.
Пет десетилетия след първото историческо посещаване на Кисинджър в Китай, през днешния ден връзките сред Съединени американски щати и Китай още веднъж са на кръстопът. Според китайските държавни медии Кисинджър е признал огромното значение за Пекин на така наречен принцип на обединен Китай, имайки поради претенциите на Пекин към Тайван. По този метод 100-годишният деец на дипломацията индиректно е упрекнал американската администрация за връзките й с държавното управление в Тайпе.
Така разяснява диалога на Кисинджър с китайския президент и " Ню Йорк таймс ", като изданието е сложило това показателно заглавие: " Разочарован от Байдън, Китай се обръща към " остарели другари " като Кисинджър "...
Президентът Си споделил на Кисинджър, че " китайският народ постоянно ще го помни ", а посланик номер едно Ван И показал " неговата мъдрост ". Ентусиазираното посрещане на Кисинджър демонстрира по какъв начин Пекин излиза отвън формалните дипломатически канали, с цел да разшири обсега на своето обръщение и да промени мисленето на Вашингтон.
А със знаковата аудиенция на Бил Гейтс, наименуван от Си също " остарял другар ", както и с визитата на Илън Мъск, Китай подчертава върху стопански връзки и рисковете от вероятен срив на световните вериги за доставки. С тези срещи Пекин се опълчва на напъните на Байдън да ограничи Китай в геополитически, боен и софтуерен проект.
Британският " Гардиън " цитира китайски издания, съгласно които " нито Съединени американски щати, нито Китай могат да си разрешат взаимно да се третират като съперници. Защото, в случай че стартират война, това няма да има значими резултати и за двата народа ". > Телевизионен спор сред водачите на Съединени американски щати и Китай. Малко след този диалог Джо Байдън назова китайския държавен глава " деспот ", което мощно обтегна двустранните връзки
" Политико " слага акцента върху обстоятелството, че Съединени американски щати и Китай не реализираха нови съглашения за климата по време на " продуктивните " диалози със специфичния делегат по климатичните промени Джон Кери. Парадоксът е, че неразбирателството за климата е сред двете най-големи стопански системи в света, които публично са най-големите замърсители с въглероден диоксид.
За " Вашингтон таймс " най-важна е позицията на най-високопоставения китайски посланик Ван И, съгласно който " Китай не може да бъде трансформиран или заставен да се откаже от комунистическата си система, както е и невероятно да бъде заобиколен или възпрян ".>
Китайското турне на Бил Гейтс и Илън Мъск сложи акцента върху стопански връзки, като показва твърдата опозиция на Пекин против напъните на Вашингтон да ограничи Китай в геополитически, боен и софтуерен проект
Най-високопоставеният китайски посланик съобщи на американските си посетители: " Китай не може да бъде трансформиран или заставен да се откаже от комунистическата си система, както е и невероятно да бъде заобиколен или възпрян... "
Под заглавие " Хладен банкет на Джон Кери в Китай " в. " Уолстрийт Джърнъл " отбелязва, че специфичният делегат на Съединени американски щати Джон Кери е бил в Пекин, с цел да договаря за климатичните промени, само че известията от Китайската комунистическа партия (ККП) и държавните медии разкриват какъв брой дребен прогрес е реализиран, което се вижда от обстоятелството, че Кери не бе признат от Си Цзинпин.
В коментара си за визитата на Кери печатният орган на ККП " Женмин жибао " цитира тези думи на президента Си към неговия американски посетител: " Пътят и средствата, както и темпото и интензивността за реализиране на задачите на Китай в региона на климата би трябвало да бъдат избрани от нас самите и в никакъв случай под въздействието на други ".> Снимка за историята - президентът Ричард Никсън при Мао Цзедун в Пекин, откакто Кисинджър направи огромния пробив в китайско-американските връзки
Според в. " Уолстрийт Джърнъл " Китай обвързва своето съдействие в региона на климатичната политика, или най-малко обещанията си за такова съдействие, със съглашение със Съединени американски щати по други значими за Пекин въпроси. В китайското известие се споделя, че външният министър Ван И е загатнал, че " Пекин желае Съединени американски щати да водят рационална, прагматична и положителна политика по отношение на Китай " и да се оправят вярно с тайванския въпрос... "
На процедура Китай желае от Джо Байдън отстъпки в стопанската система и сигурността против " зелени обещания ", които Китай евентуално няма да извърши. Но това не е добра договорка за ползите на Съединени американски щати.
Всъщност през юли Пекин бе хазаин на двама някогашни щатски държавни секретари, приветствани като другари на Китай. Но посрещането на Хенри Кисинджър бе доста по-топло. За разлика от срещите на Джон Кери - държавния секретар на Барак Обама, визитата на Кисинджър се увенча със среща освен с президента Си, само че и с китайския външен министър, както и с министъра на защитата, който неотдавна демонстративно отхвърли среща с американския си сътрудник Остин.
10 юли 1971 година, Пекин. Хенри Кисинджър е на секретна задача в Китай, изпратен от президента Ричард Никсън. Срещата му с китайския лидер Мао Цзедун е начало на разговора сред двете велики сили. С тайната си аудиенция Кисинджър става архитектът на политиката на
Подчертаното приятелско отношение към Кисинджър и хладният банкет на Кери демонстрираха двойния метод на Пекин към връзките със Съединени американски щати, които през днешния ден са извънредно влошени.
Пет десетилетия след първото историческо посещаване на Кисинджър в Китай, през днешния ден връзките сред Съединени американски щати и Китай още веднъж са на кръстопът. Според китайските държавни медии Кисинджър е признал огромното значение за Пекин на така наречен принцип на обединен Китай, имайки поради претенциите на Пекин към Тайван. По този метод 100-годишният деец на дипломацията индиректно е упрекнал американската администрация за връзките й с държавното управление в Тайпе.
Така разяснява диалога на Кисинджър с китайския президент и " Ню Йорк таймс ", като изданието е сложило това показателно заглавие: " Разочарован от Байдън, Китай се обръща към " остарели другари " като Кисинджър "...
Президентът Си споделил на Кисинджър, че " китайският народ постоянно ще го помни ", а посланик номер едно Ван И показал " неговата мъдрост ". Ентусиазираното посрещане на Кисинджър демонстрира по какъв начин Пекин излиза отвън формалните дипломатически канали, с цел да разшири обсега на своето обръщение и да промени мисленето на Вашингтон.
А със знаковата аудиенция на Бил Гейтс, наименуван от Си също " остарял другар ", както и с визитата на Илън Мъск, Китай подчертава върху стопански връзки и рисковете от вероятен срив на световните вериги за доставки. С тези срещи Пекин се опълчва на напъните на Байдън да ограничи Китай в геополитически, боен и софтуерен проект.
Британският " Гардиън " цитира китайски издания, съгласно които " нито Съединени американски щати, нито Китай могат да си разрешат взаимно да се третират като съперници. Защото, в случай че стартират война, това няма да има значими резултати и за двата народа ". > Телевизионен спор сред водачите на Съединени американски щати и Китай. Малко след този диалог Джо Байдън назова китайския държавен глава " деспот ", което мощно обтегна двустранните връзки
" Политико " слага акцента върху обстоятелството, че Съединени американски щати и Китай не реализираха нови съглашения за климата по време на " продуктивните " диалози със специфичния делегат по климатичните промени Джон Кери. Парадоксът е, че неразбирателството за климата е сред двете най-големи стопански системи в света, които публично са най-големите замърсители с въглероден диоксид.
За " Вашингтон таймс " най-важна е позицията на най-високопоставения китайски посланик Ван И, съгласно който " Китай не може да бъде трансформиран или заставен да се откаже от комунистическата си система, както е и невероятно да бъде заобиколен или възпрян ".>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ