Защо не бива да разказвате на никого за проблемите си: древна арабска притча
Пазете думите си по-надеждно от монети (c) Омар Хаям
Трима души спорели между тях: коства ли си да споделяте мъчителни неща между тях или светът към този момент е цялостен със зло, тъй че най-малко да пощадите близък си?
Първият каза;: „ Не би трябвало да казваш на никого за проблемите си. 80% от хората не ги интересуват, не се интересуват от теб. А другите 20% даже се радват, че ги имаш. “
Друг споделил: „ Ако човек споделя с вас това, което го тревожи, значи ви има вяра абсолютно “.
А третият стигнал до извода: „ Всички живеем до ушите в проблемите, те са еднавки при всички, в случай че се вгледате, само че да ги споделиш е тип терапия “.
Преди 100 години думата „ проблем “ била рядко срещана в речта на хората. Имало задания, компликации, цели. Имало просто живот, пред който било срамно да сведеш глава. Защо през днешния ден не е срамно?
И какво се случва с тези, които се оплакват от живота?
Нека си напомним една антична алегория, която през днешния ден е урок:
„ Синът на стареца Алим отпътувал в странство. Алим останал самичък във фермата. Той имал огромно стадо овце и каменна къща. Всяка година ставало все по-трудно да се оправя с ежедневните задания, годините си споделили думата. Но Алим се държал самоуверено и не си разрешавал да бъде слаб.
Една зима той бил изумен от болест и когато индивидът се справил с нея, събирайки цялата си воля в пестник, като същински войник, имал болки в гърба и ставите. Болката се влошила от неприятното време.
Старецът разказал на съседа си за влошеното си здраве. Не очаквал състрадание, страдание или помощ. Просто споделил какво му разваля живота.
Съседът даже не се сетил да помогне – имал доста работа. И доста пасища и добитък. Но съседът имал дълъг език и разказал на целия квартал, че Алим доста стар и работата му била в тежест.
Слухът се популяризирал бързо, стигнал до ушите и на най-ненадеждните хора. На няколко пъти се пробвали да откраднат овцете от стадото на Алим.
Скоро здравето на стареца се подобрило. До лятото той се чувствал доста по-добре, само че локалните поданици постоянно идвали при него и казвали:
„ Ти си остарял, Алим, нищо не можеш да направиш, виждаме какъв брой ти е мъчно. Продай ни овцете си за алегорична сума… “
Алим не се съгласил. И хората му се смеели. Някой го считал за последния простак: поради ината си щял да остави всичко да отиде напразно, да гледа по какъв начин стопанството му обеднява.
След известно време синът се върнал при татко си. И се погрижил за всичко.
В дългите зимни вечери си говорели за живота. Веднъж Алим споделил на сина си:
„ Ако нещо те боли, мълчи. Няма да получиш нищо в подмяна с изключение на страдание. И тогава ще се опитат да те ударят там, където боли. “
