Пазарите понякога приличат на море в края на есента —

Пазарите от време на време наподобяват на море в края на есента — вълните сякаш са под надзор, само че под повърхността се натрупва напрежение, което може да се разпадне в посока, която малко на брой чакат. Четирите следващи дни на спад при S&P 500 и Dow Jones не са покруса сами по себе си; те са темп, който отразява едно по-дълбоко съмнение в американската стопанска система и в визиите на вложителите за това какъв брой дълго може да продължи приказката. Защото под тази лека промяна, която в профил наподобява като нормално прибиране на облаги, стартира да се демонстрира нещо по-важно: смяна в настройката, постепенно оттегляне от несъразмерния оптимизъм и първи признаци на отмалялост.Когато над 320 компании от необятния показател се търгуват към този момент с повече от 10% под върховете си, а самият S&P 500 е отстъпил едвам 4%, това разкрива раздрана конструкция — пазар, който се държи по едно и също време от няколко колоса и се разрушава при по-малките звена. Това не е отмерено изстудяване на пазара; това е признак на разслояване. Подобни модели сме виждали през 2015 година, през края на 2021 година и изключително ясно през 2000 година, когато загубите стартират от периферията, а центърът — огромните софтуерни компании — задържа показателя жив до последно. Това е знак, че промяна може и да не е неизбежна, само че напрежението се акумулира към този момент месеци наред.Причината не е единствено в преоценките. Причината е в изменящата се траектория на упованията. Едва месец по-рано пазарът вярваше с съвсем 90% възможност, че през декември ще има ново понижение на лихвите. Днес тази възможност е под 50%. Хората постоянно гледат единствено цифрата, само че не и това, което тя отразява — смяна в доверието. Когато централната банка излъчва неустановеност, пазарът отстъпва не поради самото решение, а поради неналичието на предвидимост. А предвидимостта беше най-ценната " валута " през последните две години.Пазарът усеща изстудяване в потреблението, напрежение при заетостта, по-твърда инфлация и липса на явен небосвод за паричната политика. Това не значи криза. Означава, че придвижването към този момент не е еднопосочно и че вложителите се връщат към защитните браншове — фармацевтика, артикули от първа нужда, злато. Структурата на този поток разкрива, че настроението не е суматоха, а нерешителност. Пазарът не бяга, той се окопава. Именно това прави обстановката комплицирана: корекцията не идва от боязън, а от безмълвно евакуиране на ликвидност. Това е най-тихият, само че най-сигурният сигнал, че сме в късна фаза на цикъла.И въпреки всичко, в този миг се демонстрира и нещо друго — класическият пазарен абсурд. Когато страхът стартира да господства в краткосрочните знаци, нормално не следва срив, а отскок. Индексът „ Страх и лакомия “ пада до равнища, които исторически мъчно се задържат дълго. А VIX, който се движеше мудно през огромна част от есента, стартира да демонстрира признаци на живот. Това не е начало на буря; това е симптом, че вложителите се застраховат, само че не затварят позиции безсистемно. А когато застраховките се купуват в последния миг, постоянно следва къса вълна нагоре, тъй като страховете към този момент са в цената.Но въпросът, който виси над пазара, е дали тази промяна ще се трансформира в нещо по-дълбоко. Тук отговорът се крие в две линии: първата е концентрацията на растежа в няколко софтуерни компании, а втората — логиката на психиката към изкуствения разсъдък. Когато няколко компании държат на плещите си съвсем целия показател, а същите тези компании се търгуват на многогодишни награди, всяко разлюляване в техните упования става систематичен риск. Достатъчно е едно отчаяние от водеща компания, с цел да се задейства верижна реакция. Точно по тази причина в дните преди доклада на най-важната софтуерна компания в света, част от пазара избира да излезе настрана и да следи. Не тъй като има вяра в срив, а тъй като знае какво може да създаде една неточност при толкоз съсредоточени упования.Вторият слой е по-дълбок: страхът, че вълната на изкуствения разсъдък може да се окаже преждевременна. Не като технология, а като движение на възвръщаемост. Пазарът приема, че продуктивността, облагите и успеваемостта ще се усилят трагично, само че времето сред нововъведението и нейното осребряване исторически е по-дълго, в сравнение с хората допускат. Ако това разминаване се ускори, пазарът може да мине през интервал на пренастройване.И въпреки всичко — напълно в духа на пазарните цикли — тъкмо когато прогнозите стартират да стават по-мрачни, статистиката подсказва, че най-вероятният кратковременен сюжет е възобновяване. Корекция от 4–5% е естествена, даже здравословна, а силата на настоящия цикъл не е изчезнала. Остава обаче най-големият въпрос: дали това е началото на по-дълбока промяна или просто още една вълна, която пазарът ще преглътне преди да продължи напред.В този миг историята споделя следното: огромните сривове в никакъв случай не стартират, когато всички приказват за тях. Те стартират в моменти на блаженство. А през днешния ден, колкото и под напрежение да наподобява пазарът, самодоволството е надалеч. Това значи, че в кратковременен проект вероятността за възобновяване е по-висока, в сравнение с възможностите за разрастване на цялостна 10% промяна. Но в средносрочен проект тази динамичност предизвестява, че салдото се трансформира и че годината може да приключи с по-голяма волатилност, в сравнение с пазарът очакваше единствено преди месец.Така че въпросът „ дали пазарът върви към 10% спад? “ е по-малко значим от въпроса „ каква конструкция на пазарната логика на психиката се оформя? “ И в случай че има един урок, който се повтаря във всеки цикъл, той е следният: пазарите не се движат от новините, а от смяната в упованията. А сега упованията се пренастройват — безшумно, само че поредно.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.