Павел Иванов: Безсмъртният полк е опазване на паметта
Павел Иванов е роден на 25 юни 1969 година в Пловдив. Художник и учител. Завършил е българска лингвистика в Пловдивския университет и стенна живопис в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Работил е и като публицист. Председател е на придвижването " Безсмъртният полк " и на едноименната фондация, записана в Пловдив.
- Г-н Иванов, по какъв начин се роди концепцията да създадете фондация " Безсмъртният полк " и да организирате шествия на 9 май в памет на починалите в битката против фашизма?
- Първо желая да поздравя всички българи с Деня на успеха над фашизма! Самата самодейност " Безсмъртният полк ", както знаете, стартира от съветския град Томск през 2012 година Идеята при нас породи в края на 2013 година, през 2014 година взехме решение да я изпълним и се свързахме с представителя на " Безсмъртния полк " за руснаците в България Полина Босилкова, която също е от Томск. Влязохме в диалози заради това, че българската Съпротива от 1923 година (за да сме точни - още от края на Първата международна война) и до присъединяване във Втората международна война, до 1945 година, дава извънредно доста жертви. Българската войска е единствената непозната войска, която е взела участие в последния стадий на войната в състава на Червената войска. И това е повода ген. Владимир Стойчев да бъде на Парада на успеха през юни 1945 година на Червения площад - единствен представител на генералитета на непозната войска. Всъщност нашата концепция беше следната: в целия свят шествието " Безсмъртният полк " е израз на респект към починалите участници във Втората международна война, които са отхвърлили фашизма и са прекратили шествието му по света, само че в България ние честваме всички антифашисти. Т. е. не забравяме нашите български антифашисти, които са дали живота си за успеха над фашизма. " Безсмъртният полк " в България работи за две цели: от една страна, за превръщането на 9 май във всеобщ празник, ден за респект към участниците спечелили във Втората международна война и въпреки това - запазване на паметта за българските участници в Съпротивата против всички фашизми - и българските, и европейските, и международните.
- В какъв брой града у нас сега се вършат шествия на " Безсмъртния полк "?
- Първата година бяха към 30 града, втората стигнахме до 39, по-късно станаха към 48-49, от две години едни и същи градове участваме, сега може да се приказва, че са 50. Това са единствено градовете, които са се свързали с нас и са ни дали информация, че ще вършат шествие, само че има и такива, които си го вършат, без да ни оповестяват. Ние не можем независимо да организираме самодейността в цялата страна, само че се включиха към този момент над 20 организации, на които благодаря - и на съветските, и на българските. Помагат ни организации и структури в цялата страна като тези на военноинвалидите, на ветераните от войните, Съюз на българските журналисти и в действителност концепцията за " Безсмъртния полк " се трансформира в празник. Нашата цел в действителност е да пропагандираме 9 май като Деня на успеха и на хората, които са дали живота си за нея. Тази година повдигаме за пръв път самодейността " алена лентичка ", т. е. хората да носят освен георгиевската лентичка, което е съветската самодейност, само че и алена лентичка, парченце от знамето на Победата.
- Както споменахте, полкът шества в целия свят, в десетки страни на всички континенти...
- Основната разлика е, че в десетките страни това е самодейност на съветските общности, а у нас е главно самодейност на българските наследници на хората, взели участие в Съпротивата. Включително на хора от целия Съветски съюз - и руснаци, и казахи, и украинци, беларуси, които са взели участие в редовете на Червената войска. Миналата година в Пловдив пристигна да празнува с нас група от Швеция, където още няма " Безсмъртен полк ".
- В последните години виждам в шествията доста хора, които нито са партийни, нито са свързани с идеологии, просто са антифашисти.
- Всеки от нас има своите персонални убеждения, само че концепцията е да се пази фамилната памет за участниците в Съпротивата. Затова идват и хора, които са десни. Асен Агов е образец. Той е крайнодесен, само че неговият дядо е измежду хората от лявото крило на Български земеделски народен съюз, които са подготвяли Съпротивата и атентата през 1925 година
- Но макар необятния набор на участниците постоянно има и други, които реагират гневно, и във вашия уебсайт видях една имитация: " Абе, комунисти, умрете! " Как си обяснявате тази ненавист, какви са тези хора?
- Мисля, че постоянно комунистическата идеология, която е ориентирана към прекрояване на системата за частно заграбване на публични запаси, ще бъде неприятна за тези хора, които желаят да имат тъкмо това. Никога комунистите няма да бъдат възприемани добре от такива хора.
- В последно време се възроди абсурдът с новите образователни стратегии по история, в които Съпротивата въобще липсва и задачата е младите да не знаят, че у нас е имало фашизъм и борци против него, някои ги назовават терористи...
- Точно това беше другото, което ни накара да стартираме да работим по линията на " Безсмъртния полк ". Просто тъй като в действителност имаме замяна и пренаписване на историята. Начинът, по който се сервира историята, обслужва настоящи политически ползи. Според тях споменът за Съпротивата е неприятно нещо, тъй като, в случай че младежите на един народ знаят, че могат със опозиция да смъкват капитализма, да смъкват фашизма, съществуването, реализацията и трупането на благосъстояния са доста застрашени.
- Забелязвам, че от ден на ден младежи вземат участие в шествията на " Безсмъртния полк ".
- Наистина, доста са младежите. Имам наблюдения, че стартира доста мощно олевяване и при студентите, и при учениците от горните класове, виждам реакция по отношение на така наречен публична идеология, която се насажда, и рано или късно тази реакция ще откри своите форми на демонстрация.
- В момента в Европа има разнообразни прояви на същински фашизъм, само че властващите са слепи за тях. Според вас възражда ли се фашизмът през днешния ден и би трябвало ли и в този момент да се борим против него?
- Да, фашизмът си съществуваше в една латентна форма до момента и в последно време с този нов мощен подтик на антикомунизъм беше напълно обикновено да се засилва. Пък и чисто, диалектически видяно, фашизмът е последното скривалище на капитализма. Когато не може със общоприети стопански и политически ограничения да бъдат реализирани задачите на класата, която ръководи, те стартират радикализиране. Това води до издигане на концепцията за Европа на нациите, Европа на народите, за усилване на суверенитет. Макар че капитализмът няма по какъв начин да даде заден, и глобализмът няма по какъв начин да даде обратно. Един образец давам - търговията. Няма по какъв начин някой да създава и домати, и компютри, и медикаменти. Всичките медикаменти са вносни и в случай че не сме в световна система, няма по какъв начин да съществуваме.
- Е, медикаментите са вносни, тъй като унищожиха при прехода българската фармацевтика...
- Да, по този начин е. Но и преди този момент не сме имали ресурсите да се оправим с всичко сами. Трябва да търсим един свят, в който да бъде извънредно мощно развито социалното; собствеността да бъде мощно обобществена и да даваме приоритет не на частната, а на публичната благосъстоятелност, която да работи за публичния интерес. И тогава към този момент въз основата на, бих споделил, един съвременен интернационализъм да търсим угаждане на ползите на всяка една страна и на всеки жител.
- Доста надалеч сме от такова общество, под диктата на Съединени американски щати непрекъснатото се вкарват нови и нови наказания по отношение на Русия, от които Европа губи. Като причина за това Западът повтаря присъединението на Крим към Русия. Как ще коментирате?
- Тук всичко зависи отново от съответните ползи. В тази обстановка бих желал да приказваме, че имаме Организация на обединените нации, имаме Конвенция за правата на индивида и там изрично е казано, че всяка общественост има цялостното право да отбрани свободата си. Тотално се мълчи за това, че популацията на Крим с референдум пожела да се причисли към Русия. Този референдум не го признават, тъй като не им е преференциално. Но в случай че популацията на Крим желае да живее в Русия, то има цялостното право да живее в Русия. Това има право да реши само Крим. Приказките за неприкосновеност на границите са исторически недоказани нелепости. Колко пъти се прекроиха граници за последните 100 години и в Европа даже в последните десетилетия! Още един образец - Косово. Имаш огромна раждаемост, усилва се албанското население, какво ще го правиш - ще го държиш в иго, ще му дадеш опция да се развива, или ще го прогониш от земите, където живее? Като желаеме България да бъде мощна, дано дамите на България да раждат деца, дано икономическото богатство на популацията да се усъвършенства - даже в случай че би трябвало с разнообразни форми и на социализъм, с цел да може да дадем непоклатимост на страната и да се развиваме. Ако една страна е мощна и има население, няма по какъв начин да я стопиш. Може да стопиш нещо, което умира.
- Г-н Иванов, по какъв начин се роди концепцията да създадете фондация " Безсмъртният полк " и да организирате шествия на 9 май в памет на починалите в битката против фашизма?
- Първо желая да поздравя всички българи с Деня на успеха над фашизма! Самата самодейност " Безсмъртният полк ", както знаете, стартира от съветския град Томск през 2012 година Идеята при нас породи в края на 2013 година, през 2014 година взехме решение да я изпълним и се свързахме с представителя на " Безсмъртния полк " за руснаците в България Полина Босилкова, която също е от Томск. Влязохме в диалози заради това, че българската Съпротива от 1923 година (за да сме точни - още от края на Първата международна война) и до присъединяване във Втората международна война, до 1945 година, дава извънредно доста жертви. Българската войска е единствената непозната войска, която е взела участие в последния стадий на войната в състава на Червената войска. И това е повода ген. Владимир Стойчев да бъде на Парада на успеха през юни 1945 година на Червения площад - единствен представител на генералитета на непозната войска. Всъщност нашата концепция беше следната: в целия свят шествието " Безсмъртният полк " е израз на респект към починалите участници във Втората международна война, които са отхвърлили фашизма и са прекратили шествието му по света, само че в България ние честваме всички антифашисти. Т. е. не забравяме нашите български антифашисти, които са дали живота си за успеха над фашизма. " Безсмъртният полк " в България работи за две цели: от една страна, за превръщането на 9 май във всеобщ празник, ден за респект към участниците спечелили във Втората международна война и въпреки това - запазване на паметта за българските участници в Съпротивата против всички фашизми - и българските, и европейските, и международните.
- В какъв брой града у нас сега се вършат шествия на " Безсмъртния полк "?
- Първата година бяха към 30 града, втората стигнахме до 39, по-късно станаха към 48-49, от две години едни и същи градове участваме, сега може да се приказва, че са 50. Това са единствено градовете, които са се свързали с нас и са ни дали информация, че ще вършат шествие, само че има и такива, които си го вършат, без да ни оповестяват. Ние не можем независимо да организираме самодейността в цялата страна, само че се включиха към този момент над 20 организации, на които благодаря - и на съветските, и на българските. Помагат ни организации и структури в цялата страна като тези на военноинвалидите, на ветераните от войните, Съюз на българските журналисти и в действителност концепцията за " Безсмъртния полк " се трансформира в празник. Нашата цел в действителност е да пропагандираме 9 май като Деня на успеха и на хората, които са дали живота си за нея. Тази година повдигаме за пръв път самодейността " алена лентичка ", т. е. хората да носят освен георгиевската лентичка, което е съветската самодейност, само че и алена лентичка, парченце от знамето на Победата.
- Както споменахте, полкът шества в целия свят, в десетки страни на всички континенти...
- Основната разлика е, че в десетките страни това е самодейност на съветските общности, а у нас е главно самодейност на българските наследници на хората, взели участие в Съпротивата. Включително на хора от целия Съветски съюз - и руснаци, и казахи, и украинци, беларуси, които са взели участие в редовете на Червената войска. Миналата година в Пловдив пристигна да празнува с нас група от Швеция, където още няма " Безсмъртен полк ".
- В последните години виждам в шествията доста хора, които нито са партийни, нито са свързани с идеологии, просто са антифашисти.
- Всеки от нас има своите персонални убеждения, само че концепцията е да се пази фамилната памет за участниците в Съпротивата. Затова идват и хора, които са десни. Асен Агов е образец. Той е крайнодесен, само че неговият дядо е измежду хората от лявото крило на Български земеделски народен съюз, които са подготвяли Съпротивата и атентата през 1925 година
- Но макар необятния набор на участниците постоянно има и други, които реагират гневно, и във вашия уебсайт видях една имитация: " Абе, комунисти, умрете! " Как си обяснявате тази ненавист, какви са тези хора?
- Мисля, че постоянно комунистическата идеология, която е ориентирана към прекрояване на системата за частно заграбване на публични запаси, ще бъде неприятна за тези хора, които желаят да имат тъкмо това. Никога комунистите няма да бъдат възприемани добре от такива хора.
- В последно време се възроди абсурдът с новите образователни стратегии по история, в които Съпротивата въобще липсва и задачата е младите да не знаят, че у нас е имало фашизъм и борци против него, някои ги назовават терористи...
- Точно това беше другото, което ни накара да стартираме да работим по линията на " Безсмъртния полк ". Просто тъй като в действителност имаме замяна и пренаписване на историята. Начинът, по който се сервира историята, обслужва настоящи политически ползи. Според тях споменът за Съпротивата е неприятно нещо, тъй като, в случай че младежите на един народ знаят, че могат със опозиция да смъкват капитализма, да смъкват фашизма, съществуването, реализацията и трупането на благосъстояния са доста застрашени.
- Забелязвам, че от ден на ден младежи вземат участие в шествията на " Безсмъртния полк ".
- Наистина, доста са младежите. Имам наблюдения, че стартира доста мощно олевяване и при студентите, и при учениците от горните класове, виждам реакция по отношение на така наречен публична идеология, която се насажда, и рано или късно тази реакция ще откри своите форми на демонстрация.
- В момента в Европа има разнообразни прояви на същински фашизъм, само че властващите са слепи за тях. Според вас възражда ли се фашизмът през днешния ден и би трябвало ли и в този момент да се борим против него?
- Да, фашизмът си съществуваше в една латентна форма до момента и в последно време с този нов мощен подтик на антикомунизъм беше напълно обикновено да се засилва. Пък и чисто, диалектически видяно, фашизмът е последното скривалище на капитализма. Когато не може със общоприети стопански и политически ограничения да бъдат реализирани задачите на класата, която ръководи, те стартират радикализиране. Това води до издигане на концепцията за Европа на нациите, Европа на народите, за усилване на суверенитет. Макар че капитализмът няма по какъв начин да даде заден, и глобализмът няма по какъв начин да даде обратно. Един образец давам - търговията. Няма по какъв начин някой да създава и домати, и компютри, и медикаменти. Всичките медикаменти са вносни и в случай че не сме в световна система, няма по какъв начин да съществуваме.
- Е, медикаментите са вносни, тъй като унищожиха при прехода българската фармацевтика...
- Да, по този начин е. Но и преди този момент не сме имали ресурсите да се оправим с всичко сами. Трябва да търсим един свят, в който да бъде извънредно мощно развито социалното; собствеността да бъде мощно обобществена и да даваме приоритет не на частната, а на публичната благосъстоятелност, която да работи за публичния интерес. И тогава към този момент въз основата на, бих споделил, един съвременен интернационализъм да търсим угаждане на ползите на всяка една страна и на всеки жител.
- Доста надалеч сме от такова общество, под диктата на Съединени американски щати непрекъснатото се вкарват нови и нови наказания по отношение на Русия, от които Европа губи. Като причина за това Западът повтаря присъединението на Крим към Русия. Как ще коментирате?
- Тук всичко зависи отново от съответните ползи. В тази обстановка бих желал да приказваме, че имаме Организация на обединените нации, имаме Конвенция за правата на индивида и там изрично е казано, че всяка общественост има цялостното право да отбрани свободата си. Тотално се мълчи за това, че популацията на Крим с референдум пожела да се причисли към Русия. Този референдум не го признават, тъй като не им е преференциално. Но в случай че популацията на Крим желае да живее в Русия, то има цялостното право да живее в Русия. Това има право да реши само Крим. Приказките за неприкосновеност на границите са исторически недоказани нелепости. Колко пъти се прекроиха граници за последните 100 години и в Европа даже в последните десетилетия! Още един образец - Косово. Имаш огромна раждаемост, усилва се албанското население, какво ще го правиш - ще го държиш в иго, ще му дадеш опция да се развива, или ще го прогониш от земите, където живее? Като желаеме България да бъде мощна, дано дамите на България да раждат деца, дано икономическото богатство на популацията да се усъвършенства - даже в случай че би трябвало с разнообразни форми и на социализъм, с цел да може да дадем непоклатимост на страната и да се развиваме. Ако една страна е мощна и има население, няма по какъв начин да я стопиш. Може да стопиш нещо, което умира.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ