Путин никога вече няма да спи спокойно
Пътят към омразата
© Виталий Портников
(https://img.rebeltv.eu/wp-content/uploads/2022/10/EN_01542703_0730.webp?x97134)Сега Кремъл на практика не крие, че има намерение да унищожи гражданската инфраструктура на Украйна. Разбира се, в първите месеци на войната бяха нанесени удари по гражданска инфраструктура, по жилищни региони, по търговски центрове. Но по-късно съветското управление и военно командване всякога твърдяха, че обвиняванията в ликвидиране на цивилни и заличаване на инфраструктура са клюка против Украйна и Запада. Ужасните фрагменти на изтезанията в Буча, разрушенията в Мариупол и Харков към този момент обиколиха света, а Кремъл, като негоден грамофон, повтаряше: клюка, клюка, клюка.
Безполезна свирепост
Но в този момент съветските публични лица и пропагандисти получават заповед да се радват точно на унищожаването на гражданската инфраструктура. Както обичаха да споделят предшествениците на Соловьов и Скабеева по московската телевизия, маските са свалени. И назначението на военачалник Сергей Суровикин за началник на съветската военна формация в Украйна, съдейки по протичащото се, беше обвързвано точно с решението да се нанасят удари по цивилни цели, защото в Сирия Суровикин се прочу с тази безполезна свирепост.
Защо безполезна? Ами тъй като цялата история на войните демонстрира, че унищожаването на гражданската инфраструктура и цивилното население в никакъв случай не е помогнало на никого да завоюва, в случай че групировката на вражеските войски не е била победена. Напротив, сходни способи единствено каляват популацията и подтикват чувството за „ обща орис ” на жителите, армията и страната. Бомбардировките на градовете на Англия и Съветския съюз не приближиха нацистите до триумфа. Но и бомбардировките на немски или японски градове от съдружниците също не повлияха на обстановката на фронтовете и не форсираха капитулацията. За капитулация беше належащо да се победят вражеските армии. Армиите, а не жителите на Дрезден.
Следователно, при липса на военни триумфи, бомбардирането на гражданската инфраструктура не е път към успеха, а път към омразата. Още по-голяма ненавист, която като голяма пропаст ще разделя украинците и руснаците за десетилетия напред.
Война против дами и деца
Сега, апропо, народът на Русия знае за обстрелите на гражданската инфраструктура не от стратегиите на Радио Свобода или от своите родственици от Украйна, а от изявленията на личните си политици и публицисти. И на това умишлено заличаване на цивилното население и основаване на условия за неговото отвратително битие те реагират равнодушно или одобрително. Кой би желал взаимно съгласие с такива съседи - съседи, които даже няма да могат да кажат по-късно, че " не знаехме ", като германците след Втората международна война. Всички знаеха. Те просто разчитаха на личната си победа, на това, че всички вие ще бъдете избити или наплашени и вие просто няма да можете да ни питате за нищо.
Но победа няма да има. За победа е нужна ефикасна войска, а не война против дами и деца благодарение на ирански дронове. Това, на което сме очевидци в този момент, даже не е война на армии, а възмездие на хората, които не смееха да капитулират пред полудялата тирания. Осмелиха се да се защитят. Но, апропо, точно такава национална воля за опозиция е пътят към успеха.
Между другото, пиша този текст през нощта, с цел да не товаря украинския енергиен бранш в пиковите часове. Нека аз да дремя по-малко, само че и Владимир Путин в никакъв случай към този момент няма да спи умерено.
Източник: vot-tak tv
Бесарабски фронт
© Виталий Портников
(https://img.rebeltv.eu/wp-content/uploads/2022/10/EN_01542703_0730.webp?x97134)Сега Кремъл на практика не крие, че има намерение да унищожи гражданската инфраструктура на Украйна. Разбира се, в първите месеци на войната бяха нанесени удари по гражданска инфраструктура, по жилищни региони, по търговски центрове. Но по-късно съветското управление и военно командване всякога твърдяха, че обвиняванията в ликвидиране на цивилни и заличаване на инфраструктура са клюка против Украйна и Запада. Ужасните фрагменти на изтезанията в Буча, разрушенията в Мариупол и Харков към този момент обиколиха света, а Кремъл, като негоден грамофон, повтаряше: клюка, клюка, клюка.
Безполезна свирепост
Но в този момент съветските публични лица и пропагандисти получават заповед да се радват точно на унищожаването на гражданската инфраструктура. Както обичаха да споделят предшествениците на Соловьов и Скабеева по московската телевизия, маските са свалени. И назначението на военачалник Сергей Суровикин за началник на съветската военна формация в Украйна, съдейки по протичащото се, беше обвързвано точно с решението да се нанасят удари по цивилни цели, защото в Сирия Суровикин се прочу с тази безполезна свирепост.
Защо безполезна? Ами тъй като цялата история на войните демонстрира, че унищожаването на гражданската инфраструктура и цивилното население в никакъв случай не е помогнало на никого да завоюва, в случай че групировката на вражеските войски не е била победена. Напротив, сходни способи единствено каляват популацията и подтикват чувството за „ обща орис ” на жителите, армията и страната. Бомбардировките на градовете на Англия и Съветския съюз не приближиха нацистите до триумфа. Но и бомбардировките на немски или японски градове от съдружниците също не повлияха на обстановката на фронтовете и не форсираха капитулацията. За капитулация беше належащо да се победят вражеските армии. Армиите, а не жителите на Дрезден.
Следователно, при липса на военни триумфи, бомбардирането на гражданската инфраструктура не е път към успеха, а път към омразата. Още по-голяма ненавист, която като голяма пропаст ще разделя украинците и руснаците за десетилетия напред.
Война против дами и деца
Сега, апропо, народът на Русия знае за обстрелите на гражданската инфраструктура не от стратегиите на Радио Свобода или от своите родственици от Украйна, а от изявленията на личните си политици и публицисти. И на това умишлено заличаване на цивилното население и основаване на условия за неговото отвратително битие те реагират равнодушно или одобрително. Кой би желал взаимно съгласие с такива съседи - съседи, които даже няма да могат да кажат по-късно, че " не знаехме ", като германците след Втората международна война. Всички знаеха. Те просто разчитаха на личната си победа, на това, че всички вие ще бъдете избити или наплашени и вие просто няма да можете да ни питате за нищо.
Но победа няма да има. За победа е нужна ефикасна войска, а не война против дами и деца благодарение на ирански дронове. Това, на което сме очевидци в този момент, даже не е война на армии, а възмездие на хората, които не смееха да капитулират пред полудялата тирания. Осмелиха се да се защитят. Но, апропо, точно такава национална воля за опозиция е пътят към успеха.
Между другото, пиша този текст през нощта, с цел да не товаря украинския енергиен бранш в пиковите часове. Нека аз да дремя по-малко, само че и Владимир Путин в никакъв случай към този момент няма да спи умерено.
Източник: vot-tak tv
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ