Страховитата практика "Минги" за умъртвяване на здрави бебета
Пътувайки из долината на река Омо в Етиопия, екипът на „ Без багаж “ чуват за племето Каро. Една загадка на този народ е мотив те да се насочат към земите на Каро. Това е „ минги “ - разбиране табу. Тази дума рядко се изговаря на глас в долината Омо.
Минги е вярването, че бебето е " проклето ", в случай че се роди отвън брака или още по-абсурдно - в случай че горните зъби на детето се появят преди долните.
За децата, които Каро са оповестили за " минги ", се счита, че ще донесат на племето суша, апетит или болест - по тази причина те би трябвало да бъдат убити.
На 14 юли 2012 година старейшините на племето публично се отхвърля от практиката Минги, която е обвързвана с жертвоприношения на деца.
Каро виждат, че племената към тях наброяват по няколко десетки хиляди, до момента в който те самите са не повече от 1500 души. Каро осъзнават, че би трябвало да усилят броя си в случай че не желаят да изчезнат.
Семействата от Каро, чието само съвременно владеене е AK47, се занимават с оръжия, които употребяват за кръвопролития против хора, при набези за кражба на добитък. В стопанската система на прехрана, основана на селското стопанство и наводненията, набирането на наедрял рогат добитък е единственият метод младежът да натрупа благосъстоянието, от което се нуждае, с цел да заплати на фамилията на бъдещата си брачна половинка преди брака.
Освен това, Каро не могат да се женят преди да минат през комплицираната гала на прескачане на волове, която при тях се прави един път на цели 7 години.
Това значи спад на броя на избираемите ергени и увеличение на броя на децата, родени от неженени двойки.
В предишното, с цел да се резервира племенната непорочност и да се предотврати брака сред племената, такива съюзи не са били одобрявани от старейшините, а бебетата се смятали за Минги или проклети и били убивани.
Хиляди деца са били жертвани като Минги. Близнаците били убивани наложително. Безпомощните кърмачета нормално били изоставяни в храстите, надалеч от селото, хвърляли ги в река Омо или ги задушавали като напълвали устата им с пръст.
Невъзможно е да се разбере какъв брой деца са претърпели тази орис, само че защото практиката е толкоз остаряла и вкоренена, откривателите считат, че броят им е многохиляден.
Прекратили ли са Каро жертвоприношенията на деца и какво ги е предиздвикало да го сторят след епохи строго следвана традиция?
Минги е вярването, че бебето е " проклето ", в случай че се роди отвън брака или още по-абсурдно - в случай че горните зъби на детето се появят преди долните.
За децата, които Каро са оповестили за " минги ", се счита, че ще донесат на племето суша, апетит или болест - по тази причина те би трябвало да бъдат убити.
На 14 юли 2012 година старейшините на племето публично се отхвърля от практиката Минги, която е обвързвана с жертвоприношения на деца.
Каро виждат, че племената към тях наброяват по няколко десетки хиляди, до момента в който те самите са не повече от 1500 души. Каро осъзнават, че би трябвало да усилят броя си в случай че не желаят да изчезнат.
Семействата от Каро, чието само съвременно владеене е AK47, се занимават с оръжия, които употребяват за кръвопролития против хора, при набези за кражба на добитък. В стопанската система на прехрана, основана на селското стопанство и наводненията, набирането на наедрял рогат добитък е единственият метод младежът да натрупа благосъстоянието, от което се нуждае, с цел да заплати на фамилията на бъдещата си брачна половинка преди брака.
Освен това, Каро не могат да се женят преди да минат през комплицираната гала на прескачане на волове, която при тях се прави един път на цели 7 години.
Това значи спад на броя на избираемите ергени и увеличение на броя на децата, родени от неженени двойки.
В предишното, с цел да се резервира племенната непорочност и да се предотврати брака сред племената, такива съюзи не са били одобрявани от старейшините, а бебетата се смятали за Минги или проклети и били убивани.
Хиляди деца са били жертвани като Минги. Близнаците били убивани наложително. Безпомощните кърмачета нормално били изоставяни в храстите, надалеч от селото, хвърляли ги в река Омо или ги задушавали като напълвали устата им с пръст.
Невъзможно е да се разбере какъв брой деца са претърпели тази орис, само че защото практиката е толкоз остаряла и вкоренена, откривателите считат, че броят им е многохиляден.
Прекратили ли са Каро жертвоприношенията на деца и какво ги е предиздвикало да го сторят след епохи строго следвана традиция?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ