Хората се срещат неслучайно...
Пътувах във влака. Влезе един друмник. Подпухнал, целият в синини. На тип към тридесет годишен. Оглеждайки се в близост, той стартира да приказва:
- Господа, три дни не съм ял. Наистина. Страхувам се да извършвам кражба, тъй като няма да ми стигнат силите да избягам. А съм доста гладен. Моля ви, дайте ми кой колкото може. Не гледайте лицето ми, аз пия доста. И това, което ще ми дадете, може би също ще го изпия! - говорейки той потегли из вагона.
Хората у нас са положителни - бързо събраха за просяка към петстотин рубли.
В края на вагона индивидът се спря, обърна се към пасажерите и се поклони до земята.
- Благодаря ви, господа. Нека Бог да ви благослови!
И внезапно, седящият до последния прозорец мъж със озлобен тип се развика на индивида:
- Измет, гнида! Махай се отсам, животно! Пари просиш. А аз може да нямам с какво да нахраня фамилията си. Може да са ме уволнили преди три дни. Но не крънкам като теб, сган!
Скитникът внезапно извади от джобовете си, всичко, което имаше – евентуално към две хиляди рубли пари, всякакви смачкани листчета, и протегна ръцете си към мъжа.
- Ето, вземи. На теб ти трябват.
- Какво? - викна мъжът.
- Вземи ги. Ти повече се нуждаеш от тях! На мен ще ми дадат още. Хората са положителни! – и той напъха парите в ръцете на мъжа, обърна се, отвари вратата и излезе в коридора.
