Патрик Смитьойс: И да гръмне светът, последният жив ще е българин
Патрик Смитьойс е от Холандия. Вече над 20 години живее в България и с изключение на с бизнес начинанията си е прочут с гражданските дела, които поддържа и разпространява. Той е измежду основателите и главните участници в акцията против златодобива в Трън. Създател е на гратис компютърно учебно заведение в Самоков, а от няколко години развива платформата " Свободните ", която събира историите на съумели българи, представящи своите планове, свързани с бъдещето на България. Създател е на единствения у нас частен естествен резерват - " Шаварите ". Спасява от лапите на строителния бизнес един оазис край бент. Искър с неповторима природа и предпазени скотски типове. През 2017-а отваря порти " Шаварите камп " - детски лагер, в който малчуганите се допират до дивата природа, срещат се " очи в очи " с видри, черни щъркели, чапли, жаби и всевъзможни инсекти. Съпругата му Стефка е българка. Имат две дъщери.
- Патрик, за какво България? Ти ли я избра, или тя теб?
Този въпрос не ми го задават за първи път. В България има разделяне сред огромна група духовни хора и една, която " не се занимава с такива работи ". Нека да кажа за едните, че просто тук съм намерил доста остарял другар и че съм най-щастлив, когато съм с него. А на другите да кажа, че България е най-красивата страна в Европа. Нешлифован елмаз с необикновен капацитет и благоприятни условия. С моето семейство желаеме да сме част от нейното развиване и да сме очевидци на процеса от близко. Тук съм към този момент 20 години и в никакъв случай не е било скучно (смее се).
- Какъв е погледът ти след тези 20 години - българите стават ли повече оптимисти, имат ли предпочитание да трансформират сами света към себе си, или противоположното?
- Не. Напротив. Последните 10 години са довършили страната, нейното население и изобщо вярата, че някой ден ще станем честна и просперираща страна. За жал доста хора са създали извода, че " очевидно сме такива ". Което има аргумент, тъй като когато падне настоящето държавно управление, има хиляди чакащи на портата на Народното събрание, с цел да поемат те новата промяна. Без никакво желание да трансформират системата. Хората го знаят и точно тази липса на опция е това, което най-потиска елементарния човек. Смятат, че на този стадий на развиването на България всичко е политика. Докато фундаментът на една същинска народна власт не е положен и хората не са най-малко " подготвени " по какъв начин да боравят с всички принадлежности, които предлага една работеща народна власт, България няма по какъв начин да поеме верния път. Положението е потресаващо. Каквото и да ви приказват, единственият барометър на благополучие в една страна са емигрантите. Когато от ден на ден от работоспособните жители избират да живеят на открито, нещо не е наред. Усещането е, че няма никаква правдивост. Това им е най-болно на хората.
- Като приказваме за правдивост, стигаме до разпоредбите и до въпроса: за всички ли еднообразно важат? От изхвърления на улицата фас до парите в плик при договаряне на договорка. Дали е въпрос на образование, или на строги санкции? Как е да вземем за пример в Холандия?
- Всичко потегля от един неповторим гений, който в същия миг му е най-големият проблем на българина. Невероятната заложба да успее да избави себе си и своето семейство - каквото и да се случи. Сигурен съм, че в случай че гръмне светът, последният жив ще е българин (смее се). Той да се оправи, а какво прави другият, не е негов проблем. Остави фасовете и парите в плик. По-страшното е, че точно в мисленето е повода. В България няма никакво дълготрайно мислене. Всеки мисли за своята спекулация, за днешния ден. Това е доста тъпо, тъй като и България - като страна, и българите - като хора, имат доста качества точно да се нареждат вечно на международната карта и целият свят да ги помни с положително.
- Как? Къде е този недодялан елмаз?
- Всеки, който чете и се интересува, схваща, че след 20-30 години ще има апетит на този свят. Просто няма да имаме запаси да храним над 10 милиарда хора с качествени артикули. Българите може би не осъзнават, че имат най-плодородните земи в Европа - на никое място другаде я няма тази неповторима композиция сред почва, слънце и вода. Затова би трябвало незабавно да преосмислим нашия модел на земеделие. Престъпление е, че използваме това благосъстояние единствено за зърно и слънчоглед. Холандия да вземем за пример изнася всяка година към 100 милиарда евро аграрни артикули. При състояние че целият Брутният вътрешен продукт на България е единствено 50 милиарда! Имайте поради, че Холандия е 3 пъти по-малка от България и с толкоз доста градове, пътища и индустриални зони съвсем няма свободни площи за земеделие. Всичко се реализира с високи технологии. Вадят над 80 кг домати от 1 квадратен метър да вземем за пример. Не желая да кажа, че би трябвало да следваме холандския модел, по-скоро би трябвало да намерим баланс сред българските обичаи и новите технологии от Запада. Само когато се организираме като хората, Брутният вътрешен продукт на България може да стане 3 или 4 пъти повече, в сравнение с е през днешния ден. Не зная дали изобщо хората схващат размера на тези пропуснати изгоди.
Друга сходна сфера е фармацията. Европа е пред голям проблем, тъй като последните 20 години международното производството на 80% от медикаментите е преместено в Китай. Изведнъж Европа схваща, че в случай че Китай затвори границите, целият свят стартира да умира. Сега търсят къде в Европа още веднъж да основат нов център за производството на медикаменти. Имаме огромна традиция в тази сфера така и така няма страна на света с такова съществуване на лечебни билки, които ги употребяват освен в хомеопатията, само че и в постоянната медицина. Едно е несъмнено - хората стават все по-кекави и заболели. България би трябвало единствено да заеме позицията си като градината и аптеката на Европа и целият свят ще приказва за нас с почитание. Не е толкоз мъчно, само че всичко изисква дълготрайно мислене. А за самите българи. Те имат мощен математически ген. Всички новаторски предприятия се нуждаят точно от това. IT, биохимия, разработка на комплицирани инженерни решения. Примери има доста. България е идеално място за компании във високотехнологични сфери, само че има доста задания пред българските университети, да стиковат работата с тези евентуални работодатели. Всичко е въпрос на воля и малко ум.
- Връзката на българина със земята му го е движила напред епохи. В днешно време обаче тази връзка от ден на ден избледнява. На какво се дължи, съгласно теб?
- Няма народ, който е толкоз обвързван със земята си. Пътувал съм доста и имам наблюдаване. Факт е. Факт е обаче и друго - най-голямото закононарушение против този народ бе да го местят от селата в огромния град. Много проблеми в обществото се дължат на този пресечен корен. А повода доста от моите дела да са свързани с природата е просто тъй като природата и естествените запаси са най-големият актив на България. Друго нямаме. Господ ви е дал да раждате потомство след потомство от най-умните деца и ви подарил най-хубавата част на Европа. Оттам нататък вие сте на ход!
- Разкажи за децата си. По холандски или по български правила ги възпитавате вкъщи? Къде си ги представяш след 15 години - в България или в Холандия?
- Ние живеем по български, с три генерации под един покрив. И всичко това се случва в мир, успокоение и съгласие, да не повярваш! А възпитанието на децата зависи значително от взаимоотношенията сред татко им и майка им или от хармонията в фамилията. Майката на моите деца, брачната половинка ми - с изключение на всичко останало, е най-хубавият ми другар. Нашите идеали и полезности на 99% се покриват. Няма холандски или български, нито китайски или съветски. Човеците на този свят на всички места са едни и същи като дух.
- Съпругата ти е българка. Има ли случаи, в които те " смъква на земята " при следващия ти план или идея, с която се захващаш?
- Мисля, че тя откри нейна идея. Занимава се с обучение и настоявам, че има най-хубавата детска градина в София. Но понякога поражда разногласието дали " другите " заслужават нашата сила. Вярно е, че 80% от времето и парите ни отиват за планове с благотворителен темперамент или планове, които на 31 декември ги завършваме нула на нула, както се споделя. Но съм с дълбокото увещание, че за мен и моето семейство постоянно ще има. И без това с годините материалните фантазии стават все по-малки. На децата не са им нужни тухли, не са им нужни 5, 6, 7 жилището в София. На нашите деца им е нужно едно по-щастливо и по заслужено общество.
- Имаш ли моменти, в които искаш да избягаш от всичко? Успявате ли със фамилията да откраднете своето време единствено за вас? Имате ли си обичано място в България?
- Водим децата на доста забележителни места отвън България. От Рим до Ерусалим, от Амстердам до Хонконг. Да попиват историята и сами да се въодушевяват и същински да повярват, че " the sky is the limit ", стига да имаш фантазия и подготвеност да дадеш всичко от себе си да постигнеш идеалите си. Намираме време, да. Но аз персонално имам моя храм. Резерват " Шаварите " се споделя. Последната влажна зона в Западна България, на към 50 км от София. Там аз персонално се усещам най-добре и 99% от моите мисли и хрумвания се раждат там.
- В резерват " Шаварите " съвсем всеки ден посрещате групи с деца. Обичаш самичък да ги развеждаш и да ги въвличаш в завършения. Къде се ражда магията сред децата и природата?
- Отново се връщаме на българите и земята им. Подобно нещо е с децата и природата. В днешно време гледаме децата като плъхове в лабораториум. С кого да се срещнат в апартамент на 6-и етаж? С кого да играят, с кого да мерят силите си, по какъв начин да схванат, че дружно можеш да свършиш доста повече работа, в сравнение с сам? Само за един ден на " Шаварите " децата учат доста, въпреки и по-голямата част подсъзнателно. Основното нещо, което едно дете би трябвало да научи, е почитание към средата, в която живее, да се погрижи за нея и да я съобщи напред една концепция по-добре, в сравнение с я е заварил. То би трябвало да знае, че би трябвало да гради, а не да разрушава.
- Какви са хората, които увличаш след себе си - съидейници, доброволци, другари?.. Трябва ли да са постигнали избран стандарт на живот, с цел да се огледат, да си повярват и да изискат смяна освен за себе си, само че и за другите?
- Говориш за " Свободните ", по този начин ли?
- Да. Разкажи за плана " Свободните ".
- Може би не е напълно тъкмо, че съм се опитал да унасям хора след мен. Това не беше концепцията на " Свободните ". Преди 2 години потеглих на една обиколка из страната, с цел да диря тези хора, които са в положение да трансформират България вечно. Това са хора с дела, сполучливи същински бизнесмени, художници, локални деятели. Просто желаех да пиша за тях, народът да знае, че въпреки всичко тези хора съществуват в България. Установих, че има ужасно доста хрумвания, ужасно доста разсъдък и ужасно доста сила към момента в България. В уеб страницата на " Свободните " съм разгласил изявленията с няколко от тях, след това лансирах онлайн акция жителите сами да посочат такива. Пак ще повторя - извънредно учуден съм от обстоятелството, че живеем в страната на чудесата. В положителния смисъл на думата. А пък в последна сметка нищо не вършим. Водим всички ранглисти в Европа - единствено отзад-напред. А забавното е, че хората с концепциите и силата ги има. Въпросът е, че системата ги е осакатила. Загубиха вярата, че могат да разчитат на другия. Загубиха вярата, че в случай че им бъде обещано доверието от народа, биха имали действителен късмет и действителни благоприятни условия да трансформират страната за положително вечно. Всички в този момент се свиха до най-малко. Гледат да оцеляват и да правят положителни каузи на квадратния сантиметър, както се споделя на холандски. Никой към този момент няма храброст да мисли нашироко.
- Отскоро приказваш и за една нова идея, обвързвана с морското земеделие. Обясни защо става въпрос и какво е нужно, с цел да се развие като концепция в България?
- Идеята не е моя. По-скоро я доразвих малко и заявих, че ще оказа помощ да разпространяваме концепцията. Концепцията е на един незабравим човек от Варна - Арман Саркисян се споделя. Той от години работи по плаващи във водата изкуствени рифове. Идеята е, че водата в Черно море е извънредно " плодородна ". Не от неработещите пречиствателни станции в Слънчев бряг, а от притока на питателните субстанции от реките, които се вливат в морето. Черно море надалеч не е толкоз мръсно, както мислят хората. По-същественият проблем, който съществува в океаните, съществуването на тежки метали, го няма в Черно море. Заради мъртвата зона под 150 метъра тежките метали изчезват от екосистемата. Те просто се утаяват. Проблемът в Черно море е просто че животът няма къде да се закачи. Няма острови, няма рифове. Поставяйки точно такива, отникъде за нула време се появяват миди, водорасли, скариди и други организми. След тях се появяват рибите и в границите на 2-3 години се образува цяла нова екосистема, от която може да черпи, без да вложи нищо в нея. Без подбив, Черно море може да се трансформира в най-големия рибарник на света, а в същото време тази " намеса " от индивида ще усили до N-та степен биоразнообразието и изобщо количеството " живот " в това море, към което сега гледаме като " изгубена идея ".
- Най-трудната дума на български за теб? А обичаната ти?
- Свободата. Защото се надявам през моя живот да видя тази красива България същински свободна. Но също знам, че това е доста мъчно упражнение за нас - или за вас по-скоро. Позволи ми да дублирам една моя мисъл, която към този момент е оповестена в българско списание: " Свободата е като любовта. Милиони книги са написани, всяка втора ария приказва за нея, само че те не могат да те накарат да се влюбиш. И в случай че не си бил същински влюбен през живота си, всички тези милиони песни, филми и книги не могат да ти дадат даже бледа визия за самото чувство. Така е и със свободата... "
- Патрик, за какво България? Ти ли я избра, или тя теб?
Този въпрос не ми го задават за първи път. В България има разделяне сред огромна група духовни хора и една, която " не се занимава с такива работи ". Нека да кажа за едните, че просто тук съм намерил доста остарял другар и че съм най-щастлив, когато съм с него. А на другите да кажа, че България е най-красивата страна в Европа. Нешлифован елмаз с необикновен капацитет и благоприятни условия. С моето семейство желаеме да сме част от нейното развиване и да сме очевидци на процеса от близко. Тук съм към този момент 20 години и в никакъв случай не е било скучно (смее се).
- Какъв е погледът ти след тези 20 години - българите стават ли повече оптимисти, имат ли предпочитание да трансформират сами света към себе си, или противоположното?
- Не. Напротив. Последните 10 години са довършили страната, нейното население и изобщо вярата, че някой ден ще станем честна и просперираща страна. За жал доста хора са създали извода, че " очевидно сме такива ". Което има аргумент, тъй като когато падне настоящето държавно управление, има хиляди чакащи на портата на Народното събрание, с цел да поемат те новата промяна. Без никакво желание да трансформират системата. Хората го знаят и точно тази липса на опция е това, което най-потиска елементарния човек. Смятат, че на този стадий на развиването на България всичко е политика. Докато фундаментът на една същинска народна власт не е положен и хората не са най-малко " подготвени " по какъв начин да боравят с всички принадлежности, които предлага една работеща народна власт, България няма по какъв начин да поеме верния път. Положението е потресаващо. Каквото и да ви приказват, единственият барометър на благополучие в една страна са емигрантите. Когато от ден на ден от работоспособните жители избират да живеят на открито, нещо не е наред. Усещането е, че няма никаква правдивост. Това им е най-болно на хората.
- Като приказваме за правдивост, стигаме до разпоредбите и до въпроса: за всички ли еднообразно важат? От изхвърления на улицата фас до парите в плик при договаряне на договорка. Дали е въпрос на образование, или на строги санкции? Как е да вземем за пример в Холандия?
- Всичко потегля от един неповторим гений, който в същия миг му е най-големият проблем на българина. Невероятната заложба да успее да избави себе си и своето семейство - каквото и да се случи. Сигурен съм, че в случай че гръмне светът, последният жив ще е българин (смее се). Той да се оправи, а какво прави другият, не е негов проблем. Остави фасовете и парите в плик. По-страшното е, че точно в мисленето е повода. В България няма никакво дълготрайно мислене. Всеки мисли за своята спекулация, за днешния ден. Това е доста тъпо, тъй като и България - като страна, и българите - като хора, имат доста качества точно да се нареждат вечно на международната карта и целият свят да ги помни с положително.
- Как? Къде е този недодялан елмаз?
- Всеки, който чете и се интересува, схваща, че след 20-30 години ще има апетит на този свят. Просто няма да имаме запаси да храним над 10 милиарда хора с качествени артикули. Българите може би не осъзнават, че имат най-плодородните земи в Европа - на никое място другаде я няма тази неповторима композиция сред почва, слънце и вода. Затова би трябвало незабавно да преосмислим нашия модел на земеделие. Престъпление е, че използваме това благосъстояние единствено за зърно и слънчоглед. Холандия да вземем за пример изнася всяка година към 100 милиарда евро аграрни артикули. При състояние че целият Брутният вътрешен продукт на България е единствено 50 милиарда! Имайте поради, че Холандия е 3 пъти по-малка от България и с толкоз доста градове, пътища и индустриални зони съвсем няма свободни площи за земеделие. Всичко се реализира с високи технологии. Вадят над 80 кг домати от 1 квадратен метър да вземем за пример. Не желая да кажа, че би трябвало да следваме холандския модел, по-скоро би трябвало да намерим баланс сред българските обичаи и новите технологии от Запада. Само когато се организираме като хората, Брутният вътрешен продукт на България може да стане 3 или 4 пъти повече, в сравнение с е през днешния ден. Не зная дали изобщо хората схващат размера на тези пропуснати изгоди.
Друга сходна сфера е фармацията. Европа е пред голям проблем, тъй като последните 20 години международното производството на 80% от медикаментите е преместено в Китай. Изведнъж Европа схваща, че в случай че Китай затвори границите, целият свят стартира да умира. Сега търсят къде в Европа още веднъж да основат нов център за производството на медикаменти. Имаме огромна традиция в тази сфера така и така няма страна на света с такова съществуване на лечебни билки, които ги употребяват освен в хомеопатията, само че и в постоянната медицина. Едно е несъмнено - хората стават все по-кекави и заболели. България би трябвало единствено да заеме позицията си като градината и аптеката на Европа и целият свят ще приказва за нас с почитание. Не е толкоз мъчно, само че всичко изисква дълготрайно мислене. А за самите българи. Те имат мощен математически ген. Всички новаторски предприятия се нуждаят точно от това. IT, биохимия, разработка на комплицирани инженерни решения. Примери има доста. България е идеално място за компании във високотехнологични сфери, само че има доста задания пред българските университети, да стиковат работата с тези евентуални работодатели. Всичко е въпрос на воля и малко ум.
- Връзката на българина със земята му го е движила напред епохи. В днешно време обаче тази връзка от ден на ден избледнява. На какво се дължи, съгласно теб?
- Няма народ, който е толкоз обвързван със земята си. Пътувал съм доста и имам наблюдаване. Факт е. Факт е обаче и друго - най-голямото закононарушение против този народ бе да го местят от селата в огромния град. Много проблеми в обществото се дължат на този пресечен корен. А повода доста от моите дела да са свързани с природата е просто тъй като природата и естествените запаси са най-големият актив на България. Друго нямаме. Господ ви е дал да раждате потомство след потомство от най-умните деца и ви подарил най-хубавата част на Европа. Оттам нататък вие сте на ход!
- Разкажи за децата си. По холандски или по български правила ги възпитавате вкъщи? Къде си ги представяш след 15 години - в България или в Холандия?
- Ние живеем по български, с три генерации под един покрив. И всичко това се случва в мир, успокоение и съгласие, да не повярваш! А възпитанието на децата зависи значително от взаимоотношенията сред татко им и майка им или от хармонията в фамилията. Майката на моите деца, брачната половинка ми - с изключение на всичко останало, е най-хубавият ми другар. Нашите идеали и полезности на 99% се покриват. Няма холандски или български, нито китайски или съветски. Човеците на този свят на всички места са едни и същи като дух.
- Съпругата ти е българка. Има ли случаи, в които те " смъква на земята " при следващия ти план или идея, с която се захващаш?
- Мисля, че тя откри нейна идея. Занимава се с обучение и настоявам, че има най-хубавата детска градина в София. Но понякога поражда разногласието дали " другите " заслужават нашата сила. Вярно е, че 80% от времето и парите ни отиват за планове с благотворителен темперамент или планове, които на 31 декември ги завършваме нула на нула, както се споделя. Но съм с дълбокото увещание, че за мен и моето семейство постоянно ще има. И без това с годините материалните фантазии стават все по-малки. На децата не са им нужни тухли, не са им нужни 5, 6, 7 жилището в София. На нашите деца им е нужно едно по-щастливо и по заслужено общество.
- Имаш ли моменти, в които искаш да избягаш от всичко? Успявате ли със фамилията да откраднете своето време единствено за вас? Имате ли си обичано място в България?
- Водим децата на доста забележителни места отвън България. От Рим до Ерусалим, от Амстердам до Хонконг. Да попиват историята и сами да се въодушевяват и същински да повярват, че " the sky is the limit ", стига да имаш фантазия и подготвеност да дадеш всичко от себе си да постигнеш идеалите си. Намираме време, да. Но аз персонално имам моя храм. Резерват " Шаварите " се споделя. Последната влажна зона в Западна България, на към 50 км от София. Там аз персонално се усещам най-добре и 99% от моите мисли и хрумвания се раждат там.
- В резерват " Шаварите " съвсем всеки ден посрещате групи с деца. Обичаш самичък да ги развеждаш и да ги въвличаш в завършения. Къде се ражда магията сред децата и природата?
- Отново се връщаме на българите и земята им. Подобно нещо е с децата и природата. В днешно време гледаме децата като плъхове в лабораториум. С кого да се срещнат в апартамент на 6-и етаж? С кого да играят, с кого да мерят силите си, по какъв начин да схванат, че дружно можеш да свършиш доста повече работа, в сравнение с сам? Само за един ден на " Шаварите " децата учат доста, въпреки и по-голямата част подсъзнателно. Основното нещо, което едно дете би трябвало да научи, е почитание към средата, в която живее, да се погрижи за нея и да я съобщи напред една концепция по-добре, в сравнение с я е заварил. То би трябвало да знае, че би трябвало да гради, а не да разрушава.
- Какви са хората, които увличаш след себе си - съидейници, доброволци, другари?.. Трябва ли да са постигнали избран стандарт на живот, с цел да се огледат, да си повярват и да изискат смяна освен за себе си, само че и за другите?
- Говориш за " Свободните ", по този начин ли?
- Да. Разкажи за плана " Свободните ".
- Може би не е напълно тъкмо, че съм се опитал да унасям хора след мен. Това не беше концепцията на " Свободните ". Преди 2 години потеглих на една обиколка из страната, с цел да диря тези хора, които са в положение да трансформират България вечно. Това са хора с дела, сполучливи същински бизнесмени, художници, локални деятели. Просто желаех да пиша за тях, народът да знае, че въпреки всичко тези хора съществуват в България. Установих, че има ужасно доста хрумвания, ужасно доста разсъдък и ужасно доста сила към момента в България. В уеб страницата на " Свободните " съм разгласил изявленията с няколко от тях, след това лансирах онлайн акция жителите сами да посочат такива. Пак ще повторя - извънредно учуден съм от обстоятелството, че живеем в страната на чудесата. В положителния смисъл на думата. А пък в последна сметка нищо не вършим. Водим всички ранглисти в Европа - единствено отзад-напред. А забавното е, че хората с концепциите и силата ги има. Въпросът е, че системата ги е осакатила. Загубиха вярата, че могат да разчитат на другия. Загубиха вярата, че в случай че им бъде обещано доверието от народа, биха имали действителен късмет и действителни благоприятни условия да трансформират страната за положително вечно. Всички в този момент се свиха до най-малко. Гледат да оцеляват и да правят положителни каузи на квадратния сантиметър, както се споделя на холандски. Никой към този момент няма храброст да мисли нашироко.
- Отскоро приказваш и за една нова идея, обвързвана с морското земеделие. Обясни защо става въпрос и какво е нужно, с цел да се развие като концепция в България?
- Идеята не е моя. По-скоро я доразвих малко и заявих, че ще оказа помощ да разпространяваме концепцията. Концепцията е на един незабравим човек от Варна - Арман Саркисян се споделя. Той от години работи по плаващи във водата изкуствени рифове. Идеята е, че водата в Черно море е извънредно " плодородна ". Не от неработещите пречиствателни станции в Слънчев бряг, а от притока на питателните субстанции от реките, които се вливат в морето. Черно море надалеч не е толкоз мръсно, както мислят хората. По-същественият проблем, който съществува в океаните, съществуването на тежки метали, го няма в Черно море. Заради мъртвата зона под 150 метъра тежките метали изчезват от екосистемата. Те просто се утаяват. Проблемът в Черно море е просто че животът няма къде да се закачи. Няма острови, няма рифове. Поставяйки точно такива, отникъде за нула време се появяват миди, водорасли, скариди и други организми. След тях се появяват рибите и в границите на 2-3 години се образува цяла нова екосистема, от която може да черпи, без да вложи нищо в нея. Без подбив, Черно море може да се трансформира в най-големия рибарник на света, а в същото време тази " намеса " от индивида ще усили до N-та степен биоразнообразието и изобщо количеството " живот " в това море, към което сега гледаме като " изгубена идея ".
- Най-трудната дума на български за теб? А обичаната ти?
- Свободата. Защото се надявам през моя живот да видя тази красива България същински свободна. Но също знам, че това е доста мъчно упражнение за нас - или за вас по-скоро. Позволи ми да дублирам една моя мисъл, която към този момент е оповестена в българско списание: " Свободата е като любовта. Милиони книги са написани, всяка втора ария приказва за нея, само че те не могат да те накарат да се влюбиш. И в случай че не си бил същински влюбен през живота си, всички тези милиони песни, филми и книги не могат да ти дадат даже бледа визия за самото чувство. Така е и със свободата... "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ