Патрик Сан Франческо: Дядо Коледа идва!
За билети: promoclub.bg
Още информация: във ФБ - Patrick San Francesco Bulgaria и www.thefirstprinciple.org
За въпроси: пишете персонално известие във ФБ или на [email protected]
- Здравейте, Патрик Сан Франческо. Идвате за първи път в България, малко на брой ви познават у нас. Кой сте вие в действителност?
- Обикновен човек. Хората ме мислят за специфичен, само че не съм. Смятат, че с цел да лекуваш, ти трябва заложба. Всъщност всички имат такава, само че не знаят. Аз демонстрирам на хората как да я употребяват. Всички хора са идентични. Затова и Патрик е естествен човек от улицата.
- Как станахте врач?
- Когато бях на 4 години, брат ми се разболя доста тежко. Лекарите бяха безапелационни, че ще почине. Но аз не бях съгласен. Тогава бях дребен и си мислех, че Бог е на небето. Затова отидох в градината, погледнах нагоре и започнах да му се карам и да упорствам да излекува неотложно брат ми... И той се оправи, още същия следобяд към този момент беше добре. Тогава никой не ми обърна внимание. Но когато някой от фамилията се разболееше, аз още веднъж излизах в градината, започвах да приказвам на Бог... и болестта си отиваше. Така хората в града взеха решение, че Бог чува молбите ми, и започнаха да прииждат вкъщи. Това не ми харесваше, тъй като другите деца играеха, а аз трябваше да церя. В смисъл, че излизах в градината и карах Бог да се оправи с заболяването.
- В медиите написа, че сте се излекували самичък от парализа.
- Когато бях на 17 година, паднах и си ударих на две места врата. Доктори от разнообразни места споделиха, че ще остана на легло вечно. Като чух това, започнах да се дръзвам. Те си помислиха, че е от истерия. Но аз им споделих, че желая да приказвам с татко ми. Тогава го попитах: „ Тате, в случай че имаш доста скъпа кола и тя се счупи, къде ще я закараш на сервиз: при механика около пътя или в завода, където са създали колата? “ Той ми отговори, че щом е скъпа, в сервиза на завода. Аз му обясних, че за мен докторът е механикът около пътя и аз предпочитам да отида в завода. Просто погледнах към Бог и му споделих: „ Ти ме сътвори, в този момент ме оправи “. След месец вече можех да вървя.
- Наричат ви доктор Сан Франческо. Завършили ли сте медицина, или ви назовават по този начин поради хората, които сте излекували?
- Не съм приключил медицина, те се шегуват.
- А с какво се занимавахте, преди да се отдадете на духовно лекуване и образование?
- Бях алчен като другите хора и защото можех да планувам цените на акциите, изкарвах много пари. През октомври 1987 година борсата се срина и изгубих съвсем всичко, един ден след рождения ми ден. Бях на 21. Тогава осъзнах, че имам тази мощ, с цел да я използвам за другите, а не за себе си. Бог ми сподели, че не би трябвало да съм алчен, не би трябвало да съм лакомец.
- А по какъв начин лекувате? Все така ли продължавате да си говорите с Бог в задния двор...
- Не. Един другар отваряше нова фабрика. Отидох на тържеството и в един миг започнах да виждам някакви странни цветове. Помислих си, че може би нуждая се от кафе. Но цветовете останаха. Попитах хората към мен, само че никой различен не ги виждаше. Реших, че се дължи на това, че гледах огъня. Или че някой ми е поставил опиати. Помислих си, че може би ми би трябвало пресен въздух. Отидох в градината и тогава видях цветовете в природата. Единия цвят го видях там, където листата се закрепват за стъблото. Казах си: този цвят мога да употребявам като лепило, с цел да лекувам счупвания. Другият цвят се появява, когато цветовете се разтварят, разбрах, че мога да го употребявам за релаксиране на мускулите... Бог ми сподели тези цветове, за да мога да церя с тях. Всеки може да ги употребява, а моята задача е да покажа на хората по какъв начин да лекуват себе си и другите с тях.
- Имате фондация, която прави толкоз доста положителни каузи - в 13 страни, по какъв начин успявате да управлявате стотиците разнообразни планове?
- Не, не ги ръководя. Други се занимават с тях. Много хора идват да ми благодарят, че съм ги излекувал. И ме питат по какъв начин да ми се отблагодарят (Патрик не взема пари за лекуване – бел. ред.). Тогава аз ги отправям към фондацията. Така хората могат да дарят, да станат доброволци или да оказват помощ по различен метод. Даването на самун на гладните също е лечение. Образованието също. И даряването. Лекуват себе си, лекуват и другите.
- Кои са аргументите да боледуваме?
- Има много причини за заболяванията. Начинът на живот, бактериите и вирусите, стресът и негативните страсти... Има доста аргументи. Като церя, не церя само симптомите, а и източника. Ако някой ми каже, че има диабет от стрес, лекувам стреса, като се отправям към източника му. Стресът е главната причина за болестите на XXI век. Той предизвиква рак, сърдечносъдови, психически заболявания...
- Трябва ли хората активно да вземат участие в процеса на лекуване, с цел да има добър и дълготраен резултат?
- Хората са различни. Някои желаят да имат нещо общо, други идват единствено аз да ги церя, а трети - тъй като някой ги води. Идват и ми споделят: „ Искам да спра да пуша “. Аз питам: „ Наистина ли? “. Казвам на дамите им да изоставен стаята и ги питам отново. Тогава ми споделят: „ Не. “ Ако в действителност желаят да спрат да пушат, мога да ги изцелявам незабавно. Но съм доста толерантен с всички. Казвам им, че мога да ги лекувам, само че не мога да хапвам вместо тях и не мога да спортувам вместо тях. Трябва сами да се оправят с това.
- Пътувате доста по света. Променят ли се хората, стават ли по-добри и по-духовни?
- Има промяна. Преди всички желаеха материално благополучие, само че схванаха, че това не е достатъчно. Сега желаят нещо по-дълбоко: по тази причина стартират да вървят на йога, на медитации, търсят нематериалните духовни съкровища. Това ми демонстрира, че съм на правилното място в вярното време, с цел да оказвам помощ на хората.
- Темата на лекцията ви в София е „ Първият принцип “. Кой е първият принцип?
- Първият принцип е значимото в живота, а точно – да лекуваш себе си и света. Научени сме да сме хора, които се грижат единствено за себе си. Забравяме за света към нас. Първият принцип е да живеем оттатък себе си.
- Как учите хората на това?
- Като съм образец за тях, а не като просто приказвам. Когато децата ти бяха дребни - имаш деца нали - ти ги учеше, че лъжите са неприятно нещо. Но когато някой ти звънне през днешния ден по телефона и на теб не ти се занимава, ти казваш ли на детето да вдигне и да каже, че не си у дома? Можеш да приказваш доста неща на детето си, само че в случай че не ги правиш, няма изгода. Примерите са най-ценни. И доста хора към този момент ме следват.
- Лекуват ли?
- Да, мнозина започнаха да лекуват като мен. И имат доста положителни резултати.
- Колко време продължава образованието за лекуване?
- Учението за лекуване е единствено 4 часа... Най-важните неща в живота са елементарни. Важното не е комплицирано. Не е: прави това, прави това, яж това, не това.
Когато те боли нещо, какво правиш? Хващаш с ръце мястото. Когато някой ти приказва неприятни неща, кръстосваш ръце, за да предпазиш слънчевия сплит – мястото, което поема напрежението. Лекуваш се самичък. Когато си удариш пръста, си го слагаш в устата. Хората не знаят, че слюнката е антибактериална, само че знаят да си сложат пръста в устата. Аз просто пробуждам инстинктите в хората. Събуждам това, което е в тях по рождение. Когато бебето плаче, го вземаш на ръце и започваш да го галиш по гръбчето. Така го успокояваш. Има жлези, на които влияеш, на бъбреците – също, и бебето се успокоява. Хората ги знаят всички тези неща, само че не ги осъзнават. Затова ти казах в първото изречение, че не съм специфичен. Аз съм човек от улицата.
- Дядо Коледа постоянно е специален. Защо ви назовават Дядо Коледа?
- Ха, ха... Когато бях дребен, желаех да развеселявам всеки човек. Затова си мечтаех да съм Дядо Коледа - той дава дарове и радва всички. И ето през днешния ден съм като него. Радвам хората и се усещам като него.
И доста искам да дойда в България. Имам непосредствен другар от България: избраник на племенничката ми. Той ми е разказвал доста хубави неща за вашата страна. Кажи на българите, че Дядо Коледа идва през юни.
И им кажи, че аз не съм по-различен от тях. Не съм огромен гуру. Не съм светец. Ходя на купони, танцувам, играя игри, естествен човек съм. Нося тениски, дънки, не нося дълги роби. Хората да не чакат светец, а естествен човек. Това, което аз мога, го могат и те.
- В Индия, в Гоа, имате клиника. Лесно ли ви разрешиха да организирате духовни лекувания?
- В Индия има много йоги и гурута, които лекуват. Там това е обикновено и по тази причина хората ме приемат. Но когато започнах да церя в Гоа, този щат е следен от католици, и свещеникът не ме харесваше. Затова ме пребиваха от пердах. Бият ме, на другия ден аз още веднъж лекувах със счупени кости. Пак ме бият, само че аз отново се връщам и церя. Накрая видяха, че няма да излязат на глава с мен и ме оставиха на мира.
- Как по този начин ви биеха? Физически, същински ли?
- Да, само че това не ме спря. И знаете ли, че през днешния ден свещеникът, който ме биеше, идва да го церя.
- А страната по какъв начин се отнася с лекуването?
- Държавата ме приема, тъй като си плащам налози, единствено някои хора не ме одобряват... Но има случаи, при които нищо не оказва помощ да се излекува човек. Тогава приготвям хората за горното равнище. Успокоявам болката. Правя ги щастливи, с цел да си отидат с мир.
- Има ли заболявания, с които не можете да се справите?
- Досега не съм срещал болест, която да не мога да церя. От ХИВ до рак, всичко.
- И проказа? Вярно ли е, че като възпитаник сте правили и продавали торти, с цел да помогнете на прокажени?
- Бях на 12. Близо до църквата видях болен човек. Казах му да се прибира, че ще завали. Той ми отговори, че няма дом. Техните го изхвърлили, тъй като ги било боязън от болестта му. След това приказвах с татко ми и той ми изясни, че проказата е опасна и заразна и по тази причина пъдят хората, които я имат. По това време правех торти, така си събирах пари. С тях наехме с татко ми къща чартърен. Там го настанихме. И започнахме да се грижим за болните. Държавата също оказа помощ, даде терен и в крайна сметка създадохме най-големия дом за прокажени – за 4000 души с тази болест.
- Разкажете ни история от вашата лечителска процедура, която няма да забравите.
- В Лос Анджелис имаше деец в инвалидна количка от 25 години. Беше ранен от патрон. Идваше на лекциите ми. Той ми сподели: слушам те какво казваш и това са цялостни нелепости. Никой не може да ми помогне. Тогава му споделих: „ Стани! Ако можеш да станеш, ти правя подарък очилата си. “ Той стана. Казах му: „ Давай, направи стъпка, това не е задоволително... “ И той проходи за първи път от 25 години.
- Кое е най-важното нещо в живота, което желаете да споделите с българите?
- Най-важното нещо е да живеят в сегашното. Да не съжаляват за предишното и да не се страхуват от бъдещето. Казвам на хората: гледай обратно с схващане, гледай в бъдещето с надежда, а в сегашното с обич. Всяка заран, когато се събудя, си споделям: нов ден, нова страница. Днес ще напиша една щастлива история на тази страница. Всеки може да е като мен.
- Вие свободен човек ли сте?
- Аз съм изцяло свободен. Защото в последна сметка нищо няма значение - всички достижения, всички придобивки стават кръгла нула. Всички отиваме в гроба.
- Смъртта краят ли е? Какво следва след това?
- След като умра, ще видя какво следва, ще се върна и ще ти кажа какво е.
- Какво мислите за религиите?
- Религията те учи на концепцията за рая. Но тя основава неверни настройки у хората. Правиш неща, с цел да отидеш в парадайса, а не поради самото положително. Религиите са били потребни преди време. Обаче хората са се възползвали от тях. Не ти би трябвало медиатор сред теб и Бог! Има хора, които казват: ела при мен и ще имаш място в парадайса. Защо? Всички сме Божии деца.
Моята вяра са хората. Виждам Бог във всеки човек. Той е във всеки. И аз не мога да съм неправдив с теб, тъй като Бог е в теб.
