Пасифлора
Пасифлора /Passíflora/ е жанр пълзящи, топлолюбиви растения от семейство Страстоцветни, които цъфтят в жълто, синьо, алено и доста други багри. Народните наименования на пасифлората са мъченица, часовник, цветето на пристрастеността и страстниче.
Лазещата лиана доближава до 10 м дължина. Пасифлората е с перести, надълбоко разсечени листа. На стъблата има елементарни, не разклонени мустачки, ситуирани в пазвите на листата. Цветовете на растението са единични, достигащи до 10 см в диаметър, имащи лек мирис. Плодът на пасифлората съставлява оранжево зърно с яйцевидна форма.
За произхода на цветето спорят Южна Америка, Австралия, Азия и о. Мадагаскар. Пасифлората се среща в Калифорния и Флорида, на територията на Южна Америка и Австралия, по средиземноморските елементи на Европа, в Китай и Индия.
У нас също може да се отглежда, стига да ѝ се основат удобни условия за виреене. Най-подходящи са югозападните и източните елементи на страната, като цветето се оглежда най-вече в саксия.
История на пасифлората
Пасифлората е била оповестена за цвете-чудо от Джакомо Босио – монах-учен от 17 век. Според него седемдесет и двете тичинки в короната на цветето символизират броя на тръните в короната на Христос. Обилните красиви листа са във формата на върха на копие, което пронизва Христос, до момента в който долната страна на листата е белязана с тъмни кръгли петна, които припомнят тридесетте сребърника, получени от Юда, задето предал Христос.
Пасифлората е наречена „ цветето на пристрастеността ” в чест на Страстите Христови. Хората от 17 век били изцяло захласнати от християнството и придавали на всичко религиозно значение. Те считали още, че венчелистчетата на цветето символизират правилните апостоли, белите ѝ цветове – парадайса и чистотата, а пипалата – камшиците, с които са бичували Христос.
Видове пасифлора
В света съществуват към 500 разновидности на пасифлора, като всеки тип впечатлява с красиви и екзотични цветове.
Passiflora x alato-caerulea е хибрид сред два типа - P.alato и P.caerulea. Оцветена е в розово-лилаво. Цветовете ѝ са с величина - над 10 см в диаметър. Минималната температура, която този тип понася през зимата, е 5 градуса.
Passiflora antioquiensis вирее в Колумбия и се счита за основоположник на всички останали. Обагрен е напълно в розово, а цветовете му са над 10 см в диаметър.
Passiflora caerulie или Синя пасифлора е най-разпространеният тип. Той е и най-лесен за развъждане. Цъфти в бяло, в розово с ален венец. Плодът е условно ядлив. В началото растение е мощно сензитивно към мраз, само че с времето се калява. Нуждае се от опора във формата на обръч. Зимува без проблем в пространства без отопление, стига да са светли. Поливането в студените месеци е умерено.
Passiflora edulis, наричаща още Маракуя, е пасифлората, която дава плодовете маракуя. От тях се подготвя сок. В топлите страни растението се отглежда главно поради маракуята. Цветовете му са с екзотични бели реснички. През зимата не понася температури под 12 градуса.
Passiflora foetida е тип, който има дребни цветове - към 5 см в диаметър, обагрени в бяло, с розов център. Особеното за този тип е съществуването на неприятна миризма, ако се пречупи стеблото.
Passiflora molissima има светло-розови цветове. Това растение се разграничава от другите типове с поносимостта си към по-ниски температури. Разбира се, през зимата не трябва да се оставя навън.
Passiflora subpeltata вирее в тропическите елементи на Америка. Цветовете и са дребни и бели. Тази пасифлора е извънредно красива, само че за жалост се среща най – рядко.
Състав на пасифлора
Пасифлората съдържа най-вече три съществени типа химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди (основно хризин, който обуславя успокояващото ѝ действие). Изолирани са още натурален серотонин и малтол, който има седативно деяние.
Отглеждане на пасифлора
Пасифлората е красиво и екзотично цвете, което обаче изисква и доста грижи. Предпочита слънцето и топлината, само че не харесва сушата, по тази причина почвата ѝ би трябвало да е влажна, само че не прекомерно. Добре е растението да се държи на пресен въздух, само че не трябва да е на течение.
Честото торене (два пъти в месеца) е належащо, с цел да пораства цветето крепко. Тъй като пасифлора идва от екваториален климат, целесъобразно е да се пулверизират листата ѝ понякога. Като пламенно пълзящо цвете, пасифлората се нуждае от постоянна решетка, по която да се катери.
Мъртвите и изгнили елементи на растението би трябвало да се отстраняват, тъй като те са евентуални врагове. Подрязването може да се извърши от края на зимата доникъде на пролетта. Да се внимава за вредители като бели мухи и акари, които също са фенове на пасифлората. През по-студените месеци пасифлората би трябвало да се държи на ярко и хладно, като поливането се редуцира.
Пасифлора може да се купи в саксия или да се посади. Цветето се развъжда със семена, резници и коренища. Отглеждането на растението от семе постоянно изисква огромно самообладание, защото лишава повече време. Преди да се да се засеят, семената би трябвало да се наквасен за два дни в топла вода. Тези, които потънат, се посаждат, а останалите на повърхността на водата се хвърлят, тъй като няма да дадат цвят.
Иначе тяхната кълняемост е добра и се резервира няколко години. Семена могат да се закупят във всички профилирани, като някои се пакетират у нас и са на налична цена.
Най–благоприятният миг за засяването на семена е през декември-януари, в закрити пространства, в саксии с лека торфено-пясъчна примес или примес от брошура и пясък. След това пикирайте, а по – късно засадете пасифлората в саксия или навън. При ранни периоди на засяване растенията ще зацъфтят още първата година през юли и ще са покрити с цвят до септември.
Цветето елементарно се захваща от семена, само че защото новото растение може да не е идентично с растението-майка, по – целесъобразно е размножаването посредством резници през късните есенни месеци.
С нож или градинарски ножици се отрязва под възелчето на първото или второто остаряло листо от крайната пъпка. Долното листо се отстранява дружно с дръжките. Резникът се потапя в прахуляк за корени и се вкарва към 13 мм в почвата. Петнадесет резника се събират в саксия с диаметър 15см.
Възловите резници за потребни, когато материалът за връхни резници е малко. Те би трябвало да са с две или три листенца и да са махнати долното листо и дръжките. По този метод можете да се сдобиете с огромен брой резници от една издънка. Смес от идентични елементи пясък и торфен мъх са по - подобаваща среда за резниците, в сравнение с единствено пясък, перлит или торф.
Много типове могат да се развият без проблем на топло, върху перваза на прозореца, само че е добре да се покрият с найлонова торбичка през първата седмица. Растението би трябвало да се освобождава от торбичката понякога или да се създадат дребни дупки за проветрение. Резниците се пригаждам, когато към този момент се е образувала добра коренова система.
Ползи от пасифлората
Въпреки че у нас се отглежда най-вече поради екзотичния си тип, това красиво цвете има много потребни свойства. В обичайна медицина се употребяват листата и цветовете на пасифлората като успокояващо средство, само че също по този начин като тонизираща сърцето напитка.
Според новите проучвания листата на пасифлора потискат кашлицата като кодеина, който се среща в доста сиропи. Билката намалява кръвното налягане. Последните проучвания потвърждават, че пасифлората е афродизиак и усъвършенства фертилността, а аналгетичният резултат на пасифлората е международно приет.
Народна медицина с пасифлора
Отварата от пасифлора въздейства удобно при безпокойствие, бодърствуване, хистерия, високо кръвно и интензивен пулс. Препоръчва се още при болки от друг темперамент, мускулни и ставни проблеми, алкохолизъм. Чаят от пасифлора има удобно влияние при кашлица, астма и менопауза. Освен това той се ползва и като афродизиак.
Отварата от пасифлора се подготвя, като се сложат 1-2 г от билката в 200-250 мл гореща вода за към 15 минути. Чаят се прецежда и се пие по 1 чаша 2 - 3 пъти на ден.
Вреди от пасифлората
Растението не трябва да се употребява от хора, които страдат от проблеми с бъбреците или пикочния мехур. Не е целесъобразно да се използва и в композиция с успокоителни лекарства.
