Паша Христова се ражда на 16 юли 1946 г. и

ПАША ХРИСТОВА ~ Най-трагичната съдба в родната музикална история

Паша Христова се ражда на 16 юли 1946 година и за шестте си години като професионална певица момичето от Княжево съумя да завоюва „ Златният Орфей “, да запише над 60 песни за Българското национално радио и за плочи в „ Балкантон “, които звучат и през днешния ден, и да остави белег в душите освен със завладяващия си гений, само че и със загатна за сърцераздирателната си орис.

През 1967 година дружно с Борис Гуджунов пее като солистка в „ Оркестър София “ – един от най-популярните сформира в българската музика по това време. Двамата дружно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия.

Печели интернационална популярност и доста награди от състезания, сред които премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, Румъния, първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова „ Яворова пролет “ на радиоконкурса „ Пролет “.

През 1970 година се показва на фестивала „ Златният Орфей “ и получава огромната премия за песента „ Повей, ветре “ и първата премия за „ Една българска роза “. През 1971 година Пашахполучава Голямата премия за реализатори на Международния фестивал в Полша, за песента си „ Ах, този дивен свят “. Това е едно от най-големите интернационалните самопризнания за български поп артист.

На 21 декември 1971 година е изпепелена в самолетна злополука на летище „ София “. Причините за злополуката и директните отговорни не са тъкмо открити и до през днешния ден. Паша е единствено на 25 години.

Междувременно цялата новогодишна стратегия през 1972 година е снимана с дейното присъединяване на певицата – единствено няколко дни след нещастието цялата страна опечалено следи жизнерадостното присъединяване на Паша.

Който я е слушал онлайн, помни гласа й, отпушен като буря, която завладява залата с искрящата си непорочност и плътна мощ.

Творческият капацитет на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и през днешния ден. Посмъртно е удостоена със званието „ заслужил актьор “, а през 2000 година песента ѝ „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието.

През 2009 година във връзка 50 години Българска национална телевизия в специфичен юбилеен уебсайт афишира 50 обичани песни от „ Златният Орфей “. След гласоподаване „ Една българска роза “ на Паша Христова печели най-вече гласове и още веднъж заема първото място измежду обичаните на няколко генерации българи известни песни.

В първите дни на новата 1972 година се появява песента „ Птицата “ с подзаглавие „ В памет на Паша Христова “. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев, реализатор Лили Иванова.

За финален път тя разтваря крила.
За финален път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй през днешния ден със вас като с роден дом,
се прости с тиха жалост в полет тя.
И върти се светът, този така прекрасен свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прахуляк.
Те по-късно ще спрат своя вманиачен кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази отново едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма гибел!
Ще си пристигна тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всякога.

Паша Христова - Една българска роза