Първото нещо, което човек най-често чува, когато прекрачи прага на

Първото нещо, което човек най-често чува, когато прекрачи прага на един университет, е да не помни всичко, което в миналото е научил. Практиката се ползва много постоянно и по-късно, тъй като от време на време знанията могат да причинят повече вреди, в сравнение с сме подозирали. Не инцидентно самият Оруел е написал в своята книга „ 1984 “, че незнанието е независимост и нищо друго. Джейн Гудол е употребила тъкмо този способ, когато се озовава в Танзания през 1960 година

26-годишната секретарка няма никакъв опит с екологията и зоологията, само че сърцето и е заредено с голяма обич и към двете, а изключително място там намирали и шимпанзетата. За разлика от своите сътрудници, тя в никакъв случай не е имала каквато и да е академична подготовка, само че за сметка на това съумява да показва невероятни открития за тези животни, въпреки и първоначално всички да я отхвърлят и считат за безспорен шарлатанин. Впрочем тя не си губила времето в доказване, а просто правила това, в което е най-хубава.

Липсата на обучение е занимателна, Джейн нямала пари да отиде в университет и вместо това се посветила на образованието за секретарки. Родена е в Лондон и от дребна се захласвала по хубостта на Африка, дивият живот, красивите пейзажи и всичко, което този континент може да предложи. Любопитен факт е, че песента на Toto – Africa е написана, без нито един член на групата в миналото да е виждал този континет. Вдъхновението пристигнало от всички истории, фотоси и филми, които са били предавани и гледани.

Когато Джейн попаднала на книгите за доктор Дулитъл, бързо осъзнала, че желае да прекара живота си като ветеринарен доктор. На 10-годишна възраст споделя фантазията си с най-близките и получава оня добре прочут смях. В този миг светът е раздран от водещата се Втора Световна война. И до момента в който фантазията е единствено красива визия, задачата стартира да се материализира с малко повече работа. Може би би трябвало и доста религия, с цел да се случи всичко, изключително откакто целодневно се занимава с писане и нареждане на библиотеки и документи.

Един ден Джейн получава покана от другар, който ще лети за Найроби, където фамилията му има плантация. Понеже заплатата не стига, секретарката бързо си намерила и работа като сервитьорка, с цел да може да заплати за самолетното пътешестване. Веднъж щом се озовава в Африка, 23-годишната госпожица получава и оферта за работа при именития тогава палеонтолог Луис Лейкли в националния исторически музей. Ученият се спрял на нея, тъй като за разлика от всички други готови фрагменти, момичето имало освен това – обич към животинския свят.

И макар неналичието на тапия, кандидатката разпознала всяко едно животно, до момента в който правили обиколка за опознаване в дивото. Друг занимателен тест е този с тестето карти. Ученият постоянно ги нареждал по масата и карал своя събеседник да познае кои са черни и кои са червени. Тайната се криела във обстоятелството, че алените имали леко огънат ъгъл и единствено по-наблюдателен човек можел да ги познае. Въпреки всичките ѝ качества, никой не желал да влага и финансира проучвания, освен това на една самозванка. След близо 6 месеца в очакване, един предприемач от Илинойс е подготвен да заплати за нейната първа експедиция, тъй като имал необикновен интерес към човешката еволюция и желал да разбере произхода на индивида.

Понеже английските управляващи не можели да пуснат младо момиче в африканския див свят, тя решила да вземе и майка си със себе си. През 60-те години на предишния век, тя разкрила и толкоз обичаните ѝ шимпанзета. На множеството дала и имена. Уникалният ѝ метод бил впечатляващ, тя не стояла на разстояние а постоянно се стремяла да се приближи оптимално близо, концепцията ѝ била да се трансформира в комшия, който единствено минава. По този метод изследвала комплицирания обществен свят на шимпанзетата. Това ѝ дава съществено преимущество и разрешава да ги учи освен като типове, само че и като характерност, роля в колонията, дълготрайни връзки и всички останали обществени функции, които имат.

Нейните открития са употребявани и до през днешния ден в редица проучвания, а най-забавното е, че единствено две години по-късно получава правото да получи докторска степен в университета в Кеймбридж. Ако е имало по-неприятно място за нея, това е било сигурно такова. Но по рекомендация на нейния шеф минава курса. За разлика от своите сътрудници, тя има процедура, за която другите могат единствено да си мечтаят.

И когато практиката заприказва и се отдалечава доста от учебниците, стартират положителните остарели насмешки. Много постоянно се майтапят с нея и ѝ предлагат да стартира да дава принадлежности на шимпанзетата, с цел да се ревизира дали същите ще стартират строителни работи и ще изпреварят еволюцията. 4 години по-късно получава дипломата си и осъзнава, че в никакъв случай не е била нужна, нейните проучвания били отричани от самото начало от професорите, подигравките били дежурно занятие, само че обстоятелствата си остават обстоятелства.

През идващите 20 години нейният труд ще се трансформира в библия за зоолозите, а когато някой в университета имал потребност от съвет или решавал да написа за този тип, професорите изпращали студента точно при Джейн – никой различен не знаел повече от нея. Днес може да откриете основан институт и продължава да се занимава с обичаните си животни. Водеща фигура е в проучването на приматологията. Изводът от нейната житейска история е, че никой не се нуждае от тапия, с цел да направи това, което обича, тя постоянно идва в следствие.