Афалините са едни от малкото бозайници със „седмо чувство“
Първото проучване на чувствителността на бутилконосите делфини към електрическите полета демонстрира, че някои от тях могат да откриват полета от непрекъснат ток (DC) със уязвимост от 2,4 микроволта на сантиметър, което е даже по-добре от качествата на птицечовките.
Въпреки че към момента не надминават в това отношение акулите и скатовете, откритието допуска, че електрочувствителността може да играе по-важна роля за оцеляването на делфините, в сравнение с се предполагаше до момента.
Афала (Tursiops truncatus), наричана още бутилконос делфин, афалина или пъхтун.
Делфините имат дребни ямички, богати на нервни окончания, на лицето си. Проучване от 2022 година удостовери, че те им разрешават да откриват слаби електрически полета, само че не даде индикации какъв брой слаби тъкмо. Логично е за типовете, които живеят в мътни води, да разработят различни способи за виждане, само че за тези делфини, които населяват по-чисти води, сходни качества сякаш наподобяват непотребни.
Въпреки това даже в постоянно кристално чистата си среда бутилконосите делфини намират електрочувствителността за задоволително потребна, с цел да я поддържат в забележителна степен.
Тези животни не са най-лесните обекти за проучване, само че екип, управителен от доктор Тим Хютнер от Университета в Рощок, тества два женски делфина, Доли и Дона, от зоопарка в Нюрнберг. Местообитанието им се състои от 9 басейна, което дава задоволително благоприятни условия да се отделят една от друга и от останалата част от стадото.
Веднъж на ден всеки делфин слага носа си в слушалка с два електрода, които могат да създават слаби електрически полета във водата към тях. Доли и Дона са подготвени с награди от риба да напущат станцията, когато усетят електрическо поле, и да остават, когато не го усещат.
Силата на полето стартира от 500 µV cm-1 и последователно се понижава. За съпоставяне, птицечовките, първите бозайници, за които е открито, че са електрочувствителни, могат да откриват полета от 25-50 µV cm-1. Оказва се, че делфините могат да се оправят по-добре. След като реализират 96% успеваемост с началната мощ на полето, те се оправят по-слабо, само че въпреки всичко доста по-добре от случайността, и с по-ниски полета. Представянето на Доли доближава инцидентни равнища при 5,5 µV cm-1 и тя губи мотивация да продължи да играе под тази стойност. Дона се оказва по-чувствителна, като открива полета до 2,4 µV cm-1 и се показва добре не доста над тази стойност.
И двата делфина се оказват по-неумели в откриването на полета изменчив ток (AC), като се нуждаят от полета с до 10 пъти по-висока активност при 1 Hz, а при по-високи честоти се затрудняват още повече.
„ Слабите биоелектрични полета са благонадежден източник на информация на къси дистанции за електрорецептивните животни, защото във водата всички организми създават електрически полета от непрекъснат ток (DC) “, пишат създателите. Тези полета се основават от йонен поток у риби или ракообразни и се модулират от нискочестотен изменчив ток от мускулна интензивност.
Хищниците могат да ловуват, употребявайки тези полета, изключително когато другите им сетива са блокирани. За някои риби способността да откриват електрическите полета е толкоз основна, че те създават свои лични слаби електрически заряди, което им разрешава да усетят разстройства от движеща се плячка.
По-често обаче електрорецепцията е чисто пасивна, като се откриват полетата, основани от други същества. Предполага се, че това може да включва и способността да се ориентират по отношение на магнитното поле на Земята, само че не непосредствено, както вършат мигриращите птици, а посредством електромагнитна индукция в морската вода.
Това осезание е толкоз потребно, че е еволюира неведнъж в разнообразни клонове на животинското родословие. Но при бозайниците е познато единствено при птицечовките, ехидните и някои делфини. Последните са изключително любопитни, защото способността им за ехолокация може да наподобява, че я прави ненужна.
Гвианските делфини (Sotalia guianensis) са първият тип делфини, при които е потвърдена тази дарба. В устията на реките към южноамериканското крайбрежие и надалеч нагоре по тях, те се сблъскват с изключително мътна среда и огромна част от храната им се състои от риба, която се крие в седиментите на морското дъно. Така способността за разкриване на електрическите полета, които тези риби създават, им обезпечава явни изгоди.
Диетата на бутилконосите делфини е доста по-разнообразна. Но както са способни да виждат, чуват, вкусват, миришат и допират света, както и да го откриват посредством ехолокация и да усещат електрическите му полета, можем да си представим по какъв начин някои същества биха били претрупани от напора на информация. Изглежда обаче делфините съумяват да интегрират всичко. Авторите допускат, че те употребяват ехолокацията за разкриване на плячка от разстояние, а електрическите полета – за работа от близко.
