Първо се влюбих в театъра. Навремето родителите ми не пропускаха

" Първо се влюбих в театъра . Навремето родителите ми не пропускаха вървене на спектакъл, а и живеехме до Театъра на Армията. В Белград учих кинорежисура. От атмосферата там се върнах с максимата, че не би трябвало да започваш да правиш филм, до момента в който не си приключил , тъй като, в случай че направиш един неприятен филм, за втори няма да ти бъде даде късмет ". 

Това показа пред БНР режисьорът на документални и на игрални филми Адела Пеева, която този месец отбелязва 75-годишен празник и 50 години творчество. По мотива столични киносалони ще прожектират нейни филми. 

" Филмите ми пътуваха по света, бяха номинирани , използвах на най-много шанса, срещнах се с сътрудници, усъвършенствах се. " Чия е тази ария " е филмът, който ми донесе най-голяма известност . И до през днешния ден имаме запитвания за него за конференции, за прожекции, за образования ". 

В предаването " Нещо повече " Пеева дефинира себе си като " любопитна котка " : 

" Много съм любопитна. Непрекъснато чувам, разтварям си очите... Стремя се да съм по-близо до хората и техните истории... Много добре се усещах в Индия, когато отидох поради кино лентата си " Излишните " за преименуването. Беше признат доста добре. Хората в Индия са доста забавни ". 

За нея игралното кино е тежко , тъй като е " по-престижно и по-печелившо, кокалът е по-голям и битката е по-голяма ". 

" То ме научи, че не би трябвало да оставям магарето си в калта ". 

Докато документалното кино я е научило, че към всички би трябвало да се отнасяш с почитание . 

Режисьорката чака финансиране за новия си план " Общински консултант " - историята на един млад общински консултант в дребен град. 

Интервюто с Адела Пеева можете да чуете в звуковия файл.