Първо се чу вик на ужас. У нас подобни викове

Първо се чу зов на смут. У нас сходни крясъци ехтят от кое място ли не, само че този съответно долетя от една болнична стая. Малко по-късно там надникна средностатистически български доктор:
- Какво става, лекуваме ли се? - сподели прекомерно бодро той.
- Помощ! - отново изкрещя болен, завил се до брадичката с одеялото - До леглото ми има вълк!
- Спокойно, това не е вълк, а вълчица - сподели медикът и помами животното. - Кучи, кучи! Ела при тате!
- Ако ще и от третия пол да е, не го ща тук този звяр! - проплака болният.
Вълчицата гордо отиде до вратата, а лекарят извади нещо от джоба си, подмятна й го. Тя го задъвка и излезе.
- Какво ѝ дадохте да яде, докторе? - с изтънял гласец попита пациентът от леглото до вратата.
На лекаря очевидно акълът му бе другаде, тъй като разсеяно измърмори:
- Някакво лакомство, хирургът ги обезпечава...
- Хирургът?! - ахнаха всички заболели.
Медикът се сепна:
- Купува ги на едро по интернет! - бързо изясни той и отново насочи вниманието си към изкрещелия. - Успокоихте ли се в този момент?
- Не! - отсече оня. - Няма да се успокоя, до момента в който не обясните каква беше тази вълчица?!
Мъжът с бялата престилка въздъхна:
- Подмамихме я от гората, да ближе раните на болните - той погледна картона, закачен на леглото - Ето, тук написа, че ви е време за превръзка.
- Как по този начин животни ще ближат раните ни?! - ахна различен болен. - Да не сме в джунглата?
- Не, в България сме, а тук няма медицински сестри. Последните три са подали заявки за овакантяване оня ден, във вестника го написа.
Шестимата заболели заговориха по едно и също време, а докторът ги послуша, послуша, пък обиколи леглата, оглеждайки медикаментите на нощните шкафчета и взе някакво хапче, глътна го, мръщейки се. Пациентите се умълчаха, а лекарят се прокашля и подхвана рутинирано:
- " Денем му сянка пази орлица, и вълк му добродушно раната ближи; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за левент грижи!... "
- Докторе! - прекъсна го един от лежащите с продължителен тип на висшист. - В творбата на поета въстаник се приказва и за самодиви в бели премени!
Останалите пижамести наостриха уши, а той продължи по-уверено:
- " Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже... "
Медикът замаха с ръце:
- Моля! Болнични грижи и операции от самодиви Здравната каса не поема! Земя и небе, звяр и природа - това да! Особено в случай че сте по клинична пътека " Огнестрелни и порезни рани "!
- А нас с херниите вълци ни яли! - капризно проплака първият болен.
- Какво да вършим?! - разпери ръце докторът. - Тук и Бойко Борисов не може да помогне!
- Как да не може?! - викнаха всички заболели, а един дори размаха патерица и изкрещя - Той какво ли не е оправил, та в бъркотията със сестрите няма да тури ред! Викайте го!
Мъжът в бяло търпеливо заяви:
- Викнахме го, обаче е ангажиран в Атомния център на Българска академия на науките! Нещо там им играели гадни номера електроните ли, ядрото ли, та се наложило персонално министър председателят да се намеси!
Болните оклюмаха, само че внезапно едно младо момче с превързана ръка се усмихна:
- Още малко самообладание! Той там с една ръка ще оправи атомните неща и след това право при нас ще пристигна! Нали, докторе?
- Със сигурност! - удостовери медикът, след това опита да си пипне носа, пък излезе.