Една година война. Ето какво научихме
Първо беше шокът, след това пристигна откритието: по какъв начин по този начин Украйна не падна? Нали отсреща ѝ беше най-силната войска? Дължим признателност на тази страна. Тя ни изтръгна от сиестата. Показа, че величието на съветската войска е величава фикция. Незабележима до през вчерашния ден, през днешния ден Украйна учи света на международна политика.
Отвъд гибел и съсипия, които Русия сипе в Украйна, какво може да се каже за тази война? Какви са смислите й оттатък забележимата покруса? За една година тя създаде минимум два подвеждащи въпроса, само че даде и два позитивни урока.
На първо място Украйна през днешния ден е пространството на спор, в който се взема решение световното съществуване на реда, условно наименуван демократичен, изграждан след Втората международна война.
Какво е интернационалният ред
Традиционно демократичната концепция се отнася до фундаменталните самостоятелни права и свободи. Без такава причина модерната политическа философия и актуалната държавност не могат да зародят. Демократично конституираният суверенитет, който лежи в основата на актуалната страна след средата на 17 век, я предпоставя.
Отвъд тази линия в ранната модерност на 17 век демократичното получава ново значение в 20 век, изключително след двете международни войни. След Втората международна война думата отбелязва опита на Съединени американски щати да построи интернационалните институции – интернационалните режими, устойчиви контракти, международни организации и прочие
Този елемент от институции би дал високи гаранции за сигурност и, преди всичко, би предотвратил поредна световна война. Идеята е привидно елементарна: в случай че имаме постоянна институционална мрежа с огромно присъединяване, ръководството на спорове ще се поеме от нея. Институции като Организация на обединените нации, Световна банка , а и районни като Европейските общности обезпечават конгрес и механизми за редукция на опасности от остри, в частност военни спорове.
На карта е заложен целият интернационален ред след 1945 година
Русия атакува Украйна, привидно до това се свеждат дейностите на Путин. Но не е по този начин. На карта е заложен целият интернационален ред след 1945 година, граден постепенно, търпеливо, прагматично за реализиране на оптимално необятна рамка за занижаване на високи опасности. Международната среда е анархистична, в суровия си тип отворена към непрекъсната конфликтност.
Изграждането на институционална мрежа след 1945 реализира невиждано усмиряване на бесовете в света на анархията. Потенциално всеки спор е обект на предварителна защита от позиция на споделен интерес на страните, а той се артикулира в построените конгреси и техните правни рамки.
Точно този ред нападна Русия на Путин, нападайки Украйна. Когато западният свят се сплотява към идеята на Украйна той пази този ред, пази своето бъдещо битие и своя избор да не обитава в анархистичната среда на, както споделя Томас Хобс , война на всеки против всеки. Светът зад Украйна е свят на решимостта анархията да бъде преодоляна и припомняна единствено като алармен сигнал, а не като настоящо положение.
Само за момент да помислим за допустима загуба на Украйна. Самата Русия не би спряла дотук. Ще пристигна ред отново на Грузия, на Балтийските републики и на Полша, което към този момент значи ескалация на равнище Русия против огромната група страни на НАТО. От Молдова до Черна гора и Балканите Русия ще се държи по този начин, като че ли сме в 18 или 19 век. Същото се отнася за други кандидати за господство в света.
Ескалация ли? Кога е почнала?
Откакто стартира експанзията, непрекъснато се изричат опасения за ескалация. Те са подвеждащи. Причината е, че сходни предизвестия са едно от двете - или отворени и не е ясно какво се има поради с тях, с изключение на просто утежняване на нещата, или се отнасят до опасността от тактически нуклеарен удар.
Основания за сходни опасения има, тъй като през цялото време Путин предизвести, че който се намеси в „ специфичната интервенция “ ще срещне отговор, какъвто не може даже да си фантазира. По същото време Путин шумно подреди нуклеарни оръжия на Русия да бъдат сложени в бойна подготвеност. Но тези закани са… закани, те не се оказаха подготовка за тактически нуклеарен удар.
Опасенията за ескалация на военните дейности след нуклеарната опасност визират извънредно държанието на Русия, а не на защитаваща се Украйна. Тези страхове са завещание от годините на Студената война, от неправилни аналогии с Карибската рецесия, от други своеволия на Русия и от приказната визия за съветската военна машина, която е в действителност деградирала. Превърнати в причини и предизвестия, те оферират една неточна картина на събитията.
Ескалация има, само че тя тече от двайсет години - откогато Путин е на власт, от погрома над Чечня , от Грузия , от интервенцията в Сирия , от масираната хибридна война в периметър от Балканите до Съединени американски щати , да не приказваме за нежни страни като Молдова .
Който през днешния ден се притеснява от ескалация, подминава обстоятелството, че днешната война е фаза от от дълго време разрастваща се ескалация
Който през днешния ден предизвестява за допустима ескалация, подминава обстоятелството, че актуалният миг на войната в Украйна е фаза в от дълго време разрастваща се ескалация.
На Украйна се падна злочестата орис да бъде решаващо ходило в агресия и експанзия по всички граници на Русия. В този смисъл Украйна е моментът, в който западният свят схваща, че е време не да се пази от бъдеща допустима ескалация, а да възпира ескалация, която от дълго време протича.
Луд ли е Путин
Разговорът за Русия неизбежно се персонифицира, тъй като диктатурата на Путин мина всевъзможни граници и се трансформира в категоричен властнически режим (не всяка тирания е такава). Още преди войната в Украйна съветската външна и военна политика се описваше като общ брой от персонални решения на Путин. Това е правдоподобно.
Оттук ни дели крачка от въпроса „ Путин вманиачен ли е? “. Онова, което той прави, е както единствено по себе си полуда, по този начин и резултат на налудни показа за историята на Русия, фантастични позовавания било на Сталин , било на Петър Велики , митопоетични хрумвания за величието на Русия, която е жертва на международен скрит план, само че се изправя и от жертва още веднъж става титан-герой.
Зад „ специфичната интервенция “ лежат сходни легенди, с които се обосновава и небитието на самата Украйна, несъществуването на самостоятелен украински народ и неналичието на украинска държавност. Накрая се стига и до висшия фантазъм на Путин – войските му влизат в Киев на надвит церемониал, за който колони с камиони носят декори и аксесоари и сплотяват двата изкуствено разграничени народа.
Но въпросът дали Путин е вманиачен също подвежда. Този вид полуда е конструирана в обществения подтекст на модерна Русия, тя е отгледана последователно и стабилно. В последна сметка, тя е артикул на съветската национална воля, или, в случай че употребяваме обичан съветски израз – на безкрайната съветска душа.
Лудостта на Путин е отгледана последователно, тя е артикул на съветската национална воля
Лудостта на Путин е неотделима от системата на политическо посланичество на имперска Русия. Суверенна Русия по либерален път поема пътя на този вид полуда. Путин като настрана лице в това отношение не е елементарен вманиачен, каквито и лудости да изговаря, изключително за Украйна. Това е лудостта на суверен, който живее в друга ера и в пространства, които позволяват безумствата на фантазията да се проектират върху целия свят.
Как Украйна пробужда света
При цялата покруса, която ежедневно протича в разнообразни краища на Украйна, най-малко две неща са дълготрайно позитивни.
Едното визира самата Украйна. На нея до неотдавна се гледаше като на неразбираемо пространство. То е обитаемо с хора, има характерности на модерно общество, само че нещо като че ли не е напълно наред там, има в него нещо незавършено. Нецялостно, несамостойно, елемент (натрупване) на черти на съвременно общество, които може да се разбягат и то да рухне.
За такава неопределена визия има заслуга тежката взаимозависимост от Русия, както и държавни управления до 2014 година, които са сходни на това на Лукашенко, също по този начин корупцията и трендовете към олигархичен модел. Но идентификацията на Украйна с тези особености е грях на западните страни.
Днес Украйна освен получава решителна поддръжка от западния свят. В тази война тя демонстрира на света своята персоналност и достоверен суверенитет. Украйна, както и името й демонстрира, е противоречиво междинно пространство от хиляда години (!). Днес, в една унищожителна война тя завоюва за себе си освен официално самопризнание, само че и статут на страна и общество, за които ще се приказва с надълбоко почитание в идващите десетилетия.
На света Украйна през днешния ден даде нещо, което без войната нямаше да се случи, най-малко не скоро и не по този начин изрично. Демократичният свят би трябвало да изпитва към Украйна епохална признателност за своето събуждане. Украйна звънна като великански световен часовник и извади от сиестата на обществената страна страни като Германия, Япония , даже оптимално квалифицираните за подобен проблем Съединени американски щати . Демократичният свят проумява през днешния ден, че сред него и Русия има епохална несъизмеримост.
Украйна извади от сиестата на обществената страна страни като Германия и Япония
Интеграцията на Европа при започване на 50-те години стартира от предпочитание да се запази мирът и сигурността на континента. Поради съществуването на висш поръчител в лицето на Съединени американски щати този главен претекст отстъпва пред целта на Европа да построява обществена страна в границите на интеграционния развой. Днес въпросите на мира и сигурността, на заканите от архаичната имперска форма на Русия, оттова и рисковете, свързани със страни като Китай или Иран , ще се върнат на предпочитаното си място.
Русия живее в епохата на имперските мечти, като че ли Голямата война от 1914 година в никакъв случай не е избухвала и не им е поставила край. Сякаш, както счита Путин, от Петър първи до през днешния ден Русия има непрекъсната история. Сякаш, също, мирът от Вестфалия не е поставил начало на актуалната конституционна страна, развита като демократична национална страна в 19 век, в чиято основа е признаването на границите, на другия.
Но съществени западни сили избират да не виждат тези брутални истини. Какъвто и завършек на войната да си въобразим, светът би трябвало да е благодарен на Украйна за своето отрезвяване.
Ще има ли съд за закононарушенията на Русия?
На Мюнхенската конференция за сигурността в средата на февруари Камала Харис разгласи формалното умозаключение на държавното управление на Съединени американски щати, че Русия е направила „ закононарушения против човечеството “ в Украйна. Комисия към Организация на обединените нации за Украйна също заявява, че в Украйна се правят „ военни закононарушения “. Засега Организация на обединените нации се въздържа от квалификацията „ против човечеството “, която е по-тежка и всеобхватна. Към днешна дата разнообразни организации са документирали над 30,000 случая на „ военни закононарушения “.
Камала Харис, която е и някогашен основен прокурор на Калифорния, се изрази изрично в Мюнхен на 18 февруари: „ Нека се съгласим: в името на жертвите, знайни и незнайни, справедливостта би трябвало да спечелва! “ Тези думи заявяват ангажимент на Съединени американски щати за предстоящ правосъден развой по обвинявания освен във „ военни закононарушения “, само че и в „ закононарушения против човечеството “. Първите могат да бъдат инцидентни, обособени проблеми, вторите допускат огромен мащаб и систематика и се насочват по „ веригата на командването “ към върховете на властта в Русия.
Скептичен съм за ролята на непрекъснато настоящия Международен углавен съд в Хага
Скептичен съм за ролята на непрекъснато настоящия Международен углавен съд (МНС) в Хага, открит с Римския контракт от 1998 година, влезнал в действие през 2002 година. Възможно е този „ международен “ съд да бъде зает с механически запаси. Но в МНС не членуват близо 40 страни, измежду които Русия, Съединени американски щати, Китай, Израел, Индия и така нататък, а даже и Украйна. Предвид лимитираното участие и изключително отсъствието на Русия, МНС не е подобаващата институция. По-вероятно е да се сътвори специфичен арбитражен съд, което и по принцип е доста по-добре.
Това събитие води към по-съществения въпрос за вида арбитражен съд. Първо, няма подозрения, че следствие, съд, процедура и така нататък ще бъдат подхванати, доказателства за тях се събират от началото на войната. А незаконният състав „ нападателна война “ е явен от първия ден, въпреки да е труден за правосъдна процедура.
Второ, има един нов-стар миг, засягащ интернационалните трибунали от вида на Нюрнберг . За да се основат и действат, зад тях би трябвало да има или доста болшинство, или победила страна. В случая с закононарушенията на Русия в Украйна зад бъдещия арбитражен съд ще застанат болшинството демокрации, които ще са и победилата страна в спора. Подобно болшинство се очерта в Общото заседание на Организация на обединените нации нееднократно с приемане на резолюции осъждащи Русия.
Това е повече от Нюрнберг и от постигнатото в институцията на МНС. Съдебен развой против Русия ще има, още повече, че огромните страни, поддържащи Украйна, заявяват решимостта за него. Този ангажимент значи обаче и ангажимент с идеята на Украйна и с надвит излаз от войната. В противоположен случай арбитражен съд не би бил вероятен.
А къде е България?
Да, къде е България в тази трагична обстановка и нейните исторически смисли?
България е там, където е заседнала от дълго време. Откакто се е престарала с Народния съд . После с васалната си роля в Студената война. С отсъствието на съществено дисидентско придвижване. И през днешния ден с проруските настроения, със хитровата плашливост и шизоидно държание по най-съществения проблем след 1989 година. И с един президент, за който не си заслужава да се приказва.
Отвъд гибел и съсипия, които Русия сипе в Украйна, какво може да се каже за тази война? Какви са смислите й оттатък забележимата покруса? За една година тя създаде минимум два подвеждащи въпроса, само че даде и два позитивни урока.
На първо място Украйна през днешния ден е пространството на спор, в който се взема решение световното съществуване на реда, условно наименуван демократичен, изграждан след Втората международна война.
Какво е интернационалният ред
Традиционно демократичната концепция се отнася до фундаменталните самостоятелни права и свободи. Без такава причина модерната политическа философия и актуалната държавност не могат да зародят. Демократично конституираният суверенитет, който лежи в основата на актуалната страна след средата на 17 век, я предпоставя.
Отвъд тази линия в ранната модерност на 17 век демократичното получава ново значение в 20 век, изключително след двете международни войни. След Втората международна война думата отбелязва опита на Съединени американски щати да построи интернационалните институции – интернационалните режими, устойчиви контракти, международни организации и прочие
Този елемент от институции би дал високи гаранции за сигурност и, преди всичко, би предотвратил поредна световна война. Идеята е привидно елементарна: в случай че имаме постоянна институционална мрежа с огромно присъединяване, ръководството на спорове ще се поеме от нея. Институции като Организация на обединените нации, Световна банка , а и районни като Европейските общности обезпечават конгрес и механизми за редукция на опасности от остри, в частност военни спорове.
На карта е заложен целият интернационален ред след 1945 година
Русия атакува Украйна, привидно до това се свеждат дейностите на Путин. Но не е по този начин. На карта е заложен целият интернационален ред след 1945 година, граден постепенно, търпеливо, прагматично за реализиране на оптимално необятна рамка за занижаване на високи опасности. Международната среда е анархистична, в суровия си тип отворена към непрекъсната конфликтност.
Изграждането на институционална мрежа след 1945 реализира невиждано усмиряване на бесовете в света на анархията. Потенциално всеки спор е обект на предварителна защита от позиция на споделен интерес на страните, а той се артикулира в построените конгреси и техните правни рамки.
Точно този ред нападна Русия на Путин, нападайки Украйна. Когато западният свят се сплотява към идеята на Украйна той пази този ред, пази своето бъдещо битие и своя избор да не обитава в анархистичната среда на, както споделя Томас Хобс , война на всеки против всеки. Светът зад Украйна е свят на решимостта анархията да бъде преодоляна и припомняна единствено като алармен сигнал, а не като настоящо положение.
Само за момент да помислим за допустима загуба на Украйна. Самата Русия не би спряла дотук. Ще пристигна ред отново на Грузия, на Балтийските републики и на Полша, което към този момент значи ескалация на равнище Русия против огромната група страни на НАТО. От Молдова до Черна гора и Балканите Русия ще се държи по този начин, като че ли сме в 18 или 19 век. Същото се отнася за други кандидати за господство в света.
Ескалация ли? Кога е почнала?
Откакто стартира експанзията, непрекъснато се изричат опасения за ескалация. Те са подвеждащи. Причината е, че сходни предизвестия са едно от двете - или отворени и не е ясно какво се има поради с тях, с изключение на просто утежняване на нещата, или се отнасят до опасността от тактически нуклеарен удар.
Основания за сходни опасения има, тъй като през цялото време Путин предизвести, че който се намеси в „ специфичната интервенция “ ще срещне отговор, какъвто не може даже да си фантазира. По същото време Путин шумно подреди нуклеарни оръжия на Русия да бъдат сложени в бойна подготвеност. Но тези закани са… закани, те не се оказаха подготовка за тактически нуклеарен удар.
Опасенията за ескалация на военните дейности след нуклеарната опасност визират извънредно държанието на Русия, а не на защитаваща се Украйна. Тези страхове са завещание от годините на Студената война, от неправилни аналогии с Карибската рецесия, от други своеволия на Русия и от приказната визия за съветската военна машина, която е в действителност деградирала. Превърнати в причини и предизвестия, те оферират една неточна картина на събитията.
Ескалация има, само че тя тече от двайсет години - откогато Путин е на власт, от погрома над Чечня , от Грузия , от интервенцията в Сирия , от масираната хибридна война в периметър от Балканите до Съединени американски щати , да не приказваме за нежни страни като Молдова .
Който през днешния ден се притеснява от ескалация, подминава обстоятелството, че днешната война е фаза от от дълго време разрастваща се ескалация
Който през днешния ден предизвестява за допустима ескалация, подминава обстоятелството, че актуалният миг на войната в Украйна е фаза в от дълго време разрастваща се ескалация.
На Украйна се падна злочестата орис да бъде решаващо ходило в агресия и експанзия по всички граници на Русия. В този смисъл Украйна е моментът, в който западният свят схваща, че е време не да се пази от бъдеща допустима ескалация, а да възпира ескалация, която от дълго време протича.
Луд ли е Путин
Разговорът за Русия неизбежно се персонифицира, тъй като диктатурата на Путин мина всевъзможни граници и се трансформира в категоричен властнически режим (не всяка тирания е такава). Още преди войната в Украйна съветската външна и военна политика се описваше като общ брой от персонални решения на Путин. Това е правдоподобно.
Оттук ни дели крачка от въпроса „ Путин вманиачен ли е? “. Онова, което той прави, е както единствено по себе си полуда, по този начин и резултат на налудни показа за историята на Русия, фантастични позовавания било на Сталин , било на Петър Велики , митопоетични хрумвания за величието на Русия, която е жертва на международен скрит план, само че се изправя и от жертва още веднъж става титан-герой.
Зад „ специфичната интервенция “ лежат сходни легенди, с които се обосновава и небитието на самата Украйна, несъществуването на самостоятелен украински народ и неналичието на украинска държавност. Накрая се стига и до висшия фантазъм на Путин – войските му влизат в Киев на надвит церемониал, за който колони с камиони носят декори и аксесоари и сплотяват двата изкуствено разграничени народа.
Но въпросът дали Путин е вманиачен също подвежда. Този вид полуда е конструирана в обществения подтекст на модерна Русия, тя е отгледана последователно и стабилно. В последна сметка, тя е артикул на съветската национална воля, или, в случай че употребяваме обичан съветски израз – на безкрайната съветска душа.
Лудостта на Путин е отгледана последователно, тя е артикул на съветската национална воля
Лудостта на Путин е неотделима от системата на политическо посланичество на имперска Русия. Суверенна Русия по либерален път поема пътя на този вид полуда. Путин като настрана лице в това отношение не е елементарен вманиачен, каквито и лудости да изговаря, изключително за Украйна. Това е лудостта на суверен, който живее в друга ера и в пространства, които позволяват безумствата на фантазията да се проектират върху целия свят.
Как Украйна пробужда света
При цялата покруса, която ежедневно протича в разнообразни краища на Украйна, най-малко две неща са дълготрайно позитивни.
Едното визира самата Украйна. На нея до неотдавна се гледаше като на неразбираемо пространство. То е обитаемо с хора, има характерности на модерно общество, само че нещо като че ли не е напълно наред там, има в него нещо незавършено. Нецялостно, несамостойно, елемент (натрупване) на черти на съвременно общество, които може да се разбягат и то да рухне.
За такава неопределена визия има заслуга тежката взаимозависимост от Русия, както и държавни управления до 2014 година, които са сходни на това на Лукашенко, също по този начин корупцията и трендовете към олигархичен модел. Но идентификацията на Украйна с тези особености е грях на западните страни.
Днес Украйна освен получава решителна поддръжка от западния свят. В тази война тя демонстрира на света своята персоналност и достоверен суверенитет. Украйна, както и името й демонстрира, е противоречиво междинно пространство от хиляда години (!). Днес, в една унищожителна война тя завоюва за себе си освен официално самопризнание, само че и статут на страна и общество, за които ще се приказва с надълбоко почитание в идващите десетилетия.
На света Украйна през днешния ден даде нещо, което без войната нямаше да се случи, най-малко не скоро и не по този начин изрично. Демократичният свят би трябвало да изпитва към Украйна епохална признателност за своето събуждане. Украйна звънна като великански световен часовник и извади от сиестата на обществената страна страни като Германия, Япония , даже оптимално квалифицираните за подобен проблем Съединени американски щати . Демократичният свят проумява през днешния ден, че сред него и Русия има епохална несъизмеримост.
Украйна извади от сиестата на обществената страна страни като Германия и Япония
Интеграцията на Европа при започване на 50-те години стартира от предпочитание да се запази мирът и сигурността на континента. Поради съществуването на висш поръчител в лицето на Съединени американски щати този главен претекст отстъпва пред целта на Европа да построява обществена страна в границите на интеграционния развой. Днес въпросите на мира и сигурността, на заканите от архаичната имперска форма на Русия, оттова и рисковете, свързани със страни като Китай или Иран , ще се върнат на предпочитаното си място.
Русия живее в епохата на имперските мечти, като че ли Голямата война от 1914 година в никакъв случай не е избухвала и не им е поставила край. Сякаш, както счита Путин, от Петър първи до през днешния ден Русия има непрекъсната история. Сякаш, също, мирът от Вестфалия не е поставил начало на актуалната конституционна страна, развита като демократична национална страна в 19 век, в чиято основа е признаването на границите, на другия.
Но съществени западни сили избират да не виждат тези брутални истини. Какъвто и завършек на войната да си въобразим, светът би трябвало да е благодарен на Украйна за своето отрезвяване.
Ще има ли съд за закононарушенията на Русия?
На Мюнхенската конференция за сигурността в средата на февруари Камала Харис разгласи формалното умозаключение на държавното управление на Съединени американски щати, че Русия е направила „ закононарушения против човечеството “ в Украйна. Комисия към Организация на обединените нации за Украйна също заявява, че в Украйна се правят „ военни закононарушения “. Засега Организация на обединените нации се въздържа от квалификацията „ против човечеството “, която е по-тежка и всеобхватна. Към днешна дата разнообразни организации са документирали над 30,000 случая на „ военни закононарушения “.
Камала Харис, която е и някогашен основен прокурор на Калифорния, се изрази изрично в Мюнхен на 18 февруари: „ Нека се съгласим: в името на жертвите, знайни и незнайни, справедливостта би трябвало да спечелва! “ Тези думи заявяват ангажимент на Съединени американски щати за предстоящ правосъден развой по обвинявания освен във „ военни закононарушения “, само че и в „ закононарушения против човечеството “. Първите могат да бъдат инцидентни, обособени проблеми, вторите допускат огромен мащаб и систематика и се насочват по „ веригата на командването “ към върховете на властта в Русия.
Скептичен съм за ролята на непрекъснато настоящия Международен углавен съд в Хага
Скептичен съм за ролята на непрекъснато настоящия Международен углавен съд (МНС) в Хага, открит с Римския контракт от 1998 година, влезнал в действие през 2002 година. Възможно е този „ международен “ съд да бъде зает с механически запаси. Но в МНС не членуват близо 40 страни, измежду които Русия, Съединени американски щати, Китай, Израел, Индия и така нататък, а даже и Украйна. Предвид лимитираното участие и изключително отсъствието на Русия, МНС не е подобаващата институция. По-вероятно е да се сътвори специфичен арбитражен съд, което и по принцип е доста по-добре.
Това събитие води към по-съществения въпрос за вида арбитражен съд. Първо, няма подозрения, че следствие, съд, процедура и така нататък ще бъдат подхванати, доказателства за тях се събират от началото на войната. А незаконният състав „ нападателна война “ е явен от първия ден, въпреки да е труден за правосъдна процедура.
Второ, има един нов-стар миг, засягащ интернационалните трибунали от вида на Нюрнберг . За да се основат и действат, зад тях би трябвало да има или доста болшинство, или победила страна. В случая с закононарушенията на Русия в Украйна зад бъдещия арбитражен съд ще застанат болшинството демокрации, които ще са и победилата страна в спора. Подобно болшинство се очерта в Общото заседание на Организация на обединените нации нееднократно с приемане на резолюции осъждащи Русия.
Това е повече от Нюрнберг и от постигнатото в институцията на МНС. Съдебен развой против Русия ще има, още повече, че огромните страни, поддържащи Украйна, заявяват решимостта за него. Този ангажимент значи обаче и ангажимент с идеята на Украйна и с надвит излаз от войната. В противоположен случай арбитражен съд не би бил вероятен.
А къде е България?
Да, къде е България в тази трагична обстановка и нейните исторически смисли?
България е там, където е заседнала от дълго време. Откакто се е престарала с Народния съд . После с васалната си роля в Студената война. С отсъствието на съществено дисидентско придвижване. И през днешния ден с проруските настроения, със хитровата плашливост и шизоидно държание по най-съществения проблем след 1989 година. И с един президент, за който не си заслужава да се приказва.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ