БТА е специален гост на форум на Организацията на азиатско-тихоокеанските новинарски агенции
Първият въпрос, на който би трябвало да отговорим, е дали нововъведенията в цифровата сфера вършат новинарските организации ненужни .
Нужни ли са въобще публицисти, откакто всеки човек се усеща публицист, когато снима на улицата и написа коментар в интернет?
Дали обществените мрежи не заместват медиите?
Дали потребният изкуствен интелект ще направи работата на осведомителните организации безполезна?
Отговорът е, че цифровите нововъведения вършат публицистите, медиите и осведомителните организации още по-необходими.
Журналистите са благонадежден източник на информация, тъй като главната им задача е да я ревизират, за разлика от блогърите, инфлуенсърите, коментаторите в интернет. Журналистите са " сенсеи ", както назовават в Япония тези, които имат знанията и опита да образоват другите.
Медиите носят публицистична отговорност за разлика от обществените мрежи.
Новинарските организации постоянно се базират на явен източник на информация, не вършат оценка и дават подтекст и бекграунд.
Ето за какво цифровите нововъведения не вършат публицистите, медиите и осведомителните организации ненужни.
Но осведомителните организации би трябвало да се трансформират по подобен метод, че да употребяват цифровите нововъведения интелигентно.
Какво значи това?
Първо, дано да разработим модели за финансиране.
Един от двата панела на тази конференция, в който ще вземам участие и аз, ще бъде отдаден на това - " Как новинарските организации могат да разнообразят източниците на доходи? ".
Трябва да намерим салдото сред информацията като човешко право и информацията за продажба на пазара. Защото всеки човек има право на познание, в това число право на обучение и право на свободен и безграничен достъп до информация... всеки един - мъж или жена, християнин, шинтоист, будист, даоист, мохамеданин, млад или остарял...
Японският публицист Харуки Мураками споделя, че двата най-тежки гряха са лъжата и мълчанието. Трябва ли да останем безмълвни, когато някой лъже, в случай че някой различен не ни заплати, с цел да кажем истината?
Трябва да намерим нов метод да финансираме борбата на същинските вести против подправените, която е безвъзмездна .
Защото знаем, че " лъжата няма крайници, само че има нечестиви крила ", както гласи японската сентенция. Но в България споделяме, че " на лъжата краката са къси ", което значи, че истината постоянно става ясна.
И би трябвало да намерим по какъв начин да се отнасяме към лъжата с повече истина, без да подвластен единствено от парите на клиента, само че и без медийни забрани , ограничавания в обществените мрежи и прекъсване на интернет и мобилните приложения, тъй като това е допустимо за малко или дълго време, само че в никакъв случай вечно.
Второ, би трябвало да продължим да следваме професионалните стандарти.
Трябва да продължим да предоставяме обстоятелства преди оценките, тъй като това е стандартът на същинските новинарски организации.
Но не трябва да забравяме и че езикът е по-лош от меча, както гласи друга японска сентенция. Затова би трябвало да вършим работата си доста отговорно и етично.
Важно е също по този начин да не разпространяваме агитация, изключително такава, която поддържа войните и нарушаването на човешките права.
Трето, би трябвало по-добре да използваме обществените мрежи, а не да се караме с тях за пари.
Новинарските организации би трябвало да участват на всички места в интернет и във всички форми - къси вести, фотоси, видео, аудио, инфографики...
И защото тематиката на другия панел на конференцията е " Как новинарските организации да доближат до по-младата публика? ", би трябвало особено да отбележим, че е належащо да предоставяме същински вести за младежите с нови формати и технологии.
Българска телеграфна агенция е добър образец с наличието си освен във Facebook, Екс и Линкдин, само че и в Инстаграм, Тик Ток и Тредс , които се употребяват от младите.
Четвърто, би трябвало да използваме изкуствения разсъдък, а не да се опасяваме от него.
ИИ има огромен капацитет за основаване и разпространяване на подправени вести, само че също по този начин и за същински вести.
Новинарските организации могат да ги употребяват, с цел да подобрят работата си - транскрипции, абонаменти, преводи, основаване на база данни.
С помощта на новите технологии можем да ориентираме хората в океана от вести, а най-хубавият метод да създадем това е да публикуваме повече вести за просвета.
Пето, би трябвало да влагаме в образованието на хората, които работят в осведомителните организации.
Преди да разработим изкуствен интелект, би трябвало да разработим натурален човешки разсъдък. ИИ не може да размени живия кореспондент на мястото на събитията, тъй като изкуственият разсъдък работи с към този момент насъбрани познания в предишното, само че не може да отрази новините сега. Новите технологии могат единствено да допълват публицистите, а не да ги заместват.
Но ние би трябвало да обучим публицистите по какъв начин да употребяват ИИ.
Шесто, би трябвало да влагаме в нашите архиви и изключително в тяхната цифровизация.
Това ще ни разреши по-добре да представяме бекграунда и подтекста на новините. Българска телеграфна агенция разполага с книжен списък от 1898 година до прекосяването към електронен формат и сега го цифровизира, с цел да го направи по-лесен за потребление.
Срещаме се в Токио, когато стартира Сакура - цъфтежът на вишневите цветове, който се свързва с метафора за мимолетната същина на живота, тъй като преходността на цветовете, тяхната хубост и своенравие постоянно са били свързвани със гибелта. Трябва да се уверим, че нашите вести от през днешния ден не умират като черешов цвят, а се съхраняват за утрешния ден.
Седмо, би трябвало да изградим работеща мрежа за съдействие сред националните новинарски организации.
Това значи да публикуваме вести от нашите страни освен от международните организации, само че и да ги допълваме всеки ден с вести, обменяни от националните организации. Изкуственият разсъдък може да ни помогне за това, само че би трябвало да изградим потенциал и при редакторите.
Това е значимо, защото осведомителните организации са виновни за това хората от целия свят да имат опция да се схващат между тях. Познаването и сравняването е освен опция за добиване на изгода посредством потребление на положителните практики на другия, само че и гаранция за мир. Може да не сме съгласни един с различен (включително можем да не сме съгласни и с някои изявления в тази зала), само че би трябвало да се почитаме взаимно и да намерим метод да живеем в мир дружно, без да започваме войни. Мирът не би трябвало да бъде резултат от война, а от повече информация един за различен.
Трябва да ориентираме хората в океана от вести, тъй че да не се удавят в него, другояче това ще бъде същата гибел, която цензурната суша на новините носи на правото на информация.
Пример за такава виновна работа през последните 60 години е съдействието сред Киодо и Българска телеграфна агенция, което е продължение на отличните връзки сред Япония и България.
Но е належащо това съдействие да се разшири с всекидневен продан на вести, както и с визити на публицисти, с цел да се опознаят и да обменят опит.
Осмо, имаме потребност от съдействие сред районните асоциации на новинарските организации като ОАНА, ЕАНА, АБНА и други
Бъдещето на същинските вести зависи от съдействието сред новинарските организации от разнообразни райони на света.
По образеца на сполучливи японски компании като " Мицубиши " би трябвало да създадем " кейрецу " - система, в която самостоятелните организации работят в тясно съдействие.
По-разнообразната информация ще разреши и повече продажби по поръчка, което е опция за нашарване на източниците на доходи.
Изброих осем благоприятни условия за осведомителните организации да реагират на цифровите нововъведения. Ще се спра на осем, тъй като знам, че в Япония това е " щастливо число ", защото йероглифът за осем " 八 " е отворен изпод и по този метод може да донесе безпределно благополучие и шанс.
Ние оставаме виновни за намирането на безкрайното благополучие и шанс за осведомителните организации.
Японският публицист и притежател на Нобелова премия за литература Кендзабуро Ое споделя, че " с цел да достигнеш върха на Фуджи, би трябвало да направиш първата стъпка ".
Нашата първа стъпка е да работим дружно за внедряване на цифрови нововъведения и новинарските организации ще бъдат на върха.
Приемете още един път моето почитание и доста благодаря на Киодо, че ни събра всички.
Запазете наличие на духа, скъпи другари!
Нужни ли са въобще публицисти, откакто всеки човек се усеща публицист, когато снима на улицата и написа коментар в интернет?
Дали обществените мрежи не заместват медиите?
Дали потребният изкуствен интелект ще направи работата на осведомителните организации безполезна?
Отговорът е, че цифровите нововъведения вършат публицистите, медиите и осведомителните организации още по-необходими.
Журналистите са благонадежден източник на информация, тъй като главната им задача е да я ревизират, за разлика от блогърите, инфлуенсърите, коментаторите в интернет. Журналистите са " сенсеи ", както назовават в Япония тези, които имат знанията и опита да образоват другите.
Медиите носят публицистична отговорност за разлика от обществените мрежи.
Новинарските организации постоянно се базират на явен източник на информация, не вършат оценка и дават подтекст и бекграунд.
Ето за какво цифровите нововъведения не вършат публицистите, медиите и осведомителните организации ненужни.
Но осведомителните организации би трябвало да се трансформират по подобен метод, че да употребяват цифровите нововъведения интелигентно.
Какво значи това?
Първо, дано да разработим модели за финансиране.
Един от двата панела на тази конференция, в който ще вземам участие и аз, ще бъде отдаден на това - " Как новинарските организации могат да разнообразят източниците на доходи? ".
Трябва да намерим салдото сред информацията като човешко право и информацията за продажба на пазара. Защото всеки човек има право на познание, в това число право на обучение и право на свободен и безграничен достъп до информация... всеки един - мъж или жена, християнин, шинтоист, будист, даоист, мохамеданин, млад или остарял...
Японският публицист Харуки Мураками споделя, че двата най-тежки гряха са лъжата и мълчанието. Трябва ли да останем безмълвни, когато някой лъже, в случай че някой различен не ни заплати, с цел да кажем истината?
Трябва да намерим нов метод да финансираме борбата на същинските вести против подправените, която е безвъзмездна .
Защото знаем, че " лъжата няма крайници, само че има нечестиви крила ", както гласи японската сентенция. Но в България споделяме, че " на лъжата краката са къси ", което значи, че истината постоянно става ясна.
И би трябвало да намерим по какъв начин да се отнасяме към лъжата с повече истина, без да подвластен единствено от парите на клиента, само че и без медийни забрани , ограничавания в обществените мрежи и прекъсване на интернет и мобилните приложения, тъй като това е допустимо за малко или дълго време, само че в никакъв случай вечно.
Второ, би трябвало да продължим да следваме професионалните стандарти.
Трябва да продължим да предоставяме обстоятелства преди оценките, тъй като това е стандартът на същинските новинарски организации.
Но не трябва да забравяме и че езикът е по-лош от меча, както гласи друга японска сентенция. Затова би трябвало да вършим работата си доста отговорно и етично.
Важно е също по този начин да не разпространяваме агитация, изключително такава, която поддържа войните и нарушаването на човешките права.
Трето, би трябвало по-добре да използваме обществените мрежи, а не да се караме с тях за пари.
Новинарските организации би трябвало да участват на всички места в интернет и във всички форми - къси вести, фотоси, видео, аудио, инфографики...
И защото тематиката на другия панел на конференцията е " Как новинарските организации да доближат до по-младата публика? ", би трябвало особено да отбележим, че е належащо да предоставяме същински вести за младежите с нови формати и технологии.
Българска телеграфна агенция е добър образец с наличието си освен във Facebook, Екс и Линкдин, само че и в Инстаграм, Тик Ток и Тредс , които се употребяват от младите.
Четвърто, би трябвало да използваме изкуствения разсъдък, а не да се опасяваме от него.
ИИ има огромен капацитет за основаване и разпространяване на подправени вести, само че също по този начин и за същински вести.
Новинарските организации могат да ги употребяват, с цел да подобрят работата си - транскрипции, абонаменти, преводи, основаване на база данни.
С помощта на новите технологии можем да ориентираме хората в океана от вести, а най-хубавият метод да създадем това е да публикуваме повече вести за просвета.
Пето, би трябвало да влагаме в образованието на хората, които работят в осведомителните организации.
Преди да разработим изкуствен интелект, би трябвало да разработим натурален човешки разсъдък. ИИ не може да размени живия кореспондент на мястото на събитията, тъй като изкуственият разсъдък работи с към този момент насъбрани познания в предишното, само че не може да отрази новините сега. Новите технологии могат единствено да допълват публицистите, а не да ги заместват.
Но ние би трябвало да обучим публицистите по какъв начин да употребяват ИИ.
Шесто, би трябвало да влагаме в нашите архиви и изключително в тяхната цифровизация.
Това ще ни разреши по-добре да представяме бекграунда и подтекста на новините. Българска телеграфна агенция разполага с книжен списък от 1898 година до прекосяването към електронен формат и сега го цифровизира, с цел да го направи по-лесен за потребление.
Срещаме се в Токио, когато стартира Сакура - цъфтежът на вишневите цветове, който се свързва с метафора за мимолетната същина на живота, тъй като преходността на цветовете, тяхната хубост и своенравие постоянно са били свързвани със гибелта. Трябва да се уверим, че нашите вести от през днешния ден не умират като черешов цвят, а се съхраняват за утрешния ден.
Седмо, би трябвало да изградим работеща мрежа за съдействие сред националните новинарски организации.
Това значи да публикуваме вести от нашите страни освен от международните организации, само че и да ги допълваме всеки ден с вести, обменяни от националните организации. Изкуственият разсъдък може да ни помогне за това, само че би трябвало да изградим потенциал и при редакторите.
Това е значимо, защото осведомителните организации са виновни за това хората от целия свят да имат опция да се схващат между тях. Познаването и сравняването е освен опция за добиване на изгода посредством потребление на положителните практики на другия, само че и гаранция за мир. Може да не сме съгласни един с различен (включително можем да не сме съгласни и с някои изявления в тази зала), само че би трябвало да се почитаме взаимно и да намерим метод да живеем в мир дружно, без да започваме войни. Мирът не би трябвало да бъде резултат от война, а от повече информация един за различен.
Трябва да ориентираме хората в океана от вести, тъй че да не се удавят в него, другояче това ще бъде същата гибел, която цензурната суша на новините носи на правото на информация.
Пример за такава виновна работа през последните 60 години е съдействието сред Киодо и Българска телеграфна агенция, което е продължение на отличните връзки сред Япония и България.
Но е належащо това съдействие да се разшири с всекидневен продан на вести, както и с визити на публицисти, с цел да се опознаят и да обменят опит.
Осмо, имаме потребност от съдействие сред районните асоциации на новинарските организации като ОАНА, ЕАНА, АБНА и други
Бъдещето на същинските вести зависи от съдействието сред новинарските организации от разнообразни райони на света.
По образеца на сполучливи японски компании като " Мицубиши " би трябвало да създадем " кейрецу " - система, в която самостоятелните организации работят в тясно съдействие.
По-разнообразната информация ще разреши и повече продажби по поръчка, което е опция за нашарване на източниците на доходи.
Изброих осем благоприятни условия за осведомителните организации да реагират на цифровите нововъведения. Ще се спра на осем, тъй като знам, че в Япония това е " щастливо число ", защото йероглифът за осем " 八 " е отворен изпод и по този метод може да донесе безпределно благополучие и шанс.
Ние оставаме виновни за намирането на безкрайното благополучие и шанс за осведомителните организации.
Японският публицист и притежател на Нобелова премия за литература Кендзабуро Ое споделя, че " с цел да достигнеш върха на Фуджи, би трябвало да направиш първата стъпка ".
Нашата първа стъпка е да работим дружно за внедряване на цифрови нововъведения и новинарските организации ще бъдат на върха.
Приемете още един път моето почитание и доста благодаря на Киодо, че ни събра всички.
Запазете наличие на духа, скъпи другари!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ