Голямото японско земетресение от 1923 г.
Първият трус удря в 11:58 ч. като произтича от сеизмичен разлом на 10 километра под дъното на залива Сагами, на 50 километра южно от Токио. Сегмент с размери 100 на 100 километра от Филипинската океанска плоча се забива против Евразийската континентална плоча, освобождавайки солидно количество тектонска сила. Долу в доковете на Йокохама, най-голямото пристанище на Япония и нейния портал към Запада, стотици са се събрали да видят Императрицата на Австралия (RMS Empress of Australia), 190-метров първокласен параход, който отпътува за Ванкувър. „ Усмивките внезапно изчезнаха “, спомня си Елис Захариас, по това време млад американски военноморски офицер, който стои на кея, когато земетресението удря, „ и за един видим момент всички останаха вцепенени “ от „ звука на мощен гръм “. Секунди по-късно голям трус събаря Захария и срутва целия пристан, изсипвайки коли и хора във водата.
Датата е 1 септември 1923 година, а събитието е известно като Голямото земетресение в Канто, по това време считано за най-лошото естествено злополучие, което в миналото е удряло Япония, страна мощно предразположена към трусове. Първоначалният трус е последван няколко минути по-късно от 12-метрово цунами. Поредица от великански талази опустошава хиляди хора. След това се появяват пожари, жънещи дървените къщи на Йокохама и Токио, столицата, изгаряйки всичко и всички по пътя си. Броят на жертвите е към 140 000, в това число 44 000, които потърсят леговище покрай река Сумида в Токио през първите няколко часа, само че намират гибелта си в пожар.
Преди огромното земетресение в Канто Япония е цялостна с оптимизъм. И нито едно място не символизира динамичността на страната повече от Йокохама, прочут като Градът на коприната. Основан като първото „ задгранично населено място на Япония “ през 1859 година, 5 години откакто американският комодор Матю Пери принуждава шогуна да отвори Япония за Запада, Йокохама прерасва в вселенски град с половин милион души население. Привличайки бизнесмени, мигранти, търговци и шпиони от всички краища на света, пристанището се издига „ като мираж в пустинята “, написа един японски романист. От крайбрежната алея, известна като Бунд, до Блъфа, квартала на хълма, желан от задграничните поданици, Йокохама е мястото, където Изток срещна Запада, и демократичните хрумвания – в това число демокрацията и правата на дамите – вцепеняваха тези, които им ставаха очевидци. Номинираният за Нобел Хуничо Танизаки, който прекарва две години в Йокохама, където написа сюжети, се радва на „ примес на мощни западни цветове и миризми – миризми на пури, мирис на шоколад, мирис на цветя, мирис на парфюм. “
Йокохама след бедствието
Земетресението в Канто заличава всичко това за един следобяд. Според оживелите първичният трус продължава към 14 секунди – задоволително дълго, с цел да събори съвсем всяка постройка на воднистата и нестабилна земя на Йокохама. Триетажният Grand Hotel, елегантна викторианска вила на брега на морето, давала заслон на Ръдиард Киплинг, Съмърсет Моъм и Уилям Тафт, се срутва, взимайки със себе си стотици чиновници. Двадесет постоянни чиновници (емигранти) в Yokohama United Club, най-популярната механа в града, умират, когато бетонната постройка пада. Отис Манчестър Пул, 43-годишен американски управител на комерсиална компания, излиза от огромния си към момента недокоснат офис покрай Бунда, с цел да се изправи пред незабравима сцена. „ Над всичко се бе издигнал гъст бял прахуляк “, спомни си той години по-късно, „ и през тази мъгла, към момента в небето медно оцветено слънце грееше в този безмълвен и мъчителен пейзаж. “ Раздухани от мощни ветрове, се развихриха огньове от преобърнатите готварски печки и раздрани газопроводи. Скоро целият град пламва.
Междувременно от зоната на разлома към брега на Хоншу се надига вода. Триста души умират в Камакура, античната столица, когато вълна с височина 6 метра измива над града. „ Приливната вълна опустоши огромна част от селото наоколо до плажа “, написа Хенри У. Кини, редактор, основан в Токио за списание Trans-Pacific. „ Видях по какъв начин 8-метров сампан (лодка) се издигна на покрива на опустошена къща. Голяма част от хълмовете, които гледаха към океана, се плъзнаха в морето. “
Въпреки че ударните талази отслабват с времето, когато доближават през Канто до Токио, на 23 километра северно от Йокохама, доста по-бедните квартали там, издигнати на нестабилна земя източно от река Сумида, се срутват за секунди. Тогава, както в Йокохама, избухват пожари, подхранвани от дървени къщи и хранени от мощните ветрове. Земетресението унищожава градските водопроводи, парализирайки пожарната. Според един полицейски отчет пожари избухват на 83 места до 12:15 часа. Петнадесет минути по-късно те са към този момент на 136. Десетки хиляди японски служащи намират леговище в празна земя покрай река Сумида. Пламъците обаче ги затварят от всички направления, а по-късно в 16:00 ч. в региона пламва 90-метрово огнен торнадо. От 44 000 души, които са там, единствено 300 оцеляват. Общо 45% от Токио изгаря, преди да почине последната жарава на инферното на 3 септември.
